Бюрото за информация и услуги за чуждестранни граждани в София е отворено за партньорства с граждански организации

За съжаление, статистика за бежанците специално за София няма, като това е един от проблемите, с които се сблъскваме. Много е трудно да се поддържа подобна статистика, особено сега, защото данните са много динамични и се изменят буквално на всеки час. Добрата новина е, че има такава статистика на национално ниво, поддържат се регистри и за изминали години, показващи броя на влезлите в страната чужди граждани – както това колко души са потърсили закрила, така и колко от тях са получили хуманитарен статут или статут на бежанец. На официалния правителствен сайт за справяне с кризата в Украйна https://ukraine.gov.bg/ има динамична статистика, която се обновява ежедневно по данни от Националния кризисен щаб за бежанците от Украйна. В Бюрото също пазим много добра статистика,  тъй като търсещите услуги винаги се записват в списък и след това е много лесно да проследим всички чужденци по произход и по пол. През юни стартираме и стаж за студенти, финансиран по програма „Социални иновации“, които ще ни помагат в Бюрото. Една от позициите е „сътрудник информационна база“, така че съвсем скоро абсолютно всички данни ще бъдат дигитализирани и още по-лесно обработваеми. През Бюрото минават около 80 души на месец, като от откриването му през септември миналата година са минали над 700 души. Също така, някои чуждестранни граждани получават услуги дигитално. Бюрото е създадено по проект „СВЪРЗВАНЕ - Инициатива за интеграция чрез свързване на градовете“ (CONNECTION), който е международен европейски проект, финансиран от Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ на ЕС.

Лица от кои държави най-често търсят съдействие от Бюрото и за какъв тип услуги най-често се допитват до Вас чужденците?

Най-често идват лица от Сирия и Ирак, има хора и от други държави извън ЕС като Афганистан и Йордания, а в последните месеци, разбира се, имаме и доста украински бежанци. За да улесним предоставянето на услуги, Бюрото има социални работници от Българския червен кръст, владеещи съответните езици – арабски, фарси, украински, руски. Бюрото служи като отправна точка, но и предлага услуги на място. Ние сме основно координатори –  връзката между търсещите и предлагащите услуги. Често пренасочваме потребители към организации, които могат директно да им сътрудничат. Много партньорски организации предлагат услуги на място в Бюрото по график, който може да бъде видян в програмата. Ползвателите на услугите са както търсещи, така и вече получили международна закрила. Преди от страните от Близкия Изток, идваха основно мъже. Тази тенденция се промени след началото на войната в Украйна, понеже от източноевропейската страна пристигат жени и деца. Едва 4% от украинците, пристигнали в България са мъже.

Най-използваните услуги от чужденците са консултациите. Много търсени са правните консултации и придружаването до различни институции – служител на БЧК придружава нуждаещите се от помощ чужденци до личен лекар, адвокат или друго. За достъп до пазара на труда също ни търсят много често.

На сайта на Бюрото сте посочили, че една от услугите, които предоставяте, е съдействието за достъп до пазара на труда. За много чужденци именно въпросът за намиране на работа у нас е сред най-важните. Бихте ли разказали по-подробно за дейностите, които сте предвидили в тази сфера и как помагате на чужденците да си намерят работа у нас?

Както споменах, услугите за достъп до пазара на труда са едни от най-търсените. Първото приоритетно направление в тази сфера е сътрудничеството с работодатели. През 2020 г., още преди да бъде създадено Бюрото, от Асоциацията за развитие на София направихме коалиция от местни заинтересовани страни за включване на граждани от трети страни на пазара на труда по проекта Union Migrant Net, който се занимава с интеграция, подобно на проекта "Свързване". И двата проекта са приоритетни и работата на Бюрото е обвързана с тях. В тази коалиция включихме хора от неправителствения сектор, самите работодатели и представители на местната власт, като участват над 25 организации. Благодарение на тази коалиция успяхме да създадем редица ценни контакти с работодатели. Така, ако разберем, че човек, който ни е потърсил по друг въпрос, се интересува от работа, веднага правим връзката между него и работодател. Освен това контактът ни с останалите организации, с които си партнираме, ни позволява да имаме досег до много мигранти, които да прехвърлим към работодателите. Ние сме посредници между работодателите и потенциалните работещи и организираме събития, които да са от полза за чужденци, желаещи да се интегрират в работната среда у нас.

През март тази година проведохме събитие, посветено на това бежанците и мигрантите да се научат да изработват CV по европейски модел. За целта разпространихме информация по комуникационните ни канали и сред всички партньорски организации. Така събрахме чужденци, като много от тях имаха нужда да се научат как се изготвя автобиография, защото най-често идват в България без да знаят български и английски език и дори да имат някакъв професионален опит, нерядко срещат затруднения да го опишат - в родните им държави не се е налагало да правят нещо подобно в познатия у нас формат. Освен това много от бежанците и мигрантите нямаха подходящи снимки, поради което повикахме в Бюрото и професионален фотограф. С помощта на преводачи бързо въведохме цялата нужна информация. Това събитие е пример за помощ за намиране на работа чрез практика. Тук е редно да спомена и още едно важно събитие, което организирахме миналата година. Става дума за Наградите за отговорни работодатели на бежанци и мигранти. Обособихме няколко категории, в които награждавахме работодателите – устойчив ангажимент към служители-мигранти, зелени работни места за граждани на трети страни, работодател с отношение към майките и жените, съчетаване на работа и учене и работа в екип. Това събитие е пример за насърчаване на добрия пример и форма на борба със стереотипите. Чрез такова мероприятие се дава гласност на темата и се демонстрира, че всъщност е добре да се наемат хора от трети страни, защото в много случаи те са изключително работни и отзивчиви. Преценихме, че това ще е удачен начин да насърчим повече работодатели у нас да наемат чуждестранни граждани. От своя страна работодателите споделиха, че когато се създадат достатъчно добри условия и се даде време на човека да се приспособи към новата обстановка, бежанците и мигрантите също отговарят с добро и подхождат лоялно към работата, дори да не са имали добри трудови навици преди.

Целта на Асоциация за развитие на София е да създава връзка между различни сектори - неправителствен, академичен, бизнес и местна власт. Като пример бих посочила консултативен процес за координация на усилия и предлагане на необходимите условия за интеграция на украинците, който организирахме след началото на войната в Украйна – на срещата присъстваха кметът на София Йорданка Фандъкова, представители на европейски институции, на бизнеса, както и неправителствени организации.

Кои са най-големите пречки пред чужденците при намирането на работа?

Една от най-големите пречки пред намирането на работа е езиковата бариера. Други трудности възникват при откриване на банкова сметка, както и когато някои работодатели нямат възможност да осигурят място, където работещите да оставят децата си, докато са на работа. Но не всичко е в наш контрол. Някои от тези проблеми не могат да бъдат решени от нас, например въпросът за банковите сметки – той е в сферата на компетентност на банките.

Като студент ми е любопитно дали имате някакви инструменти за насърчаване и подпомагане на чужденците да започнат висшето си образование у нас (напр. обучителни и кандидат-студентски курсове)?

Бюрото не разполага с такива инструменти. Инструменти в тази сфера съществуват само на национално ниво – всеки гражданин на трета страна, който се прехвърли тук, е освободен от такса във висшето учебно заведение. Ние обаче разпространяваме информация за бюрото чрез висшите учебни заведения, съответно ако някой чужденец търси варианти как да се запише в университет, може да му предложим опции чрез Бюрото.

С кои граждански организации си сътрудничите. Сътрудничите ли си с други държави?

Имаме установено партньорство с пазари “Възраждане”, които ни предоставиха мястото на бул. Христо Ботев 113, където се намира Бюрото. В продължение на дълги години Асоциация за развитие на София, Българският червен кръст и Върховният комисариат на ООН за бежанците обмисляха идеята за създаване на такова Бюро, защото то е първото по рода си не само в София, но и в България. Това са партньорите, с които сме основали бюрото. Отделно, всички организации, които предоставят услуги, също са ни партньори, но под друга форма. Те ни помагат много при осъществяването на дейностите ни. Такива организации са Международната организация по миграция (МОМ), Каритас, Фондация за достъп до права ФАР, Конфедерацията на синдикатите в България (КНСБ), Глас в България, Център „Надя“ , Съветът на жените бежанки в България и Асоциацията за бежанци и мигранти. Ние сме отворени за разширяване на тези партньорства и всеки желаещ може да се свърже с нас. Бюрото е създадено по проекта “Свързване”, който е финансиран от Фонд Убежище, миграция и интеграция (ФУМИ). По проекта сме изградили широка партньорска мрежа с различни градове. Работим с Eurocities, най-голямата мрежа за сътрудничество между градовете в Европа, като по проекта се срещаме с хора от Мадрид, Антверпен, Брест, Тампере, Кардица, Дортмунт, Стокхолм – от всички краища на Европа. По Union Migrant Net, който е финансиран от същия фонд,  сме работили най-много с Лиеж – град на толерантността. Ние обменяме опит с хората от тези градове и правим посещения на място, за да видим как работят техните центрове.

Какви са правилата за достъп до залите на Бюрото и за провеждане на събитие от НПО там?

Правилата за достъп до залите на бюрото са качени на сайта на организацията, но истината е, че въпреки многото услуги, физически пространството е малко. Там има само една зала, като мястото е за по-малки събития, на които се събират докъм 12-15 души. Всичко, свързано с темата за интеграцията, е събитие, което е добре дошло при нас. Освен това разполагаме с още едно пространство SofiaLab на ул. „Сердика 1”, което също е създадено по европейски проект и ни е предоставено от Столична община. По-големите събития, за които няма място в залата на Бюрото на бул. „Христо Ботев“, се провеждат именно в SofiaLab (например раздаването на наградите на работодателите). SofiaLab провежда некомерсиални събития в полза на гражданите. Има теми, които са приоритетни за нас и по които събитията се провеждат безплатно, както за организациите, така и за посетителите. Например, ако темата е свързана с интеграция, предприемачество, дигитални умения, иновации и организацията няма финансиране за зала, може да се свърже с нас.  Всеки може да ни пише на офисния имейл (office@sofia-da.eu) или на страницата ни във Фейсбук за подробности или организация.

През последните 3 месеца и половина целият свят е разтърсен от войната в Украйна и последвалата я бежанска вълна към много държави в Европа, включително България. Бихте ли разказали малко повече за работата си с украинските бежанци от февруари досега?

Тенденция, която възникна след бежанската вълна вследствие на войната в Украйна е, че мигрантите вече са условно разделени на “стари” и “нови”. В категорията “стари” влизат тези, които са от държави като Сирия, Афганистан, Ирак, а новите мигранти са тези от Украйна. Двата типа мигранти получават различни видове услуги, като, разбира се, помощта се дава на различни езици. Като пример бих посочила услугата за детски центрове, в които можеш да оставиш децата си докато работиш. Малко след стартирането на тази услуга получихме запитване за възможността за използването ѝ и от бежанци, които не са от Украйна. Разбрахме, че центърът  е специализиран да обслужва само украински деца, защото служителите там говорят само украински и руски език. Това е една осезаема разлика във възможностите спрямо “старите” бежанци, която е породена от сегашната ситуация, в условията на която трябваше да се реагира много бързо и “старите” мигранти, за съжаление, остават на заден план. Това е един вид несправедливост, която в контекста на сегашните събития не е било възможно да бъде напълно избегната. Другият важен въпрос, който бих желала да повдигна, е за бъдещото развитие на ситуацията с украинските бежанци. В бъдеще има известна доза неяснота кое как ще се случва, защото цялата миграционна политика на София и България е изградена около желанието на страната ни да интегрираме пристигналите тук чужденци. Заради това и се провеждат инициативи като запознаване с пазара на труда, обучение на български език, записване в детски градини и т.н. Украинците обаче често са с нагласата, че те са тук само за ограничен период от време, което поставя под съмнение въпроса дали те имат стимула да изучават български език, да се интегрират в нашето общество и т.н. Въпросът е дали ще намерим начин да ги задържим хората тук и какъв е той.

В работата си сблъсквате ли се с предразсъдъци към конкретни групи бежанци?

Напоследък се наблюдава до някаква степен ефекта от споменатата преди малко обратна дискриминация. Причина за тази тенденция е именно разликата в услугите, които двете групи бежанци получават, например предоставянето на обществен транспорт безплатно – за бежанците от Близкия изток не е имало подобен тип облекчение, а реално са избягали от обстановка, съпоставима с тази в Украйна. Разбира се, има и българи, които негодуват за въпросните привилегии, които обаче са всъщност абсолютно необходими за хора в толкова уязвима ситуация. Но има и много добри примери – сред българите има страшно много доброволци, има центрова за украинци, работещи изцяло на доброволчески начала, което е впечатляващо.

Какви са дейностите, които сте предвидили в рамките на програмата за юни?

През юни очакваме посещения на партньорските ни организации по проекта "Свързване" и UnionMigrantNet, като това ще се случи в периода от 14 до 17 юни. Ние ще им покажем Бюрото, интеграционния център на БЧК, синята точка на Централна гара, ще организираме среща с представители на Столична община и НПО сектора. Ще заведем гостите и в информационния център на Каритас, където се предлагат курсове на български език. По този начин ще покажем на други европейски градове, това, което правим в София, точно както те споделят опита си с нас, когато ние гостуваме. Освен това всички останали услуги от партньорските ни организации, които се случват всеки месец, са валидни и за този юни. Можете да разгледате програмата ни в сайта – тя е на няколко езика: български, украински, английски, френски, руски, арабски и фарси. Програма е отворена – всяка организация, която работи в сферата на интеграцията, е свободна да се присъедини към нас. Всеки месец пускаме отворена покана за всеки, който желае да се включи.

Какви хора срещате тук? Бихте ли разказали някой много любопитен казус от Вашата практика, нещо, което Ви е направило силно впечатление, запомнили сте го и бихте желали да го споделите с по-широка аудитория?

Всеки казус е индивидуален и значим, но аз бих откроила един случай, който е добър пример за това как работодателят може да повиши ефективността на своите служители. Една от наградените компании в конкурса за работодатели първоначално не е успяла да установи чак толкова добри отношения по оста работник - работодател, докато не създали специални условия, които позволяват на работещите да извършват спокойно молитвите си през деня на работното си място. Работодателите в тази компания организирали една специална стаичка, която силно наподобява реалните условия, в които вярващите извършват своите религиозни обичаи. Вследствие на това се забелязало значително повишаване на ефективността на молещите се служители. Те станали много по-спокойни и мотивирани и започнали да се развиват в положителна насока. Този пример показва, че когато се създадат благоприятни условия спрямо културните особености на работещите, това действа стимулиращо за всички страни в работния процес.

Какви са плановете Ви за близкото бъдеще – какви перспективи за развитие виждате пред Бюрото, планирате ли разгръщане на обхвата от дейности и услуги?

Към края на тази година ще направим мониторинг и оценка на изпълнението на дейностите ни с широка група заинтересовани страни – ще съберем обратна връзка както от организациите, с които работим, така и от крайните потребители и местната власт. По този начин ще установим какво работи добре и какво трябва да бъде променено и доразвито. Това е първото такова бюро в България и самият факт, че то вече функционира успешно, е огромен напредък за нас. Целта ни е да предадем опита си на останалите общини в България. Тежката бежанска криза тази пролет е повод да направим и по-трайни структурни промени в развитието на общинските политики като цяло.

-----
#стажантрепортери