English   14390 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Да пазиш обичаите и традициите, които ни припомнят кои сме

 

Асоциация „Онгъл" допринася за възстановяване на равновесието в културната парадигма на българското общество




Венчилка" от иконостаса на църква в Самоковско (XIX век). Архив на Асоциация „Онгъл“, 2014

През октомври 2021-ва се навършват 30 години от създаването на Асоциацията за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл“. Днес мисията на Асоциация „Онгъл" е да осъществява етноложки и фолклористични изследвания на българския народ. Гражданската структура е уникален пример в съвременния пейзаж на неправителствените организации, фокусирана върху теренни експедиции и правене на наука, образование и популяризиране на техните достижения.

 

Преди 30 години те са млади и щури, възхищават се на Учителите си и вярват, че променят света. Росен и Косьо са от София, Ники е от Русе. Първите двама са възпитаници на проф. д-р Тодор Иванов Живков - един от доайените на съвременната българска фолклористика, тогава директор на Института за фолклор при БАН и председател на Кръжока по български фолклор „Проф. д-р Иван Шишманов” в Софийския университет. Ники е от Русе, възпитаник на проф. д-р Анчо Калоянов - друг титан на българската фолклористика, тогава преподавател във Великотърновския университет, който също води свой кръжок по фолклор. И други момичета и момчета – студенти от цяла България – са сред член-учредителите. И аз, пишещата тези редове, съм сред тях. За да създам тази публикация честно и почтено към четящите тези редове, изпратих на тримата въпросник, структурирах отговорите – и текстът е пред вас. 

 

Днес Росен Р. Малчев е доктор на филологическите науки, главен секретар на асоциацията. Константин Рангочев е доцент, секретар на асоциацията. Николай Ненов е професор по музеология, член на Централното настоятелство. И тримата са автори на солидни монографии, имат стотици публикации и международни постижения все с фокус български фолклор и етнология. Асоциация „Онгъл“ има най-богатия частен архив фолклорни и етноложки изследвания в България, издава сборници, прави конференции и съживява традиции.

 

Как се създаде Асоциация „Онгъл“? 


Росен Малчев:

„Необходимостта от създаването на Асоциация „Онгъл” възникна през 1990 г., след разпадането на системата от кръжоци по фолклор в българските университети Софийският „Св. Климент Охридски“, Великотърновският „Св. Св. Кирил и Методий“, Пловдивският „Паисий Хилендарски“, в Консерваторията… Тогава бяхме настоящи или бивши студенти, изпитвахме нуждата да продължим своето приятелско и професионално общуване, да се занимаваме с онова, което за нас беше академично хоби, а впоследствие, в много от случаите, се превърна в научна кариера.

 

Инициатор на тези процеси беше проф. Тодор Иванов Живков, директор на Института за фолклор при БАН и председател на Кръжока по български фолклор „Проф. д-р Иван Шишманов” в Софийския университет. По негова инициатива на 26-27 октомври 1991 г. в Националния пещерен дом - Карлуково бе проведена XII Национална конференция на младите фолклористи на тема „Антропология и фолклористика”, където на 27-и по обяд бе поставено началото на днешната Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл”.

 

Това бе вълнуващо събитие, чийто най-интересен момент бе изборът на име на сдружението. Не помня кой предложи старобългарската дума „онгъл” (ъгъл), но тя отговаряше най-добре на тогавашните наши разбирания за „кът, защитено място, което винаги е с лице, а не с гръб към действителността”. При създаването на „Онгъл” последвахме най-демократичните за 20 век традиции на неформално сдружаване на учени, ръководени от общи идеали и научни парадигми. За възпитаниците на Софийския университет това бяха наследените механизми на Факултета по славянски филологии.“



Константин Рангочев (вляво) и Росен Малчев (вдясно) при представяне на първото българско адаптирано издание на „Веда Словена“


Кой е най-яркият ви спомен от създаването на асоциацията?


Николай Ненов:

„Самата среща в Пещерния дом до Карлуково, пещерата Проходна, близостта на Провъртеника старобългарска обсерватория за наблюдение на Коледен изгрев на слънцето... Всичко тези елементи от културния пейзаж допълват неистовото ни желание да се занимаваме с изследване на българския фолклор и старините, които той съдържа. Следваме делото на Учителите си Тодор Ив. Живков и Анчо Калоянов които ни учеха да бъдем „хулигани“ в науката, което на днешен език може да се преведе като предизвикателни и креативни.



Николай Ненов (вдясно) по време на Пролетните четения „Етнология Urbana II“ в Русе

Константин Рангочев:

„Бяхме млади, диви, търсещи духовното във времето на дивия капитализъм. Изостави ни държавата и решихме да се спасяваме сами - искахме да събираме българския фолклор и да правим наука.“

 

През годините Асоциация „Онгъл“ развива четири основни направления в своята дейност: образователна, експедиционна, научно-теоретична и издателска. В сухи цифри 30 години се равняват на повече от сто експедиции, 20 тома сборници, десетки конференции със стотици участници в тях.

 

Кои са най-ценните посоки в развитието на асоциация „Онгъл“?

 

Росен Малчев:


Посоката на образованието се държи от Семинара по практическа етнология и фолклористика, прекръстен по-късно на Семинар по практическа етнология и медиевистика „Проф. д-р Иван Шишманов” със студентска и ученическа секции. Сбирките на тези структури се провеждаха в рамките на зимните и летните семестри на Софийския университет.

 

Асоциация „Онгъл“ е провела за 30 години повече от 120 експедиции: теренни етноложки проучвания в България и съседни балкански страни със запазена българска диаспора. Събраните материали се обработват и съхраняват в Научния архив на Асоциация „Онгъл”, който се завежда и поддържа от мен.




От 2011 г. насам сдружението развива нова насока на своята дейност изследвания в областта на археографията и епиграфиката. С благословията на Софийската Св. Митрополия и финансовата подкрепа на Община Самоков се прави опис и научно изследване на църковните библиотеки и паметните надписи в храмове на територията на Самоковската духовна околия. По този начин бе даден нов тласък в развитието на филологическата медиевистика като един от приоритетите на Асоциацията.“


Изследователи на терен по време на археографска експедиция в Самоков.


Константин Рангочев:

„В случая със Самоков и Самоковско е ценна връзката между жителите на едно село/град и енорийския храм, дарителство и летопис на времето. В Самоковско открихме икона, на гърба на която има текст, ознаменуващ освобождението на града от османска власт на 03.01.1878 г.“

 

Росен Малчев:

Към днешна дата член-учредителите на Асоциацията са организирали и провели 40 научни конференции във Враца, Русе, Пловдив, Велико Търново, София и Самоков. В тях участват учени с различен профил - от ВУЗ, БАН, музейни институции, читалища, необвързани изследователи. Пролетните четения се провеждат в Русе (от 1998 г.); есенните - в Самоков (от 2003 г.).

 

С финансовата и организационна подкрепа на Община Самоков от 2010 г. есенните научни събития в Самоков добиват вида на Царшишманови дни с три формата: Научен симпозиум с международно участие; Балканска културна филмотека на късометражния културно-исторически и природонаучен филм; Награждаване на изявени млади и утвърдени учени в областта на етнологията, фолклористиката и медиевистиката на името на проф. д-р Тодор Иванов Живков и Бойка и Димитър Добреви (дъщеря и баща).

 

От 2000 г. насам Асоциация „Онгъл” издава свои годишници. В тях се публикуват научните статии и съобщения на участниците в ежегодните научни конференции на сдружението. През 2021 г., когато се навършват 30 години от основаването му, ще излезе от печат юбилейният 20-и том.“

 

Защо научните сборници са ценни за общността, за науката, за бъдещите поколения?


Николай Ненов:

Научните сборници са едни от най-важните резултати от работата на асоциацията. Всъщност създаването на тази общност бе предизвикано и от обстоятелството, че навремето у нас имаше две-три списания на БАН и университети, където да се публикува. А всички ние ламтяхме за работа, за експедиции и проучвания, които искахме да споделим. В науката това става с публикации. Днес ситуацията е коренно различна, всеки може да публикува, но сборниците са видимото присъствие на „Онгъл“ в живота на научната общност в България.



 

Всички тези симпозиуми, конференции, Царшишманови дни, Балканска културна филмотека - какъв е смисълът от тези събития?

 

Константин Рангочев:

„Дават отговор на „прости въпроси“: Кои сме? Как стигнахме до тук? Къде отиваме?“

 

Николай Ненов:

Конференциите през годините събиратмножество изследователи. Форумите, както и сборниците от тях, даватвъзможност на младите в науката да направят първи крачки. Освен това на конференциите ни все така има научен диалог, има дискусии -които са задължителни, желани и често очаквани, тъй като те проверяват тезите на авторите и понякога създават истински словесни дуели.

 

Как се финансира асоциацията. Така ли трябва да бъде?


Константин Рангочев:

„С малки локални проекти от общински и регионални музейни институции. На държавно ниво - нищо.“

 

Какво е мястото на обичаите и традициите в съвременната култура?


Константин Рангочев:

Огромно. Въпреки клишето -  те ни „казват“ кои сме.“

Николай Ненов:

Както обичаите, така и традициите днес са въпрос на избор от страна на съвремениците ни, тъй като системата на някогашната вяра, която е поддържала това, което мислим за „традиция“, не съществува. Толкова по-интригуващ е изборът на днешните хора да изберат една или друга форма на обичай. Това прави нашата работа необходима и в бъдеще, тъй като не е ориентирана единствено към миналото.



 

Какво означава да си доброволец на обществени начала?


Росен Малчев:

„От създаването на Асоциация „Онгъл” до ден днешен участниците в нейните дейности извършват своята работа безплатно, под формата на „доброволци на обществени начала”. Вътрешната мотивация, приятелската връзка, идейната спойка са онези сили, които ни държат заедно в активна позиция към предизвикателствата в обществото и науката. За да вземеш, трябва да дадеш. Ние даваме своята интелектуална, емоционална и физическа енергия за изучаването на българската история, език, култура с ясната мисъл, че те трябва да бъдат съхранени и по един модерен начин внедрени, инкорпорирани в структурите на съвременното българско общество.

 

Това включва и практикуването на т.нар. от нас „културно предприемачество” съзнателна дейност на подкрепа на съществуващите, възстановяването на позабравените и създаването на нови обичаи по места. Във всички случаи участниците в теренните експедиции на асоциацията изпълняват ролята на своего рода „мая” или те самите инициират подновяването на местни традиции, или тяхната изследователска дейност стимулира локалните общности да поемат по този път и по естествен начин да възобновят обичаите на своите деди. Тези процеси възстановяват равновесието в културната парадигма на българското общество - изграждат по нов начин връзките между града и селото; възобновяват равновесието между тях; стабилизират обществото в условието на активна дигитализация в т.нар. „глобално село” света.“

Как виждате Асоциация „Онгъл“ след още 30 години?

Николай Ненов:

Вероятно без Росен и Косьо Асоциация Онгълняма да съществува – те са онези личности, които „са видели“ Учителите ни, срещали са се с хора, родени през XIX век, обучавали са изследователи, родени в ХХI век и с това са изпълнили дълга си към България. Дай Боже повече такива достойни мъже.

 

Росен Малчев:

Бъдещето на Асоциация „Онгъл” е ясно. С физическото изчерпване на нейните член-учредители тя ще прекрати своята дейност, но ще остави един богат архив с непреходна стойност. Причината не е в липсата на следовници, а в промяната на техните приоритети. Императивите на прехода (1989-2021) оказват своето въздействие върху  отношението на гражданското общество към действителността - и в нейните исторически, и в нейните актуални, и в нейните бъдещи измерения.

Значението на нашата организация обаче има своята футуристична перспектива. Асоциация „Онгъл” е неразривна част от битието на българската наука от края на ХХ и началото на ХХI век. Тя демонстрира огромните възможности на неправителствения сектор за създаването на принадена стойност в областта на родната и европейската хуманитаристика.“

Константин Рангочев:

Да сме живи, здрави и работоспособни!“

 

Един от ярките примери за подновени местни традиции като резултат от усилията на „Онгъл“ е традиционното поклонение на параклиса на св. Пантелеймон на връх "Боже име" в землището на родопското село Югово. Тази година се отбелязват 25 години от възстановяването - на 27 юли. Основната група тръгва от енорийския храм „Св. Троица" в 8 ч. сутринта. По време на празника ще продължи дарителската кампания за събиране на средства за консервацията и реставрацията на църковните стенописи.



Традиционното поклонение на параклиса на св. Пантелеймон на връх „Боже име" в землището на родопското село Югово.


Всички снимки са предоставени от архива на Асоциация „Онгъл“.










#регионалникореспонденти

Автор: Цвета Ненова, кореспондент на НПО Портала за Северен централен регион

Сходни публикации

Жестов куклен театър за деца

Жестов куклен театър за деца

Кауза от осмото издание на Vivacom Регионален грант В България изкуството не е достъпно за всички. Поради социално-икономически

Инкубаторът за алтернативно изкуство в Пловдив

Инкубаторът за алтернативно изкуство в Пловдив

Сдружението развива локация в градска среда, но сред природата, която е отворена целогодишно Пловдив е с доказано културно насле

Центърът за изкуство и култура „Блок 14“ в Русе: живот в изкуство

Центърът за изкуство и култура „Блок 14“ в Русе: живот в изкуство

„Откриването на изложбата „Русенци гостуват на Русе“ беше най-силната вечер в кратката ни история и една от най-силните изобщо