Дневният център за хора с умствени затруднения „Ривиера" оказва социална подкрепа на 35 варненци

Дневен център „Ривиера"

Красива слънчева сграда привлича погледите в Морската градина във Варна. Триетажната постройка е запазила част от архитектурата на стара лятна вила и носи настроение на слънце и море. Носи и съвсем подходящо име - Ривиера, дадено от първите стопани от царска България.

Днес това е място за специални хора с големи сърца. Тук вече 14 години работи Дневен център „Ривиера" за хора с умствени затруднения, за които къщата в Морската градина е втори дом. Центърът съвсем съзнателно е взел името на старата лятна вила. „Избираме морски имена, защото не искаме да фокусираме вниманието върху проблемите на нашите потребители", обяснява ръководителката на „Ривиера" Мария Чанкова.

Хората от дневния център

Сълзите не помагат, трябва да се действа

Дневният център е създаден от Сдружението за подкрепа на лица с умствени затруднения -  една от първите в България неправителствени, неказионни организации в помощ на хората с ментални увреждания.  Гражданската организация е учреденапреди 27 години от Надка Вълкова - една майка, която започва истинска битка, за да промени обществените нагласи към хората с умствени затруднения и да създаде по-добри условия за живот на своите деца. Сполетяна от нелеката съдба да бъде родител на две деца с интелектуални увреждания, при това през 70-те години, когато на такива деца се гледа като на безполезни инвалиди, Вълкова започва почти немислима борба.

Г-жа Вълкова в интервю пред БНТ по повод кампанията за отмяна на запрещението. Стопкадър от репортажа. 

По онова време тя е била студентка, която е чакала с любов първото си дете. Когато бебето се ражда с умствени затруднения, лекарите според тогавашната практика предлагат на семейството да остави новороденото в дом. Младата майка обаче отказва да изостави детето си, а семейството застава зад нея и подкрепя решението й, въпреки всички неизвестни за това, което им предстои. В онези години не е имало достатъчно информация за децата с ментални увреждания, защото са ги изолирали в специализирани домове и обществото не е знаело как да се грижи за тях, обяснява Мария Чанкова, която разказва историята на своята приятелка и колежка Надка Вълкова. Разказва я, за да припомни през какви трудности са преминавали семействата на хора с увреждания и с какви емоционални травми е трябвало да се справят съвсем сами.

А в семейството на Надка Вълкова нещата стават още по-тежки, когато се ражда и второ дете с умствени увреждания, въпреки че според лекарите няма никаква причина за това. Майката отново отказва да остави бебето си в дом, но този път семействотое принудено да продаде апартамента си в Русе и да се засели в поповско село, за да има спокойствие и простор за децата. След време се ражда трето здраво бебе, но въпреки трите си деца младата майка е уволнена от работа.

Тогава тя осъзнава, че никой няма да помогне на подобни семейства, затова създава организация, която иска да промени нещата. Плачещите майки не могат да постигнат нищо, трябва да се действа - с този девиз Надка Вълкова учредяваСдружение за подкрепа на лица с умствени затруднения, на което и до днес е председател и продължава да работи за каузата със същия хъс.

„Нейната история страшно ме трогна и развълнува. Разбрах с какви огромни проблеми се сблъскват тези семейства и това ме мотивира да се включа в организацията на Надка Вълкова", казва Мария Чанкова, самата тя с изключително богат опит в социалната сфера. Вече 27 години двете жени продължават да работят заедно в името на своята кауза - да осигурят по-добър живот за хората с умствени увреждания. Две десетилетия по-късно сдружението управлява във Варна два центъра за пълнолетни лица с интелектуални затруднения, осигурявайки им грижи и социално и професионално обучение.

„През 90-те ние бяхме една от първите неправителствени организации за хора с умствени увреждания. Вероятно, ако имаше други такива организации, щяхме да ползваме техните услуги и нямаше да започнем да работим сами. Но така се подредиха нещата и ето, вече 27 години работим и надграждаме", разказва Мария Чанкова. Сега тя е заместник-председател на сдружението и ръководи социалните услуги - Дневния център „Ривиера" за възрастни с умствена изостаналост и Център за социална рехабилитация и интеграция „Чайка". В „Ривиера" се предлага дневна грижа за 35 потребители, а в „Чайка" - почасови занимания за 30 души. От 2006 г. социалните домове работят като държавно делегирани  дейности.

Припомняйки си извървения дълъг път, Мария Чанкова признава, че гражданската организация нямаше да успее без подкрепата на чужди организации и доброволци. „Имахме шанса още през 1995 г. да се включим в един международен проект и с помощта на англичани - доброволци направихме първия си семеен център, без никаква държавна или общинска подкрепа. Този първи център изигра ролята на сериозна пилотна практика за сегашните ни услуги. Така започнахме - с много доброволчество, с много кампании, с малки проекти", връща лентата назад Мария Чанкова (на снимката).

Дневен център „Ривиера" - вторият дом на 35 варненци

„Още от далечната 1995 г. голямата мечта на Надя е да направи този дневен център в Морската градина. Тя все си спомняше, че като влизала в Морската градина с малките си деца, нямало място къде да повие бебетата, къде да се спре и да поговори с другите майки. Останалите се събираха и се хвалеха с децата си, а моите все плачеха, разказваше Надка. Затова тя искаше да направи едно такова място за семействата на деца с увреждания, за да могат те да се спрат, да си общуват, да бъдат подкрепени. Това е идеята на този дневен център и ние започнахме да работим за него преди още да се говори за всякакви държавно делегирани дейности", обяснява Мария Чанкова.

В отговор на молбите за помещение, сдружението получило от държавата една стара, полуразрушена вила в Морската градина, наречена „Ривиера“.  „Това беше 1995 г. Започнахме да събираме средства за ремонт на къщата, но ни застигна тежката криза от 96-97 година", припомня си Мария Чанкова. В тези първи години тя все още е имала други служебни ангажименти, но трогната от историята на Надка Вълкова, започнала да търси проекти за финансиране на ремонта на „Ривиера".

По тогавашни цени, реконструкцията на сградата била оценена на 6 млн. лв. Хората обаче се оказали състрадателни и една фирма веднага отпуснала 1 млн. лв. за бъдещия социаленцентър. „Въодушевихме се, аз вече правех прогнози, че все ще намерим още петима такива дарители във Варна, но точно тогава дойде инфлацията и само след месец имахме не милион, а хиляда лева, всъщност нищо", разказва Чанкова.

Тогава сдружението отново започнало да събира пари - левче по левче, както казват, но минали 10 години, преди къщата да отвори врати и да се превърне в Дневен център „Ривиера". Едва през 2006 г. успяхме да направим реконструкцията, защото чакахме много години и да видим дали няма да има реституционни претенции към вилата, обяснява Чанкова. В крайна сметка проектът е реализиран с финансовата подкрепата на Фондация Лале, фондация Дордрехт - Варна и община Варна.

Днес „Ривиера" е един прекрасен дневен център и гостоприемно място за хора с умствени увреждания и техните семейства. Тук се предлагат не само дневни грижи, но и социално, и професионално обучение на 35 варненци с ментални увреждания. Освен чисто социалната подкрепа, потребителите се обучават на различни битови умения, комуникации, трудови навици. „Стараем се да им изградим умения за самостоятелен живот. На каквото и друго да ги обучаваме,нашата основна цел е те да водят водят доколкото им е възможно независим начин на живот. Те винаги ще имат нужда от подкрепа, но ги учим как да се самообслужват – да си почистят, да наготвят, да поддържат лична хигиена, да имат мобилност“, обяснява ръководителката на центъра.

Празник в дневния център

Екипът на „Ривиера“ е от 22 души и включва различни специалисти - музикотерапевти, психолози, трудови терапевти, социални работници, педагози.

Част от екипа. Снимката е по повод застъпническата кампанията „Родени готови" за отмяна на запрещението, в която организацията участва наред с други колеги и родители от различни градове. 

Годините поставят нови проблеми

С годините гражданската организация укрепва и се развива, приема нови потребители, но с времето се променят и целите на организацията. Основната мисия обаче остава непроменена – да се подобрява качеството на живот на хората с умствени увреждания и на техните семейства.

Пред екипа сега има нови предизвикателства, защото със застаряването на потребителите изникват други проблеми. „Когато започнахме работа преди 27 години, нашите потребители бяха деца, а днес вече са зрели хора и имат нужда от съвсем други занимания и от друг вид подкрепа“, казва Мария Чанкова. И обяснява, че хората с ментални затруднения развиват капацитета и уменията си до 35-годишна възраст, след това трябва да се работи за запазването на тези умения, в противен случай те ще бъдат изгубени. „Не можеш да караш 40-годишни хора да редят пъзели, те имат други интереси и се нуждаят от други услуги, от повече социални контакти“, дава пример ръководителката на „Ривиера“.

Групова работа в дневния център

Хората от дневния център на поклонение пред паметник на Васил Левски на 18 юли 2021г.

През последните две години гражданската организация се сблъсква с много лични драми заради Ковид епидемията – някои от потребителите са загубили родители и близки, други семейства са загубили децата си. Това е истинска трагедия – хора с умствени увреждания на по 40 - 50 години остават без родители. През деня те могат да бъдат в център „Ривиера“, но след това си отиват вкъщи и остават сами, а имат нужда от помощ. Затова трябва да се развият резидентни услуги за хора в семейна среда, посочва Мария Чанкова. Услугите трябва да са съобразени с възможностите на потребителите да се справят самостоятелно и трябва да включват персонални грижи. А в новия закон такива услуги не са посочени, там има консултиране, посредничество, но не е ясно какво се включва в тях, коментира Чанкова.

„Хората с умствени затруднения не могат да живеят сами, колкото и умения да са развили, те винаги ще имат нужда от подкрепа, а някои от тях останаха без родители. Ако няма кой да се грижи за тях, те ще трябва да се върнат в институциите, а ние искаме да предотвратим това“, подчертава Мария Чанкова и дава пример с 41-годишна жена, чиито родители са починали заради Ковид 19. Жената е останала без близки, но има жилище и може да се грижи сама за себе си, ако получава необходимите услуги.

„Затова сега насочваме вниманието си към разкриването на резидентни услуги за хората с умствени увреждания, това е новата ни цел", казва Чанкова. Според действащия закон, резидентни услуги ползват потребителите от закритите институции, но хората в домашна среда не получават такива услуги. Това е голям проблем и той става все по-сериозен, подчертава ръководителката на „Ривиера“.

За да се развият резидентни услуги за хора от семейна среда, трябват и добре подготвени кадри, а в социалната сфера това е голям проблем. От една страна кадрите не са обучени как да работят с такива хора, защото с напредването на възрастта потребителите развиват и съпътстващи заболявания. От друга страна заплащането е по-ниско от други сфери, коментира ръководителката на дневния център. Но е категорична – това е новият фокус на сдружението. „Нашите потребители няма къде другаде да отидат, те остават при нас на възраст от 22 до 55-60 години. Трябва да сме подготвени да им осигурим адекватни грижи, защото е ясно, че в даден момент те ще загубят своите близки и ще останат сами. Затова основната ни цел е да разкрием резидентни домашни услуги към нашия център“, коментира Мария Чанкова

Център „Чайка" и амбициите за собствено социално предприятие

В „Чайка“, другият социален център на гражданската организация, са обхванати 30 души с умствени увреждания, които получават почасови услуги. Там хората се подготвят за различни трудови умения и 5-6 от потребителите вече работят на трудови договори по проект.

Сдружението обаче не намира лесно работодатели, защото повечето фирми не искат или не могат да правят отстъпки за хората с умствени увреждания, а те не могат да бъдат пуснати на общия пазар без подкрепа, признава Мария Чанкова. И разказва за момче, което кандидатствало за свободна позиция в голяма търговска верига. „Търсеха човек, който да подрежда количките, но не взеха нашето момче, защото поне през първия месец с него трябваше да има ментор. Нашите хора са много дисциплинирани, но все пак имат нужда от ментори, за да ги обучават известно време“, казва Чанкова.

Затова Сдружението си е набелязало поредната нова цел – да създаде собствено социално предприятие. Организацията и сега има ателиета в двата центъра, където потребителите изработват много интересни продукти – сувенири, бижута, които се продават в онлайн платформа. Социалното предприятие обаче ще е следващата стъпка, която ще даде възможност на хората да работят на трудови договори. За потребителите са подходящи различни градинарски дейности, озеленяване, почистване и екипът на сдружението обмисля да се насочи в тази ниша.

Изделия на социалното предприятие. Част от тях могат да бъдат намерени на платформата ДАР ПАЗАР.

Великденски базар във Варна

Бъдещото предприятие обаче трябва да е реален стопански субект и да работи като истинска фирма, в него трябва да има и работници без увреждания, защото целта е нашите потребители да се интегрират и да подобрят живота си, а не да получават поредната социална услуга, обяснява Мария Чанкова. За да се реализира тази цел, вероятно ще трябва да се премине през известен период на обучение на потребителите. В момента самите хора с увреждания не са готови да работят, защото няма кой да ги обучава. Вече почти не останаха средни училища с паралелки за деца със специални потребности, обясняват от сдружението.

Изложба СЕТИВА с творби на хора с интелектуални затруднения от Сдружение за подкрепа на лица с умствени затруднения. С финансовата подкрепа на Община Варна.

Гордост за извървения дълъг път

Сдружението е шампион по малки проекти – през изминалите години то е реализирало над 60 проекта, свързани директно с потребителите и семействата. „Винаги кандидатстваме по всички възможни проекти. Понеже управляваме държавно делегирани дейности, имаме ограничения за големите проекти, затова се опитваме да кандидатстваме пред по-малки донори“, обяснява Мария Чанкова. Миналата година организацията получи наградата на фондация Лале за най добър проектс програмата си заекологична култура и зелени умения на млади хора с интелектуални затруднения.

„Сдружението за подкрепа на лица с умствени затруднения" получи през 2021 година наградата Проект на година на Фондация Лале за проекта си „Устойчиво бъдеще – програма за екологична култура и „зелени” предприемачески умения за млади хора с интелектуални затруднения”.

Извървяхме си пътя с много проекти, с подкрепата и на местната власт, и на сродни организации от страната и чужбина, обобщава Мария Чанкова. Сдружението е изключително активно и в обсъждането на законодателни инициативи със свои предложения и позиции. То е един от инициаторите за разкриването на социалното предприемачество. Екипът обаче продължава да твърди, че една организация, колкото и да е ефективна, не може сама да промени нещата. Затова търси подкрепа от всички неправителствени организации, за да промени средата.

Хепънинг на организацията във Варна за събиране на подписи в петиция за отмяна на запрещението.

Момент от кампанията „Застани до мен" по повод празника Осми март, но с фокус върху  онези жени, които остават извън „извън еуфорията на празника -  жените, на които е поставен етикет „забавено развитие“, „интелектуално затруднение“, „когнитивни дефицити“. С финансовата подкрепа на Български фонд на жените.

А има още много работа, коментира Мария Чанкова. Необходими са нови национални анализи, които да съберат в единен регистър информацията за всички хора с увреждания, защото сега данните са разхвърлени по различни институции. Необходими са нови услуги, защото подкрепата е съсредоточена главно върху децата, но те бързо порастват и имат нужда от други грижи. Не може да се правят услуги само за деца, както казва Чанкова. Необходимо е услугите да станат достъпни и в малките общини, които сега не могат да стигнат до дневния център във Варна. Затова бъдещето е на мобилните, на персоналните, на дигиталните услуги, мечтае Мария Чанкова, но трезво си казва, че най-вероятно това ще го направи някое друго поколение.

А днес тя и целият екип на Сдружението за подкрепа на лица с умствени затруднения имат пълното право да се гордеят с изминалите 27 години. За постигнатия напредък, за извървения дълъг и успешен път от самотната майка с ревящите бебета до слънчевата Ривиера в Морската градина.

Снимки: Сдружение за подкрепа на лица с умствени затруднения

#регионалникореспонденти