АЕЖ в подкрепа на качествената журналистика

Интервю с Иван Радев - член на Управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) и ръководител на проекта „Медийна грамотност в класната стая“. Той има над 10-годишна журналистическа практика. Иван е завършил Балканистика в СУ и следи внимателно развитието на обществата в Югоизточна Европа. Знае румънски и в продължение на пет години е бил кореспондент за България на румънската национална информационна агенция Аджерпрес.

Какво е Асоциацията на Европейските журналисти – България днес?

Асоциацията на Европейските журналисти – България си поставя за цел да бъде общност от журналисти, място за хора, които вярват в сходни ценности, могат да се събират, да общуват и взаимно да си помагат. Имаме повече от 120 членове. Профилът им е доста различен. Правило на международната организация Асоциация на европейските журналисти е, че всеки членува в Асоциацията в лично качество – не като представител на медиата, в която работи. Всеки трябва лично да я припознае като място, в което иска да принадлежи. Имаме много дългогодишни членове. Някои от тях са започнали като журналисти, после са сменили попрището, но остават членове. Има колеги, които работят на свободна практика, има журналисти на свободна практика, кореспонденти на чужди медии в България… В журналистическата професия в България има доста голямо текучество и хората често прескачат от журналистиката към друго занимание. Профилът ни е пъстър, но това, което Асоциацията очаква от членовете си, е да спазват Вътрешни етични правила. Приели сме, че Етичният кодекс на българските медии е водещ документ, с който Асоциацията се съобразява, и членовете трябва да се придържат към него в своята работа.

АЕЖ се опитва да бъде пространство за диалог, в което всички да се чувстват равни, да имат  инициатива да предлагат общи действия и общи позиции, да обсъждаме как може да се подобри състоянието на медийната среда и на журналистиката в България.

Защо на асоциацията й е нужно днес да има „европейско“ в името си?

Организацията е създадена преди повече от половин век като асоциация на журналисти от различни европейски държави, които вярват в общата идея за Европейски съюз. След демократичните промени в много страни от Централна и Източна Европа тя започва да се разраства и в тези държави. Интересно за националните секции е, че те са автономни – имат свободата да се управляват и да действат самостоятелно. Разбира се, има координация на общи действия, когато всички реагираме заедно на европейско ниво.

За всяка секция – като българската например – европейското ни е важно от самото начало. Защото вярваме, че мястото на България е в една обединена Европа, защото споделяме европейските ценности, защото гледаме на света по-глобално и можем да работим за по-добра България като страна, достоен член на Европейския съюз.

И още нещо важно – проблемите, които се стараем да решаваме, практически са общоевропейски. Въпреки че в България обикновено сме свикнали да смятаме, че са уникални, наши, голяма част от тях са общи, в една или друга степен се проявяват и в други държави. Тогава  работим заедно с колегите от другите държави и с международни организации.

Живеем в парадоксално време – 15 години след приемането на България в ЕС ние сме принудени да засилваме говоренето за ползите от членството, да защитаваме проевропейските си позиции. Общество се люшка, антиевропейските настроения и публично говорене са явни. Не е ли твърде абсурдна тази ситуация?

Действително, предизвикателствата пред ролята и мястото на България в ЕС са големи. Видяхме това, което се случи с медийната среда в страната. Когато България влезе в ЕС, всички се надяваха, че тя ще се подобри, ще настъпи промяна в положителна посока. Това не се случи. Напротив, силите, които не желаят и са противници на европейската интеграция, на либералната демокрация, намериха начин да противодействат. Виждаме, че 15 години се борим със съществени проблеми и предизвикателства в медийната среда.

Но, разбира се, ние се намираме в европейски контекст. Европа е под заплаха, в Европа се води война – нещо, което ни се струваше немислимо само допреди една година. Виждаме, че не е невъзможно в Европа да се установяват режими като този в Унгария, да се налагат консервативни идеологии като в Полша… В България също сме свидетели на противоречиви практики, които рефлектираха и върху медийната среда. Показателно е колко години бяхме на последно място в Европейския съюз по свобода на медиите – сринахме се на 111-о и 112-о място в класацията на „Репортери без граници“, преди тази година да се отчете някакъв напредък…

Средата, в която работят журналистите в България, не е особено благоприятна. Причините са многобройни. Част от тях основно са икономически – трудно е днес в България да се работи като журналист, особено в регионални медии. Изчезват медии. Изчезват печатни медии или се свиват драстично. За една –медиа, особено ако е регионална, е трудно да се издържа, да намери онзи бизнес модел, който ще й позволи да се работи, без да получава финансиране срещу осигуряване на медиен комфорт за местните власти или за други силни на деня. Много е трудно да се установи бизнес модел за обективна професионална журналистика. Акцентът е върху регионалните медии, защото там проблемите личат още по-силно – не, че в София е лесно да се работи, но все пак пазарът е малко по-голям. Но като цяло пазарът е доста ограничен в България – и заради езика, и заради това, че сме неголяма страна.

Наистина е много трудно днес в България човек да бъде журналист. Това е и една от причините да наблюдаваме такова голямо текучество в медиите. Хора, които започват работа като журналисти, развиват професионални качества, стават добри професионалисти, лесно прескачат в друга сфера и журналистиката ги губи.

Има ли надежда, светлина в тунела, различна от светлините на насрещния влак?

Смисълът да съществуваме като асоциация е тъкмо, за да осигуряваме подкрепа на хора, които са решили да останат в журналистиката, в медиите, да не са сами. Когато си сам, всеки си работи на своето работно място, в своя град, няма връзка с други колеги, бори се сам… Но ситуацията не е по-различна между проблемите на един журналист, който работи в Северна България, с тези на колегата му от Южна България. Затова се опитваме нашите членове да стават членове на общност, която ги окуражава, заедно да намираме съмишленици, заедно да обсъждаме проблеми и да намираме решения.

Другата ни задача е да показваме успешно работещи модели от други държави, които могат да бъдат използвани тук. Журналистите да получават достъп до най-съвременните практики. Затова се стараем да организираме събития с международни лектори, срещаме ги с български колеги. Стараем се събитията да са по актуални теми – за журналистическо предприемачество, за медии – и то не само от САЩ, където сме свикнали да виждаме новостите в секторите, но и от Източна Европа например. Когато нещо може да се случи в Полша, Хърватия, Румъния, е окуражаващо, че може да се случи и тук, в България. Така показваме различни гледни точки към проблемите, но и към новите и хубави неща, които се случват в журналистиката.

Днес живеем в свят на пост-истина и дезинформация, на клишето „всеки сам си преценя“, показателно за разединение и ерозирали авторитети. Къде виждате възможности за противодействие на тези процеси?

Няма универсално решение и няма лесно решение. Целият свят днес си блъска главите и се опитва да реши тези проблеми. Това, което ние отстояваме като асоциация на журналистите, което препоръчваме на всички нива – от личната ни работа до становищата, които отправяме до Европейската комисия за създаване на политики – е да се работи за насърчаване на качествената професионална журналистика. Това е едно от решенията, един от пътищата за борба с дезинформацията. Не става бързо, не е евтино. Не само в България става много трудно да се поддържат големи професионални екипи в медиите. Това е световен процес, дължи се на развитието на технологиите, на онлайн платформите…

Но все пак, един от пътищата е да се стимулира качествената професионална журналистика. Това трябва да става и чрез отделяне на публични ресурси. Да се развиват обществените медии, да се насърчават програмите за финансиране на качествена журналистика. В момента тече голяма атака от страна на създателите и разпространителите на дезинформация, които се борят срещу либералната демокрация. Те атакуват тъкмо моделите на грантово финансиране на медиите. Това е целта им – опитват се да убедят обществото, че е лошо да се стимулира професионалната журналистика. Точно защото имат интерес средата да бъда наводнена с дезинформация и да няма авторитети, на които публиката да се уповава. Тогава е силна дезинформацията – когато средата е размита, хората нямат авторитети и не знаят къде да проверят фактите.

Няма лесен начин да се прави качествена професионална журналистика, скъп процес е. Защото журналистите трябва да имат време и ресурси, за да правят качествени материали. Няма как или е много трудно този процес да се финансира пряко и изцяло от аудиторията. Има такива опити, но не можем да разчитаме, че всички ще плащат, за да получават качествено съдържание. Практиката е очевидна – повечето хора предпочитат да не плащат за медийно съдържание, консумират и се доверяват на съмнителни източници, които чисто психологически успяват да ги привлекат с шокиращи заглавия, статии и видеоклипове, които действат на чисто емоционално ниво.

Друг път за противодействие на дезинформацията, където има много какво да се направи, е да се работи с интернет платформите. Неслучайно имаме платформа за проверка на фактите Factcheck.bg. Смятаме, че властите на ниво Европейски съюз трябва да бъдат много по-взискателни към платформи като Facebook и Twitter. Просто защото се оказва, че тези платформи са виновни за голяма част от разпространяваната дезинформация. Виждаме стъпки в тази посока, но има още много какво да се иска.

АЕЖ България инвестира много усилия за развитието на медийната грамотност на млади хора и образованието в класната стая. Как те допринасят за подобряването на медийната среда?

Усилията ни са насочени към ученици от 8 до 12 клас, преподаваме медийна грамотност, разработили сме модули и за ученици, и за учители. Показваме на учителите как могат да въведат медийната грамотност в часовете си – във всички часове, във всички предмети, които се преподават. Даваме идеи как в часовете, независимо дали биология, математика, химия, учителите могат да развиват активности по медийна грамотност. Учителите сами се убеждават в ползата от това. Един учител по биология може да се окаже объркан, когато установи, че учениците му споделят фалшиви новини за ваксините. За учителя по химия е очевидно, че учениците му явно не са се интересували от материята, когато споделят фалшиви новини за химическия състав на белите дири от самолетите в небето… Всеки учител може през своя предмет да привлече вниманието на учениците си към медийната грамотност и да ги насърчи да мислят, а не да се предоверяват на всяко нещо, което видят във фейсбук и им се види уж логично. Да им покаже, че светът е малко по-сложен и е добре да положат малко повече усилия, за да разберат, преди да споделят.

sCOOL Media е платформата ни за ученическа журналистика. За тези ученици, които искат самите те да бъдат автори, да споделят мнението си по теми, които ги вълнуват. Те имат възможност да работят с професионални редактори, които са част от екипа на АЕЖ, да видят текстовете си публикувани. Имаме звезди в sCOOL Media, които направиха разследвания, с които могат да се гордеят и професионалните журналисти, и които предизвикаха сериозен отзвук в големите медии. Кристиян Юлзари от Русе например, направи серия разследвания за Министерството на спорта – за това как пари, предназначени за борба със зависимостите, не се харчат по предназначение.

Като работиш с млади хора, когато работиш качествено, поставяш устои за дълго време в каквато и посока да е това. Журналистиката е твърде променлива среда обаче. А медийната грамотност е непрекъсната необходимост… 

Да, така е. И затова ние в АЕЖ се стремим медийната грамотност да не идва като нещо допълнително за учители и ученици. Те и без друго са доста натоварени и стресирани. Всеки се опитва да им допълва учебната програма и те се задъхват. Затова се опитваме заниманията в медийна грамотност да не ги натоварват допълнително, а да разнообразяват часовете им.

По-важното обаче е, че работата с младите хора и образователните инициативи са наистина инвестиция, която не се връща бързо, но си струва да се прави. Когато виждаме резултати там, сме много щастливи.

За съжаление, живеем в доста поляризиран свят. Има хора, които се опитват да се противопоставят и на тези ни усилия. Да направят така, че да изглежда все едно, че се опитваме да индоктринираме учениците, да ги манипулираме. А нашата цел е обратна – да им покажем инструменти за критично мислене, да не се оставят да бъдат подвеждани. Няма да е лесно да се случват промените. Дори в утвърдените демокрации прогресът не е константа, а се правят две стъпки напред и поне една назад. Но ние сме подготвени и затова. Защото сме професионални журналисти.