За кожата на един лешояд

С вдъхновяваща енергия, предприемчивост и упоритост Фондът за дивата флора и фауна провежда ефективни програми за опазване на редки видове в България

„Никога не бях ходил на орнитологична експедиция, отидох на първата си в Македония ей така, почти на шега. Стотиците белошипи ветрушки, орли, мишелови, лешояди, скалолазки ме оставиха без дъх. Но ако ме питаш кое най-много ме впечатли – не беше птица, човек беше.
Като експерт в експедицията Емо имаше задължение да ни обяснява. Само дето го правеше не по задължение, а по убеждение. Не с рутина, а със страст. Не повърхностно, а до дъно. Не от необходимост, а от сърце. Пръв забелязваше птиците в небето, дори когато беше почти с гръб към тях, а ние с лице. Не спря да отговоря  търпеливо и със спокоен глас на безкрайните ми лаишки въпроси, дори когато ни застигна зловещата новина за отровените белоглави лешояди в Кресненското дефиле, които бяха фокусът на неговата работа в последните години и в които беше вложил много време, енергия, страст. Такива хора не са просто експерти, природозащитници или социални предприемачи. Това са Хора, които зареждат с вяра, че доброто е възможно тук и сега. Хора, които още след първата ви среща си готов да последваш, накъдето и да те поведат. И на които си готов да повериш бъдещето на децата си. Трябва да се запознаеш с него“.

Историята ми разказа приятел. Без да знае, че познавам Емо от години и съм готова да се подпиша под всичко казано по-горе за него, че и под още.

Една от силните страни на гражданския сектор е именно огромният ентусиазъм и нестихващата енергия на много от хората, ангажирани в него и отдадени на каузи –  било то социални, екологични или други. Такъв е и екипът на една от организациите с най-голяма заслуга за опазване на българската природа – Фонда за дивата флора и фауна (ФДФФ).

Сред основателите  на гражданската организация, регистрирана като сдружение, е и въпросният Емо – д-р Емилиян Стойнов – който от дете се интересува от орнитология като член на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Като ученик вече е активно ангажиран с теренни дейности за опазване на различни хищни птици, сред които и лешоядите. „По това време работехме в района на Източните Родопи, където беше последната и единствена в страната колония на белоглави лешояди. Мечтата ми беше тези величествени птици да се завърнат и в другите части на страната. Тогава БДЗП  беше част от международна организация, която беше против реинтродукцията (повторно връщане на видове в райони, където те са изчезнали, чрез „внасянето им“ от райони където вече са многочислени) на видове като метод за опазването им. Това обаче беше единственият начин лешоядите да се възстановят в цяла България. Ето защо с малка група съмишленици създадохме отделна организация, която да развие програми за реинтродукция в Кресна, Враца, Котел, за да се завърнат и там редките видове“, разказва Емилиян Стойнов.

Фондът започва активна работа – първо в района на Югозападна България. Осъществява контакти с учени от Македония, където се намират едни от последните лешоядни колонии на Балканите, включително и последното гнездо на брадат лешояд в континенталната част на Полуострова – гнездяща в района на Тиквеш в Македония, малко преди видът да изчезне изцяло. „Съдбата на последния екземпляр от вида ни накара „в пълна сила“ да осъзнаем как видовете са изправени на прага на изчезването и как единственото нашите действия могат да им дадат шанс да се възстановят и да изпълняват своите – незаменими за нас – екосистемни услуги“, допълва Емилиян.

Една от първите инициативи на Фонда е разработването на компенсаторна програма за щети, нанесени от наземни хищници. Целта е неправителствената организация да намали конфликта на хората с вълците, за да се ограничи незаконното използване на отрови срещу тях. Основните жертви на отровите обаче стават не самите вълци, а лешоядите. Така този конфликт се явява основна пречка пред успешното завръщане на лешоядите. Гражданската организация предоставя години наред безвъзмездно стотици овце или кози от собствените си стада на овчарите, които са загубили животни, изядени от вълци. Така стопаните не се „настървяват“ да използват отрови срещу хищниците. Фондът раздава безвъзмездно и десетки каракачански кучета, които се предоставят на стопаните за охрана на стадата. Успехът  на тази програма има международен отзвук и Емилиян Стойнов получава престижната награда „Whitley“ през 2007, връчена лично от принцеса Ана в Кралското географско дружество на Великобритания, в присъствието и водещ на церемонията световно известният активист за опазването на природата – Дейвид Атънбъро.

Емилиян Стойнов получава престижната награда „Whitley“ през 2007 лично от принцеса Ана в Кралското географско дружество на Великобритания.

Нови хоризонти за белоглавия  лешояд в Кресна, Враца, Котел

Дейностите на Фонда в югозападна България се разрастват и в Македония, където гражданската организация проучва местните колонии, маркира и проследява птици. С разгръщането на програмата за реинтродукция, внасянето на птици от други страни и минимизирането на заплахите (като използването на отрови), през  2011 година загнездват първите лешояди в Кресненския пролом, а по-късно колонията се разраства, достигайки 5 двойки през 2021 година.  „Имали сме и нелеки моменти“, споделя Христо Пешев, докторант по екология и част от екипа на Фонда. „Такова беше отравянето на лешояди през 2017 година, когато близо 30 птици – почти цялата колония – бе изтровена от една единствена отровна примамка. За екипът ни беше съкрушаващо да видим как пред очите ни изчезва резултатът от близо 20 години упорит труд…“, споделя Христо. Инцидентът обаче  мобилизира и голяма гражданска подкрепа. Десетки доброволци от цялата страна се включват в издирването на отровната примамка в опит да минимизират щетите от отровите. Десетки други пращат дарения за дейността на гражданската организация, а чуждестранни зоопаркове изразяват желание да дарят птици от своите размножителни програми за целите на завръщането на белоглавите лешояди в България. „Редица зоопаркове от цяла Европа ни даряват птици, дарение са и птиците, които получаваме от Испания благодарение на сътрудничеството на Правителството на провинция Екстрамадура“.
В процеса на реинтродукция на лешоядите са ангажирани и експерти от цяла Европа. По време на специална визита в районите на работа те одобряват официално методиката и я разписват в „Балкански план за възстановяване на едрите видове лешояди на Балканите“. Сред експертите са световно известни имена като Мишел Терас, Ханс Фрей, Хуан Хосе Санчес – хората, възстановили успешно различните видове лешояди във Франция, Испания, Австрия.

Започват и дейностите на гражданската организация в района на Котленска Стара Планина, където тя създава първата площадка за подхранване на лешояди в района. На нея се изнасят мъртви животни на местни стопани, с което се спестяват разходите и въглеродните емисии за задължителните по ветеринарното законодателство екарисажни коли, изнасящи мършата до Шумен или Варна. Фондът създава и две ферми за отглеждане  на местната порода каракачански овце. По този начин екипът на гражданската организация се опитва да възстанови типичния за Котленска планина пейзаж, съчетаващ старите букови гори с пасищата, на които в миналото е имало хиляди овце, отпадът от които е служел и като хранителна база за лешоядите. Фондът започва и развъждането на елени лопатари. В миналото, когато едрите животни са се срещали в природата, лешоядите са се хранели с умрелите от болест или старост животни, като по този начин са възпрепятствали и разпространението на зарази.

В района се реализира и програма за повторно възстановяване на лалугера, който е важна хранителна база за други редки видове като ловния сокол. Лалугерите се изземат от територии, където колониите им ще бъдат унищожени – например разорани пасища, като се пренасят и пускат в поддържаните от овцете пасища, като преди това се подготвя терена с дупки и други поддържащи дейности, които позволяват на животните успешно да се адаптират на новото място.

„Огромна е ролята на лешоядите в случаи на зоонози, каквато беше тази със чумата по свинете“, споделя Лъчезар Бончев от екипа на ФДФЛ. „Изяждайки труповете, които хората не могат да намерят или обезвредят в дивата природа, лешоядите възпрепятстват разпространението на заразата между дивата популация, домашните и промишлените ферми“.

Фондът разгръща работата си и във Врачански Балкан по съвместен проект и в партньорство с Дружеството за защита на хищните птици, Зелени Балкани и Дирекцията на природен парк Врачански Балкан. Георги Стоянов, главният герой във връщането на вида там, споделя „Пробвахме и видяхме, че поотделно не сме способни да осъществим тази тежка задача, каквато е възстановяването на изчезнал вид. Загърбихме различията и егото си, и резултатът е налице – през 2021 година в района вече гнездят около 25 двойки белоглави лешояди".

Освен възстановяването на белоглавия лешояд в трите района (Враца, Кресна, Котел), Фондът за дивата флора и фауна, съвместно с партньорите си от Зелени Балкани, Дружеството за защита на хищните птици и Фондацията за опазване на лешоядите, успява да постигне и друг изключителен успех – възстановяването на изчезналия за страната черен лешояд (картал).

Завръщането на черния лешояд

Упоритата работа на ФДФФ в Котленска планина дава резултат през 2021 г., когато след внасянето на десетки птици от Испания, изнасянето на стотици тонове мърша и редица дейности за ограничаване на заплахите, видът загнездва за първи път в страната, 36 години след като е обявен официално за изчезнал като гнездящ от България. Птиците са внесени като част от програмата за реинтродукция и загнездват в едно от изкуствените гнезда, поставени от партньорите. Случва се и мечтаното – излюпва се първото карталче, което се чака да отлети от гнездото всеки момент.

Фондът е инициатор и на друга интересна програма, в която традиционното маркиране на лешояди с предаватели се използва като система за превенция и предотвратяване на смъртта, причинена от отрови. Сателитните предаватели, които традиционно се използват за проследяване на движенията на птиците, сега се следят буквално ежедневно от екипа на гражданската организация и при установяване на нетипично поведение, се проверява на терен, дали не става дума за случай на използване на отрови. Така тези „лешояди шпиони“ сигнализират своевременно за опасности, които биха застрашили целите колонии, птиците от които се струпват на местата с наличие на храна.

ФДФФ работи по редица съпътстващи дейности, като обезопасяване на електропроводи и минимизиране на други заплахи за лешоядите, което е от огромно значение за устойчивостта и успешността на програмата. През годините са проведени и стотици образователни акции в различните райони на работа, които съвместно с тези на другите неправителствени организации са допринесли за тотална промяна в отношението на гражданите към лешоядите, които от грозни и неприятни птици започват да бъдат възприемани като величествени, красиви и полезни.

Сдружението финансира дейностите си предимно чрез програма Лайф+ на ЕС, но също и от дарения на частни европейски фондации и зоопаркове, както и по агро-екологични мерки за животновъдство.

Чрез всички тези дейности малкият, но сплотен екип на Фонда за дивата флора и фауна – не повече от 20 човека за всички райони – с подкрепата на десетки граждани и организации от страната и чужбина, постига значими резултати за опазване на българската природа. Резултати, спасяващи животински видове и осмислящи човешки животи и съдби.