Или за усилията на АДО „Дунав" да работи в интерес на местните общности

Снимка - Явор Мичев, Дунав

Тръгвам към героите от тази публикация по темата за Асоциацията на дунавските общини „Дунав“ след едно горещо пътуване по маршрута Русе - Лом и обратно. За стотен път си мечтая как бих го изминала по Дунав - и за колко време. С модерен кораб на фотоволтаици например. Вместо това - автомобил се движи по убийствено опасен маршрут, в буквален смисъл. Пътят Русе - Плевен е ясен - магистрала няма, няма и да има. Напук на всички дебелооки обещания през десетилетията. За една трета лента се борим - и нея я няма. Към Бяла Слатина и Кнежа долу-горе бива, но от Кнежа към Реката е толкова зле, че няма смисъл да мислиш кое трасе да избереш - разнебитени настилки, липса на маркировки, дупки, дупки, дупки… Какво е общото между това пътуване и темата ми?

Свързаността. Или по-скоро липсата на свързаност:

между хората и техните селища в един от най-красивите региони на Великата река, край която живеем близо един милион души. Но са малцина тези, които виждаме България като Дунавска държава.

С този „багаж“ започвам разговора с Мария Цанкова. Тя е изпълнителен директор на Асоциацията на дунавските градове „Дунав“ от 2014 година. Има впечатляваща биография: доктор по международни отношения, преподавател в европейски университети, мениджър на международни проекти. И изведнъж решава да свърже професионалния си път с една регионална организация на местните власти в България. Седалище - в Белене. От няколко години и с офис в Русе. „Да, стана донякъде случайно, но всъщност няма случайни неща. Определям себе си като космополит, а няма по-космополитно усещане в България от това на река Дунав“,  признава Мария Цанкова.

Мария Цанкова, Улм, Австрия

Дунав - неизползваното богатство

„Реката е нещо, което дава на Дунавския регион огромен ресурс. Разбира се, реката е много красива, величествена е, но за мен е по-скоро нещо, което дава богатство на региона, недостатъчно използвано богатство. Има всички предпоставки регионът да е богат, да е добре свързан, да има водеща роля в България. А е точно обратното“, казва Мария Цанкова и продължава:

„Реката ни разделя с румънската страна – не би трябвало, но е така. Реката трябва да е източник на много връзки с Централна и Западна Европа - и като транспортна ос, и като енергиен коридор. Реката трябва да е много по-развита и в туристическо отношение – да предлага цялото разнообразие, което може да предложи на туристите. Нямаме например яхтени пристанища, достатъчно добре известни и добре развити. Хората не са свързани по вода – няма речен пътнически транспорт, който да ги свързва, няма и сухопътен транспорт.“

Защо картината е такава, при положение, че на пръв поглед има много достъпни финансови програми за подкрепа? Нали много проекти претендират, че допринасят тъкмо за подобряване на свързаността, транспорта, туризма?

Мария Цанкова продължава: „Всички тези програми и проекти са направили разлика в региона – имат влияние, но просто това не е достатъчно. Колкото и добър да е резултатът от инвестициите на структурните фондове, съществува натрупано изоставане повече от 30 години. Проблемите са комплексни: поречието на Дунав в България като граничен регион години наред е фактор с отрицателно влияние, а продължителният икономически преход в тази част на страната е твърде тежък и оставя отпечатък“…  

Трите основни проблема, които са предизвикателство пред региона, а оттам и пред членовете на тази гражданска организация на местните власти, са ясни и отдавна определени:

• Липсва транспортна свързаност: и на речен транспорт, и на сухопътен. Хората просто трудно стигат едни до други в региона. Или от другите региони не могат да стигат до тях. Или се отказват изобщо да тръгнат нататък…
• Обезлюдяването и демографският проблем – младите образовани хора напускат региона;
• Липсва целенасочена държавна политика. Всички, които работим в региона, се съгласяваме около твърдението, че погледната от центъра, от София, ако София е центърът, България не изглежда дунавска държава, не се мисли като дунавска държава.
  

Светлина в тунела: повече активност и въображение

„Има светлина в тунела, защото в региона все пак има активни големи бизнеси“, обяснява Мария Цанкова. „Има и енергия на власти, организации и местни хора да се самоорганизират, за да работят заедно. Ние сме форма на междуобщинско сътрудничество и това е основание за оптимизъм, че промените се случват, макар и бавно. Нужно ни е още повече въображение, както и да бъдем по-активни – ние, които сме заинтересованите страни вътре в региона – за да постигаме целите, които си поставяме. И все пак- необходимо е и малко по-голямо внимание от страна на централната власт към региона.“

Асоциацията на дунавските градове „Дунав“ е учредена през юни 1992 г. като една от първите регионални организации на местните власти в България. Създават я девет дунавски общини. Днес в АДО „Дунав“ членуват 34 български общини от поречието. В средата на юни тази година поредното общо събрание приема Визия 2021-2030 година. Документът е в проект, публикуването му предстои. Стъпва върху разработена Зелена книга за интегрирано развитие на Дунавския регион.

Общо събрание на АДО в Плевен, 2020

„Формулирали сме общи цели на региона заедно: местни власти, заинтересовани страни, граждани. Извървяхме път от регионална организация на местни власти към истинска агенция за регионално развитие. Имаме идеи за политики и реформи: и структурни, и нормативни промени. Надявам се, че това е добра основа за начина, по който мислим за бъдещето“, обяснява Мария Цанкова.

Продължава с очертаването на амбициозни, модерни и европейски ориентирани цели: зелен пакт, дигитален преход, ролята на градовете и регионите да бъдат мотори в декарбонизацията на икономиката и на обществото… Моля? Да, да, правилно съм разбрала – намаляването на въглеродния отпечатък като философия и глобални политики в регионални измерения. По европейски модерно и наистина визионерско. Дали ще се случи – зависи от енергията на тези, които са очертали тази визия.

Мария Цанкова на Икономически форум в Берлин

В интерес на местните хора и регионите

И ако Визия 2030 на АДО „Дунав“ чертае далечни хоризонти, то реалността много бързо приземява. Каква е ползата за членовете на организацията? Тутракан е от общините, които членуват в асоциацията почти от самото й основаване. „Самият факт, че членовете ни се увеличават, а не намаляват, доказва, че има смисъл от нея“, отбелязва кметът на Тутракан Димитър Стефанов.Изброява три основни плюса: обединяване на усилията в различни проекти от интерес за местните общности; методическа помощ при разработване на проекти; и – внимание – синхронизирани действия при третиране на регионите срещу комари. Да, дребните насекоми са истински стратегически проблем за хората край реката. И ако някой кмет не си дава сметка за този проблем, често заплаща с поста си, рано или късно. А комарите не признават граници, както е известно. Нито пък проблемът може да се решава на парче или поотделно.

„Развитието на една община не е възможно без подкрепата на региона – и заради мащабите на общините в България, и заради естествените процеси на взаимна свързаност“, казва изпълнителната директорка на АДО „Дунав“ Мария Цанкова.

Плакат за деня на Дунав - 29 юни 2021 г.

Местните и регионални мрежи от събития и инициативи личат и покрай 29 юни – Денят на река Дунав. По цялото крайбрежие се организират фестивали, концерти, конкурси с фокус към реката.„Открий Дунав“ е мотото на кампанията за тази година. На 29 юни 1994 г. 13 държави и Европейската комисия подписват международната Конвенция за опазване на река Дунав. Денят на Дунав се отбелязва за пръв път през 2004-та.

Инициатива в Русе за Деня на река Дунав

Програмата заСвищов може да се види тук. В Русе организират безплатни пътешествия с корабче. В Белене и Никопол програмата е на 2 и 3 юли и може да се види тук. АДО „Дунав“ партнира на много от инициативите. А нейните членове – общините – насърчават местните общности и техните гости да откриват Дунав. В името все на по-добрата свързаност, за да остават повече хора в региона, и да има повече видимост на Дунавска България.

Снимки: архив АДО „Дунав“

  #регионалникореспонденти