English   14390 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




„Назад към природата“ – какво е rewilding и защо е нужно да помогнем на природата отново да „подивее“

 
 
Снимк в галерията - Богдан Боев (1,4, 5), Стефан Аврамов (2,3).

През последния век човекът влага огромна енергия, за да „облагороди природата“, да я култивира и да я подчини на своите нужди. Пресушени блата, дигирани реки, разорани пасища, гори, превърнати в обработваеми площи…А последствията – загубено биоразнообразие, ерозия, липса на питейна вода, намаляване на дивеча и важни хранителни ресурси, загуба на лечебни растения, липса на възможност за рекреация и почивка. Равносметката от десетилетия на системно видеоизменяне на природата, противоречащо на естествените природни процеси, е довела до простия извод, че екосистемите са най-продуктивни в своето естествено състояние и това е най-добре и за самия човек и неговото благосъстояние.

И както по много други значими за обществото теми, водеща роля в научните анализи, стратегиите и практическата работа за „завръщане“ към естественото състояние на природата имат граждански организации. Една от тях – фондация „По-диви Родопи“ – работи и в България.

Завръщането на дивата природа. Какво е rewilding?

Снимка: Стефан Стефанов

Rewilding е прогресивен подход за опазване на дивата природа. Той дава свобода на естествените процеси да оформят отново природата на Европа. Най-общо казано, rewilding позволява на екосистемите да се върнат към естественото си състояние.

„Природата e „експерт“ по оцеляване и самоуправление. Можем да й помогнем със създаването на подходящи условия за възстановяването й. Главна роля в този процес има връщането на ключови видове“, споделя Нели Найденова* от екипа на фондация „По-диви Родопи“. – „Европейските видове диви животни са силно намалели, дори в най-дивите и недостъпни райони, каквито са и Източните Родопи. Някои от изчезналите видове играят ключови екологични роли. Rewilding работи за възстановяване на тези изгубени видове, като им предоставя място и възможност да се завърнат, било то чрез увеличаване на съществуващата популация или чрез реинтродукцията (повторно въвеждане) на ключови местни видове. Реинтродукцията на тревопасни (копитни)  животни е най-eфективният начин да се създаде естествена екосистема със сложни хранителни вериги. Чрез възстановяване на дивата природа и естествените процеси се създават по-диви, по-богати на биоразнообразни местообитания“.

Rewilding в Европа и България

Базираната в Холандия организация с нестопанска цел работи с девет мащабни проекта в цяла Европа, от шведска Лапландия на север до делтата на Дунав и Източни Родопи на юг, има райони в Италия и Португалия, покривайки около 23 000 квадратни километра земя. Тя също така въвежда повторно в природата различни видове, някои от които са застрашени, включително европейски бизон, таурос (вид бивол) и кулан (вид от семейството на конете).

В България мрежата създава своя клон през 2014 година в лицето на фондация „По-диви Родопи“. Екипът на организацията е съставен от хора, които от дълги години са посветили живота си на опазването на природата. Такива са например Стефан Аврамов, Христо Христов, Стойчо Стойчев. Те са свързани и с някои големи природозащитни постижения, като например възстановяването на популацията на белоглавите лешояди в Източни Родопи. Работата  им в направлението rewilding е още една поредна стъпки напред за възстановяване на природния „пъзел“. През последните години екипът нараства и вече се състои от шест души, като последното „попълнение“ отговаря за дейност, която на пръв поглед не изглежда природозащитна, но е пряко свързана с опазването на природата, а именно – развитието на туризма, бизнеса и предприемачеството в хармония с природата.

Всъщност rewilding и връщането на изчезнали видове започва още в края на 70-те години, още преди да се появи терминът и да бъде описан този подход. Това става с връщането на белоглавите лешояди в Източните Родопи.

„Дейностите ни започнаха в края на 80-те години. Група орнитолози открихме малка група от белоглави лешояди на Кован кая над река Арда, в района на град Маджарово, Източните Родопи. Това ни даде надежда за връщането на вида в България“, разказва Стефан Аврамов от екипа на фондацията. От тогава започват системните усилия за подхранване на лешоядите, предотвратяване на бракониерството и различни дейности за възстановяване на дивеча, стадата и на тяхната естествена хранителна база.

Снимка: Пламен Димитров

Днес, когато Христо и Стефан са част от екипа на „По-диви Родопи“, те продължават своето вече „rewilding пътуване“ като инициират дейности за завръщането на други редки видове  – зубри, елени, диви коне.

Христо Христов работи вече дълги години и за друга важна мисия, част от концепцията „rewilding“ – да възстановява редки породи домашни и диви животни.  „Ние сме виновни за изчезването на тези видове с дейността си, с изсичането на горите, и ние сме тези, които трябва да дадем шанс на природата да се възстанови”, споделя Христо.

Завръщането на зубрите



Европейският бизон (зубър) е най-едрото тревопасно животно в Европа, ключов вид за отворените горски екосистеми. Напълно изчезнал от природа на Стария континент в началото на ХХ век, днес видът е символ на завръщането на дивата природа в Европа. Заселването на зубрите в Източни Родопи започва през 2013 г. в района на Студен кладенец като инициатива на фондация „По-диви Родопи“ и нейни партньори. Сега дванадесет животни обитават Защитена зона  „Студен Кладенец“, един от приоритетните за организацията rewilding райони.

„Възстановяването на бизоните не е екзотика. Модерното схващане е, че ако се върнат едрите тревопасни, ще ги последват растенията, а те са дом на пеперуди, змии, гущери и всякакви насекоми, които подреждат мозайката на природата. Транспортирането на животните на толкова дълги разстояния и адаптацията са най-трудната част”,
казва Христо Христов. С пристигането на първите животни не закъсняват и предизвикателствата. Две женски умират скоро сред първото разселване на зубрите, но постепенно нещата потръгват и през 2019 се ражда първото зубърче на свобода от Средновековието насам. Днес стадото наброява 12 животни, като през 2022 г. се очакват и нови попълнения.

Зубърът се е превърнал в един от символите на дивата природа в Европа, а неговата история е пример за това, как само в рамките на сто години един вид може да бъде доведен до ръба на изчезването и как в резултат на много усилия може да бъде възстановен. Въпреки че популацията на зубъра бавно и сигурно нараства, усилията за опазването и връщането на вида в дивата природа продължават.

Дивите коне и елени


Снимка: Богдан Боев

Допреди няколко хиляди години в Европа, включително и в България, се срещали диви коне. През 2011 г. фенотипната възстановка на дивия кон (тарпан) бе върната в  природата на Източните Родопи и в момента в района има близо 100 животни. Ролята им е същата като преди хиляди години – заедно с останалите тревопасни те поддържат естествените екосистеми, опасвайки дивата растителност. Видът е известен със своята устойчивост и приспособимост към суровите условия на полуотворените местообитания.

Eленът лопатар и благородният елен играят ключова роля в нашите усилия да върнем дивата природа в Източните Родопи,
като до този момент са разселени над 400 елена лопатари и над 50 благородни елени. Елените помагат за поддържането на мозаечния пейзаж на Източните Родопи, което е от огромно значение за опазването на богатото биоразнообразие на този регион. Остатъците от умрели елени лопатари са важна хранителна база за белоглавия, египетския и черния лешояд.

Стефан Аврамов споделя: Една от основните ни цели е възстановяването на едрите диви тревопасни животни в Източните Родопи. Една от най-характерните особености на Източните Родопи е, че планината представлява мозайка от диви и екстензивно ползвани земи и гори. Възстановяването на едрите диви тревопасни животни ще допринесе за запазването на отворените площи, които иначе биха обрасли напълно с храсти и дървета (както се случи в Странджа) и би довело до изчезването на хиляди видове животни и растения, нуждаещи се от пряка слънчева светлина и отворени площи. Едрите диви тревопасни са и храна за хищници и лешояди и са важна част от кръговрата на енергия в природата. Тяхното възстановяване ще допринесе за намаляване на щетите от едрите хищници и до осигуряването на естествена храна за редките лешоядни птици.“

Една от природните символите на Източните Родопи безспорно е фотогеничния белоглав лешояд. Благодарение на на дългогодишните природозащитните дейности в тези рамките на проект LIFE RE-Vultures (2016-2021 г.), който от фондацията изпълняват заедно с Българското дружество за защита на птиците. В резултат на дългогодишните усилия на природозащитници и множество доброволци и природолюбители може да се похвалим с увеличаваща популацията на емблематичните за района вид. През 2016 г. са регистрирани 81 двойки, a през 2021 години, двойките вече са 111. Само през последните пет години 378 млади птици отлетяха от гнездата си в българската част на Източните Родопи.


В Източните Родопи освен конете Коник подпомагаме завръщането на още един изключително красив и впечатляващ вид - каракачанските коне. Те са примитивна порода местен кон, невзискателни, невероятно силни и приспособени към тежките условия на живот. Векове наред той е служил на каракачаните в техните дълги планински преходи по време на сезонните им миграции от летните пасища към зимните и обратно. Днес близо 80 представители на породата могат отново да бъдат видени препускащи в Източните Родопи“, допълва разказа за дейностите на Фондацията – Нели.

Снимка: Иво Димчев

Rewilding – възможности за природата, но и за хората

През последните години природозащитната общност все повече започна да осъзнава, че да се ангажират и припознаят с rewilding каузата, местните общности и хора трябва да имат пряка полза от процесите за възстановяване на природата. Затова rewilding цели създаването на възможности както за природата, така и за хората. Фондация „По-диви Родопи“ предлага нова визия за опазването на околната среда – с повече място за природата, дивите животни и естествените процеси и където хората могат да развиват поминък от дивата природа. Rewilding стимулира местните икономики там, където алтернативите са оскъдни. „Работим на места, където природоопазнавателния туризъм процъфтява и местните хора печелят справедливо от природни предприятия. Това ще спомогне за съживяването както на селските, така и на градските общности“, обяснява Нели.

Полихрон Карапачов, Експерт бизнес развитие, най-младият член от екипа споделя: „Източните Родопи и rewilding всъщност са причините да се прибера в България след 10 години живот в чужбина. В Източните Родопи, заради палитрата от истории в района,  визията на rewilding, че човек и природа могат да съжителстват, е най-подходящия подход в контекста на климатичните промени. Как споделяме нашата планета с останалите видове е от изключителна важност за нашето бъдеще.

Във връзка с работата ми за изграждането на Източните Родопи като притегателна дестинация, мога да кажа, че района има огромен потенциал. Богатата природа и разнообразното културно наследство предоставят чудесна възможност за развитието на туризъм, допринасяйки за създаването на нови работни места и доходи. Но, за да се запази природния капитал на Източните Родопи и да се подобри устойчивостта на района, е важно да не се създаде зависимост от този сектор и да се установят важни фундаменти като мониторинг и инфраструктура. Туризмът трябва да е просто една част от местната икономика, а не да има доминираща роля.
Надявам се да спомогнем в Източните Родопи да има туристически продукт, който е в полза на местните, предоставя целогодишни възможности за работа и е интегриран в други сектори като земеделие или култура. Сектор, който да спомогне в борбата с динамиките на обезлюдяване и да утвърди Източните Родопи като притегателен район не само за посещение, но и за живот и работа“.

Така, екипът на фондация „По-диви Родопи“ работи за възстановяване на природата на България – един процес, който е изцяло в полза на хората и на нашето благосъстояние. Научете повече на сайта на организацията https://rewilding-rhodopes.com/bg/.


*Авторката благодари на Нели Найденова за съдействието при написването на този разказ.



#нпокореспонденти



Автор: Елена Тилова, кореспондент на НПО Портала за Югоизточен регион

Сходни публикации

Българска асоциация „Кръгов текстил”: дрехите не са боклук!

Българска асоциация „Кръгов текстил": дрехите не са боклук!

Текстилът – преди и сега „По дрехите посрещат, по ума изпращат“ – това вероятно е една от най-популярните български поговорки.

Спаси Странджа – спаси сърцето си

Спаси Странджа – спаси сърцето си

Рeмина е на 24 години. В момента е студент в специалност „Право“. Ремина е завършила „Психология“ и „Международна публична

Гласувайте за българското дърво в конкурса „Европейско дърво на годината“ – до 28 февруари

Гласувайте за българското дърво в конкурса „Европейско дърво на годината“ – до 28 февруари

Конкурсът „Дърво с корен“ всяка година събира вдъхновяващи истории за връзката между дърветата и хоратаЗа тринадесети път в