English   14390 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




„За истината“: Как шепа независими журналисти се превръщат в „кучета пазачи" на обществото

 


„За истината“ е независима платформа в подкрепа на разследващата и критична регионална журналистика, а авторите й често са единствените, които осветляват местните власти и местните феодали


Може ли километър улица в провинциален град да струва 4 пъти по-скъпо от първокласна магистрала? А може ли „далаверата“ в малките населени места да е по-голяма от тази в столицата? Защо има райони, в които местните власти и местните олигарси управляват като феодали? А защо никой не говори за това?

Оказва се, че може. И да, в много случаи никой или почти никой не говори за това. Ей такива обикновени въпроси, на които не се дават отговори, стоят зад срамното сриване на свободата на словото в България, което преди година падна до печалното 112-о място.

Често гражданите изобщо не научават, че на 300-400 км от София се разпиляват огромни публични средства, че на тъмно се харчат милиони, че има безобразни случаи на злоупотреба с власт, че обществени поръчки се раздават на „наши“ фирми, въпреки доказани нарушения в процедурите. Че сумарно „далаверата“ във вътрешността на страната е много по-голяма, но остава неизвестна за обществото.

Защото няма кой да я постави под прожекторите. В много региони липсват независими журналисти, които да бъдат кучета пазачи" на гражданите и да осветляват случаите на корупция, безсмислено харчене на пари и непрозрачно управление. А липсата на независими местни медии води до фатално манипулиране на информацията, която гражданите получават и до пълна безконтролност на местните власти.

Работата на разследващите журналисти по принцип е трудна. А още по-тежка е тя извън столицата и големите центрове. В по-малките градове, където всички се познават и нерядко едни и същи властови, икономически и политически кръгове държат и ножа, и хляба, а понякога и личните карти на хората, реакцията на засегнатите е моментална и по всички фронтове. Там истината често има висока цена. Затова и все по-малко стават хората, които са готови да я платят.

Именно трагичното състояние на регионалните медии предизвиква кореспондента на „Дневник“ и „Капитал“ във Варна Спас Спасов (бел.ред. на снимката) да създаде платформата „За истината“ в подкрепа на независимите и критични местни журналисти. Проектът стартира през 2017 г., на 1 ноември, Денят на народните будители. Датата е избрана съвсем съзнателно, защото платформата, освен всичко друго, иска да събуди гражданската активност на хората дори в малките населени места. „За истината“ се издава от Сдружението с нестопанска цел „Про веритас“ и се финансира от Фондация „Америка за България“.

Darknet: Тъмната страна на регионалната журналистика

През 2016 г. Спас Спасов прави поредица от разследващи материали за състоянието на регионалните медии. Събраните данни дават основание на автора да направи печалния извод, че „регионалната журналистика се продава евтино и се купува масово“.

„Ситуацията беше и все още е изключително тревожна“, коментира Спас. Неговото разследване показва, че за да получат финансиране, издателите на частни регионални медии масово сключват договори с местните власти и на практика се превръщат в техни говорители. А големите губещи са гражданите, които не получават достоверна информация, защото местните журналисти копи-пействат прессъобщенията на институциите и избягват забранените от властта теми, обяснява Спас.

Според анализ на Асоциацията на европейските журналисти – България, един от най-разпространените методи за влияние върху регионалната преса са договорите за т.нар. „информационно обслужване“, които медиите сключват с общинските администрации. Тези договори неофициално, а понякога и съвсем официално предвиждат „опазване на добрия имидж“ на местната власт за периода на финансиране.

Разследването на Спас показва, че 10 произволно избрани български общини са похарчили за период от три години (2013 – 2015 г.) близо 2.7 млн. лв. за купуването на влияние в местните медии. По-фрапиращото е, че с тази сума са били купени над 90 процента от медиите по места.

„Стигна се до тежка деформация на медийната среда във вътрешността на страната, която има дълбоки, а вече дори и фатални последици“, коментира с тревога Спас и обяснява, че пораженията не са само за свободата на словото, а могат да бъдат идентифицирани в безконтролното упражняване на местната власт, в масовото прилагане на порочни и корупционни практики при възлагането на обществените поръчки, в откровените до наглост конфликти на интереси, в неприкритото срастване на властта по места със структури на сивия сектор в бизнеса, а в още по-безскрупулните си варианти и директно с организираната престъпност.


Спас посочва парадоксални ситуации, при които местната власт влияе директно на медиите - като предаване в частна радиостанция в Габрово, платено от общинската администрация, в което „водещи“ са кметски служители. „Никой не би повярвал, че това е възможно, докато не го чуе с ушите си, или не види документите за отпуснатото публично финансиране“, казва Спас. При друг случай съветник от Шумен, критик на местния кмет, не получава достъп в продължение на години до общинската телевизия, чийто директор подписва трудовия си договор именно с кмета.

„Регионалната журналистика е като Darknet  – изобщо не подозираш какво има там, до момента, в който влезеш в тази мрежа. В регионалната журналистика, както в Darknet, е пълно с трафиканти на всякакви неща и с ченгета. И цялата тази среда е токсична за един независим журналист, който иска да се занимава честно и достойно с професията си“ – така Спас Спасов определи състоянието на регионалната журналистика, когато анализира темата пред проведения в София форум на World Press Institute.

Това тревожно състояние на регионалната журналистика мотивира Спас да създаде онлайн платформата „За истината“

Пътят към истината

Моделът на платформата е заимстван от авторитетни центрове за разследваща журналистика в САЩ, разбира се, в български мащаби. През 2013 г. Спас участва в програма на World Press Institute, която включва посещение в Ню Йорк в редакцията на „Про публика“ (ProPublica) - информационен сайт с идеална цел, създаден от неправителствена организация. ProPublica е платформа за разследваща журналистика, конкурент на подобен голям център в Бъркли. И двата центъра развиват разследваща журналистика под формата на неправителствени организации, с асболютно прозрачно финансиране и цели.

Три години по-късно, когато вижда състоянието на регионалната преса в България, Спас решава да приложи този изпитан модел. Създава организацията с нестопанска цел „Про веритас“, която да се занимава с разследваща журналистика. „Когато разследващата журналистика се прави от неправителствена организация, която не формира печалба, това създава повече доверие в разследванията и журналистите трудно могат да бъдат упрекнати в комерсиалност. Освен това една такава структура винаги е с много ясно и прозрачно финансиране“, казва Спас

Разбира се, проектът за българската платформа изобщо не може да се сравнява с ПроПублика и центъра в Бъркли, които имат огромни бюджети от десетки милиони долари, много по-големи екипи, които работят на много по-голяма територия. „Но в един микроскопичен вариант това е аналогът на независимите платформи в България“, посочва Спас. Той кандидатства с проекта си пред фондация „Америка за България“, защото, както посочва, в България е почти невъзможно да се намери финансиране за подобна платформа за разследваща журналистика.У нас държавата продължава да е най-големият рекламодател и най-големият работодател. Частните бизнеси продължават в една или друга степен да са свързани с държавата, т.е. да са зависими от нея и никой не би си позволил проблеми с централната власт, като финансира една медия, която се мъчи да прави прозрачни разхищението на публични средства, връзките на държавни институции и хора с организирана престъпност, със сивия сектор“, обяснява Спас. Проектът му е одобрен от „Америка за България“, а останалото, както се казва, е история.

„За истината“ започна от нула и за по-малко от 5 години се утвърди като добре позната медия, синоним на качествена журналистика. „На фона на все по-ширещата се жълта и безотговорна журналистика в България, беше важно да се създаде платформа, която да дава гаранции за достоверност на публикуваната информация“, подчертава Спас.



Днес „За истината“ е търсен партньор от български и международни медии, както и от неправителствени организации като фондациите „Антикорупционен фонд“ и „Фридрих Науман“. Кореспондентската мрежа на „За истината“ е ключова през последните години при създаването на „Черната книга на правителственото разхищение в България“, ежегодно издаван от „Фридрих Науман“ сборник с истории за неправомерно похарчени средства на българския данъкоплатец. Текстове от „За истината“ бяха препубликувани в издания като „Дневник“ и Медиапул“, хора от екипа бяха ползвани като регионални кореспонденти на тези издания. По принцип, цялото съдържание на „За истината“ от самото начало е предоставено за свободно препубликуване, с единственото условия да се посочва първоизточника.

За своите разследвания журналистите, работещи за „За истината“, са удостоявани и с редица отличия,сред тях са награди от конкурса „Валя Крушкина – журналистика за хората“, награда „Паница“ за гражданска доблест, както и три награди „Златен ключ“ на „Програма Достъп до информация“ – две от които за самия Спас

Цената на истината

Истината струва скъпо – това установяват на свой гръб разследващите журналисти от екипа. Емилия Димитрова-Данкова в Севлиево, Венелина Попова в Стара Загора, Иван Атанасов в Харманли, Дияна Желязкова в Шумен, Петя Михова в Бургас, Елена Павлова в Смолян, Димитър Пецов в Силистра изграждат мрежата от журналисти на платформата.

Част от екипа на За истината". От ляво надясно - Спас Спасов, Зарко Маринов, Диана Желязков, Петя Михова, Венелина Попова и Емилия Данкова

Често те са сред малцината, задаващи неудобни въпроси и въпреки опитите на властимащите да спрат или затруднят разследванията им, Емилия, Венелина, Иван, Дияна, Петя, Елена и Димитър неуморно търсят отговори. За да информират гражданите как работят местните управници и заемащите публични длъжности, и как се харчат обществени средства.

Разбира се, това си има цена. Авторите на критични материали са подложени на натиск, имената им са очерняни в жълтите медии и социалните мрежи, получават заплахи, както те, така и техните семейства. Често срещу тях и техните медии се водят скъпи съдебни дела, които изтощават ресурсите им и ги поставят за дълго в отбранителна позиция.

Средата, в която работят колегите в Севлиево, Шумен, Хасково, Харманли, Стара Загора, е несравнимо по-трудна от тази в столицата и големите градове. В по-малките градове „ответният удар“ идва много по-бързо и реакциите на засегнатите от публикациите са много по-жестоки от това, което могат да си представят журналистите в София. А когато си обект на атака в малкия град, в буквалия смисъл на думата е проблем дори да се разходиш по улицата, казва Спас. И подчертава многократно: Всички, които работят за платформата, са герои на тихия фронт!

Обучение на екипа

Спас е наясно и за другата цена, която плащат разследващите журналисти - оклеветяването, очернянето, вменяването на вина на журналистите е много по-лесно в един малък град или дори областен център, отколкото в София. „Никой не чува за всичко това, което тези журналисти трябва да понесат, за да работят честно и отговорно и да бъдат почтени към аудиторията си“, коментира Спас.

Миналата година Венелина Попова от Стара Загора стана обект на очерняща кампания, след като публикува разследвания за даренията на Делян Пеевски към различни болници по време на ковид епидемията. В отговор няколко вестници на депутата пуснаха една и съща неподписана публикация, в която обект на обиди беше не само журналистката, но и изданията, за които работи. Попова беше наречена „пропагандатор“ и обвинена, че „пречи на лекарите да работят“ и ги „тормози“, като изпраща на болниците въпроси, свързани с даренията на Пеевски.

Разследване на Емилия Димитрова от Севлиево доведе до отстраняването на директорката на службата за социално подпомагане в Габрово заради конфликт на интереси и злоупотреба със служебно положение. Въпреки безспорните нарушения, уволнената директорка заведе дело за клевета срещу журналистката и две години я разкарва по съдебните зали. Разбира се, Емилия спечели делото, но само тя си знае с колко нерви и тревоги е „платила“ двегодишната съдебна сага

След разследване за контролиран вот в Делиормана, което показа как цели села гласуват „преференциално“ в полза на един кандидат, авторката на публикациите беше атакувана с оклеветяващи и очернящи лъжи в едно „кафяво“ издание, използвано като бухалка срещу неудобни хора.

В подобни случаи е много важно журналистите да получат подкрепа, за да не се чувстват самотни в опитите си да разобличат корумпираната върхушка, казва по този повод Венелина Попова. Именно тази крайно необходима подкрепа, която „За истината“ дава на своите журналистите, е едно от най-ценните постижения на проекта.

Трибуна и закрила за истината

Освен че е независима трибуна за критичната журналистика, платформата организира обучения и предоставя юридическа закрила на разследващи журналисти от страната. Всички членова на екипа на „За истината“ могат да разчитат на юридическа защита, ако станат обект на съдебни преследвания.

„В страната има журналисти, които по една или друга причина работят сами и често са напълно изолирани в опитите си да изкарат на светло далаверите на местните власти. Тези журналисти не се познават помежду си, не получават подкрепа от съсловните организации, трудно получават юридическа помощ, когато имат нужда от нея. Те се страхуват от започването на едно съдебно дело срещу тях, защото не разполагат с финансовия ресурс да го водят, дори когато е абсолютно сигурно, че ще го спечелят. Освен това, тези журналисти нямат достъп до всички проекти и програми за повишаване на квалификацията и за усъвършенстване. Затова другата страна на проекта беше да създаде една общност, мрежа от хора, които да се познават и да си оказват помощ, да усещат солидарността на групата, която стои зад тях, когато са атакувани и нападнати, да получават юридическа защита и достъп до обучения“, обяснява Спас.

И идеята му работи повече от добре. Само допреди пет години журналистите от Смолян, Севлиево, Шумен, Бургас, Стара Загора и Харманли изобщо не се познаваха. Сега те са една общност от съмишленици, които знаят, че има и други „мохикани“ като тях, и това им дава повече кураж. Не е лесно да си сам, но когато има общност, която да застане зад теб, имаш силите да се справиш, убедени са журналистите от За истината".

Екипът на За истината" на откирването на офиса на „Отзвук" в Смолян през 2019 г.

На светлата страна

В България, която е сочена като символ на корупция, има достатъчно „храна“ за разследваща журналистика на национално ниво. Там излизат и големите шумни теми. Извън София обаче има безброй подобни теми, които оставата скрити, само защото са далече от столицата. Затова създаването и утвърждаването на платформа за независима регионална журналистика без преувеличение може да се определи като сериозен успех в борбата за демокрация. Защото, както Спас обича да повтаря, журналистиката играе фундаментална роля в процеса на демократизация. „Само така свободата може да бъде гарантирана - чрез поддържането на открит канал за комуникация между гражданите и управляващите. Журналистиката прави този диалог възможен и трябва да натиска „червения бутон“ на алармата всеки път, когато хората с власт се опитат да заглушат този разговор“, убеден е създателят на „За истината“.

За близо петте години на своето съществуване, платформата напълно доказва неговата теза и се превръща в куче-пазач на обществените интереси в различни региони. „При напълно овладяната медийна среда извън столицата, която над 90 % е купена по един или друг начин, беше невъзможно да се разработват темите за корупция и злоупотреба с власт, които сега присъстват в „За истината“. Да не говорим, че беше невъзможно такива теми да стигнат до национална аудитория, защото не могат да минат през цензурата, упражнявана от местните органи на властта“, коментира Спас. Сега платформата изважда на бял свят много от скритите доскоро теми, а много от тях се превръщат и в национални.



Благодарение на авторите на „За истината“ гражданите видяха, че във вътрешността на страната се прахосва огромен финансов ресурс. Този факт обикновено остава незабелязан, защото тези огромни средства се разпределят от местните органи на властта и в много направления. „Вниманието на хората лесно се грабва от една национална далавера, каквато видяхме на магистрала „Хемус“ и изсипаните там няколко милиарда накуп. А в същото време никой не обръща внимание, че през общините се въртят абсолютно идентични схеми, които сумарно правят повече пари от сделката за „Хемус“, дава пример Спас.

Във Варна по същата схема, като „Хемус“, беше построен прословутият булевард „Левски“, където километърът се оказа 4 пъти по-скъп от един от лотовете на магистралата. „Пропорционално далаверата във Варна е 4 пъти по-голяма от тази на магистралата, само че трудно някой обръща внимание на една далавера за 220 милиона, която се случва на 3-километров булевард, на фона на милиардите за магистралата. Иначе схемата беше абсолютно същата – с авансово отпуснати пари, с работа на инженеринг“, коментира Спас и подчертава, че така се случвата нещата в цялата страна - от малките градове, като Севлиево, до областните центрове. „Далаверата е огромна, разпилява се огромен финансов ресурс през местните органи на властта и през непрозрачни схеми на обществени поръчки“, обобщава създателят на платформата.

Спас Спасов е един от най-изявените разследващи журналисти у нас, ръководител на кореспондентското бюро на „Дневник“ във Варна. Дори хора, които не знаят името му, са чували за дупката за 43 милиона лева в центъра на Варна или за заровените милиони в пристанището заради Теца на Доган – все разкрития на Спас. Той е в професията повече от 30 години и е сред хората, които първи в България започват да се занимават с критична журналистика. Смята, че журналистът не просто трябва да задава въпроси, а да не спира, докато не получи отговори и докато не стигне до истината. Специализирал е в САЩ и в Холандия, завършил е курса „Медиите в интернет“ в Центъра за обучение и квалификация на журналисти в Париж. През 2012 г. става „Човек на годината “ за журналистическа доблест на Българския хелзинкски комитет, а през 2016 г. получава награда на „Програма Достъп до информация“ за най-добър материал, свързан с правото на достъп до информация.

Днес повече от всякога Спас и колегите му са убедени, че ролята на критичната журналистика ще става все по-отговорна заради „експлозията“ на социалните мрежи и на фалшивите новини. „Оттук нататък критичната журналистика трябва все повече да се фокусира в това да обяснява фактите, да дава отговор на въпроса „защо?“, да търси новини зад новините, да доказва и да опровергава“, казва Спас.

И коментира, че журналистиката е много повече от посредник - тя е морален компас: „Разследващите журналисти често трябва да решават в работата си къде е границата между закона и морала, защото неморалното мното пъти се оказва напълно законно. В моята работа съм намерил решението в един принцип на американската журналистика, който гласи: „Не питай кое е законно и незаконно, а кое е морално и неморално. Спомни си, че робството някога е било законно“.

Утвърдената вече платформа за разследваща журналистика „За истината“ е спечелила финансиране от „Америка за България“ за нов период, до 2025 г. В този период трябва да бъде запазен и разширен екипът от журналисти, да се създаде кръг от регионални медии и да се работи върху подобряването на платформата, чрез създаването на подкаст и разработването на канали в социалните мрежи за популяризиране на съдържанието– така очертава бъдещето на „За истината“ създателят на платформата

А екипът на „За истината“ ще продължава да избира светлата страна, макар че това ще е „трудно, вероятно бедно, може би самотно и – със сигурност несправедливо“, както предупреди преди години незабравимият Кристиян Таков в обръщение към випускниците на Софийския университет. Но самият факт, че една тайна е станала публична, вече е победа – в това са убедени всички журналисти от екипа на „За истината“, които водят постоянна борба, за да извадят истината на светло.


Можете да подкрепите работата на екип на „За истината“ с дарение.


Снимки:
„За истината“

ххх



#нпокореспонденти

Автор: Диана Желязкова, кореспондент на НПО Портала за Североизточен регион

Източник: НПО Портал

Сходни публикации

Харта на основните права на ЕС. Свободата на сдружаване: демокрация в действие

Харта на основните права на ЕС. Свободата на сдружаване: демокрация в действие

Поредицата текстове „Правата ни наистина“ – ще представяме как основните ни права като европейски граждани се защитават от

„Хората се събуждат, макар и бавно“. Как разследванията на Антикорупционния фонд разплискват блатото на корупцията

„Хората се събуждат, макар и бавно“. Как разследванията на Антикорупционния фонд разплискват блатото на корупцията

Връчване на Награда „Борци срещу корупцията“ на Държавния департамент на САЩ на Николай Стайков и екипа на АКФ. На снимката:

За силно местно самоуправление и активно гражданско участие в местната власт

За силно местно самоуправление и активно гражданско участие в местната власт

22 години след началото, Сдружението на Югозападните общини  успешно отстоява авторитета си на стабилна и заслужаваща доверие