Урок номер едно: Съмнявайте се!

Как граждански активисти учат деца и възрастни на медийна грамотност

За шести път кампанията „Дни на медийна грамотност“ ще помогне на стотици деца и възрастни хора от цялата страна да се ориентират в дигитално-информационния свят, ще ги научи как да разпознават фалшивите новини и да се пазят от опасностите в интернет.     

Кампанията по традиция се организира от Коалицията за медийна грамотност и тази година ще бъде с продължителност седем месеца, от март до октомври. През това време експертите и обучителите на Коалицията ще кръстосат страната, изпълнявайки основната мисия на организацията – повишаване на медийната грамотност в обществото.

Коалиция за медийна грамотност е неправителствена организация, която е насочила усилия към развиването на критичното мислене на децата и младежите в дигиталния свят, но и на всички останали възрастови групи. Затова основните дейности са свързани с кампании и обучения и с интегриране на медийната грамотност в образователния процес в училищата.

„За съжаление, медийната грамотност все още не се приема като важна тема за българското общество. А тази грамотност помага на децата и на възрастните да разпознават фалшивата информация и лъжливите внушения, да мислят критично, да се предпазват от злоупотреби и посегателства онлайн“, коментира Кристина Христова, председател на Управителния съвет на организацията.

Именно опасните манипулации и дезинформации стават причина за създаването на Коалицията през 2017 г. „Тогава имаше много силен натиск върху гражданския сектор, имаше редица оклеветяващи кампании срещу граждански активисти и срещу неправителствени организации. Беше един координиран подход за оклеветяване, който започна след протестите през 2013 г. (срещу назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС, б.р.). В един момент дезинформацията се разгърна не само към протестиращите, но и срещу организации, свързани с демокрацията, с граждански права, опазване на природата, защита на децата, медийни организации. Всичко, което беше здравото общество и което се беше надигнало срещу потъпкването на нормите, беше атакувано чрез оклеветяващи кампании. Тогава няколко граждански организации решихме, че щом ни атакуват координирано, ние също трябва да дадем координиран отпор на дезинформацията“, казва Кристина Христова.

Така група организации се обединяват в Коалиция за медийна грамотност, за работят заедно за повишаване на медийната грамотност в обществото,  така че хората да могат да различават и да се противопоставят на пропагандата, клеветите и конспирациите, които впрочем продължават и до днес. А учредителите на коалицията и досега са нейни членове – неправителствени организации в сферата на образованието, журналистиката и гражданското участие, академични представители и експерти по медийна грамотност.

Сред членовете на Коалицията са Асоциацията на европейските журналисти, Националният център за безопасен интернет, Асоциация „Родители“, „Училища. бг“, Център за творческо обучение,  Фондация „Медийна демокрация“, Сдружение за споделено учене Ела, Асоциация за кариерно развитие и обучение, Знам.бе, Teen Station и др.  Партньори на коалицията са Националната мрежа за децата, „Заедно в час“, Образование без граници.

Децата преди всичко

Обученията по медийна грамотност са съсредоточени главно върху две групи - децата и възрастните хора.

За да стигнат до децата обаче от Коалицията първо търсят партньорство с техните учители. „Идеята на нашия образователен подход е медийната грамотност да не бъде отделен урок, а да мине през всеки предмет, така че да стане умение, които се развива. А учителите също трябва да се научат да преподават така, че децата да развиват критичното си мислене“, обяснява Кристина Христова.

Затова вече трета година организацията провежда курсове за учители, през които до момента са преминали над 400 преподаватели от цялата страна. В основата на уроците за учители е методиката на Националния център за безопасен интернет. „Тази методика беше насочена към деца от най-малките класове, но ние я развихме за по-големи ученици, а от миналата година и за гимназията, така че вече покриваме целия образователен процес. На практика ние надграждаме методиката за безопасен интернет, това беше и една от целите на коалицията – да не се дублират проекти и да се разпилява енергия за едни и същи задачи, а да се надгражда това, което колегите ти вече са направили“, коментира председателката на организацията.

Обучението по медийна грамотност става все по-популярно сред преподавателите, които сами се включват в програмата и отделят време и пари, за да участват в курсовете. „На последното обучение в София дойдоха учители от цялата страна, за да се научат как да преподават, и освен че отделиха от почивните си дни, дадоха и лични средства, тъй като ние покрихме само част от пътните разноски. За мен това беше много впечатляващо“, казва Кристина. В курсовете за медийна грамотност се включват различни учители – историци, географи, химици. „Май само учител по физическо нямаме“, смее се Кристина.

А децата съвсем естествено възприемат уменията да разпознават информацията в интернет, особено когато им бъдат преподадени по атрактивен начин. Учителка по история, която активно работи за медийната грамотност на децата, им дала проект да измислят фалшиви новини за български цар. И разделила децата на два отбора – единият трябвало да „създаде“ фалшивата история, другият да я опровергае. И децата започнали с интерес да се ровят в историческите източници, за да проучат посочената епоха и да разпознаят фалшивата информация.

Друг учител, с когото коалицията работи, пък направил дебат между учениците си за и против ГМО. За да участват в дебата, децата трябвало сами да съберат информация по темата. „В този процес децата не осъзнават, че се учат на медийна грамотност. Но самият факт, че учат как да разпознават достоверните от недостоверните източници, е изключително важен. И на децата им е толкова интересно, че не искат да приключват с такива уроци. Харесва им това, че сами си търсят информацията, вместо някой наготово да им казва кое е вярно и кое не“, коментира Кристина.

Възрастните са активни потребители, но лесни жертви

Другата линия, по която работи Коалицията за медийна грамотност, е обучението на възрастни хора. На практика това обучение е уникален продукт за България, защото досега никой не е работил с възрастните потребители на интернет.

„Осъзнахме първо, че възрастните хора са активни потребители на социалните мрежи, и второ, че понеже никой не работи с тях на тази тема, те възприемат интернет съвсем безкритично – така, както възприемат телевизията. Оказа се, че възрастните са много лесно уязвими от всякакви манипулации и измами в мрежата, затова решихме да работим с тях“, обяснява Кристина

До момента през обученията за възрастни хора са преминали над 600 човека от цялата страна. Целта на коалицията е да работи не толкова в София, колко в по-малките населени места. Организаторите искат да покрият всички градове в страната и работят заедно с регионалните библиотеки, за да стигнат до местните хора.

Програмата е насочена възрастните, които вече имат достъп до интернет, но все още нямат развити умения за безопасното му използване. Обучителите ги учат как да различават достоверни от недостоверни източници на информация, как да разпознават фалшиви профили в социалните мрежи, как да се предпазват от онлайн измами.

„Възрастните страшно много се палят на тези обучения, защото за тях е ново това, че някой ги търси и говори с тях на такива теми“, казва Кристина. Обученията започват с примери за измамите в интернет. Самите хора разказват, че в социалните мрежи са се сблъсквали с невероятни измами и след обученията стават по-внимателни.

Обучение в Кюстендил с журналистката Миролюба Бенатова

Обучение в Самоков с журналиста Росен Цветков

Нужно е политическо решение

Провеждащата се в момента кампания „Дни на медийна грамотност“ има и друга цел – отново да повдигне в общественото пространство темата за медийната грамотност. „Идеята е през тези кампании да се стимулират институциите да започнат да си вършат работата, защото и СЕМ, и МОН, и Министерството на културата, и Министерството на транспорта трябва да осъзнаят колко е важна тяхната роля за повишаване на медийната грамотност. А България, като страна членка на ЕС, е длъжна да предприеме мерки за повишаване на медийната грамотност“, коментира Кристина Христова.

И подчертава, че опасностите от дезинформация, пропаганда и измами в интернет никак не намаляват. Просто сега атаките са се пренасочили от официалните медии към социалните мрежи. Кристина посочва като пример бързо налагащата се платформа TikTok, „която има така добре изработена пропаганда, насочена към тийнейджърите, че единственият начин да й се противопоставим, е да развиваме критичното мислене на децата“. Добре е всеки родител да влезе в платформата и да види какви облъчващи видеа гледат децата, препоръчва Христова. И е убедена, че на такова въздействие може да се противодейства само като се развива критичното мислене на децата още от първи клас, а не с един час гражданско образование в десети клас. „Но това е политическо решение, което МОН трябва да вземе, а до момента за съжаление още не се случва“, коментира Кристина Христова

А докато институциите намерят решение, Коалицията за медийна грамотност продължава да изпълнява мисията си и да развива максимално добре нещата, които вече прави – обученията на деца и възрастни. „Искаме да има устойчивост на това, което правим, да достигнем до всички учители, да убедим МОН да ни подкрепи, да влезем във всички градове“ – така гражданските активисти от КМГ определят следващите си цели.

Георги Марчев: Най-важното е да се съмнявате!

Най-важното е да се съмнявате! Това е първият „урок“, който преподава един от най-добрите обучители на Коалицията Георги Марчев, заместник главен редактор на Factcheck.bg. От миналата година той е част от екипа обучители и вече се е срещал с възрастни хора от цялата страна.

„Възрастните нямат този филтър, който да ги кара да се съмняват. Техният опит е свързан с традиционните медии, които все пак спазват някакви стандарти, затова те се доверяват на видяното в интернет, възприемайки го като традиционна медия. Някои от тях дори не знаят, че в интернет всеки може да си регистрира фалшив профил и да публикува каквото реши“, обяснява Марчев.

Срещите му с хората продължават часове, защото Георги предпочита да разговаря с аудиторията си и да отговаря на въпроси, вместо да поднесе само лекция по темата. „Първо ги уча, че най-важното е да се съмняват, но да се съмняват здравословно. Обяснявам им как да различават информацията, която може да е фалшива, от тази, която е от институция или от авторитетна медия. Уча ги да различават медийното съдържание, защото много често те изобщо не се замислят какво четат. Виждат нещо в интернет и го приемат за достоверно, като написано от вестник“, разказва обучителят.

Всъщност уроците му обикновено са в две части, защото голяма част от пенсионерите се нуждаят от обучение не само по медийна, а и по дигитална грамотност. Първо обикновено са техническите въпроси, свързани с Фейсбук, защото възрастните масово ползват социалната мрежа, но не знаят как да защитят акаунтите си. „Казвам им да не пускат публично снимки на внуците си, примерно, обяснявам им как могат да споделят снимки само с приятелите си, показвам им как да си защитят профилите във Фейсбук, сменяме пароли, съветвам ги да не дават лични данни, защото възрастните хора често си дават адреси, телефони, дори данни от личната си карта“ – така започват срещите с Георги  Марчев. В това отношение обучителите на КМГ вършат наистина страхотна работа, защото с възрастните никой досега не е работил така масово на тази тема.

А след многобройните си срещи с възрастни хора, Георги разбива няколко от митовете за тях. Мит е, че възрастните схващат бавно как да работят с интернет и социалните мрежи, категоричен е обучителят. И обяснява, че когато внимателно им обясниш къде какво трябва да направят, те веднага го правят.

„Говорим си какво са социалните медии и виждам, че някои от възрастните не разбират, че това не е традиционна медия. Сравняват го с вестник или с телевизия, защото се опират на опита, който имат до момента. Затова ги уча да бъдат внимателни, като тръгваме от най-широкия смисъл на интернет и стигаме до това, че пропаганда и дезинформация могат да се срещнат дори в традиционните медии. Затова си говорим, че трябва да се проверява всяка информация“, казва Георги.

Като пример той често им дава истерията с цените на олиото от миналата година, когато възрастни хора се редяха с часове на огромни опашки, подлъгани от различни промоции. Други въпроси, по които възрастните са много чувствителни, са здравословните теми. На последното обучение в Плевен дълго си говорили за различните лекарства за всякакви болести, които се рекламират и предлагат. „Говорихме си, че не трябва да се доверяват безкритично на текстове за разни чудодейни лекарства и че здравната информация трябва да се получава от лекарите“, разказва Георги, който внимателно обяснява на възрастните хора за измамите, свързани със здравни проблеми.

Другата голяма тема на срещите е дезинформацията и пропагандата в медийната среда. В тези разговори въпросите на възрастните са такива, каквито всички задават - как да разберем дали нещо е достоверно дали не е пропаганда, казва Георги. И подчертава, че възрастните дори по-лесно от студентите различават пропагандата, защото имат опит с нея. Възрастните по-бързо се ориентират в пропагандата, особено когато им се дадат ключови моменти, в които могат да се усъмнят. А ако човек стигне до съмнението и тръгне да търси информация, той вече може да отсее истината, коментира Марчев. Той обаче много внимателно коментира темата за пропагандата, за да не превърне разговорите в някакво идеологизиране.

Обучението по медийна грамотност на възрастни хора е изключително полезна кампания, защото запълва празнините сред техните поколения. Затова активистите на Коалицията се надяват, че тази кампания ще стигне до повече хора, защото възрастните наистина се интересуват от тези теми и се нуждаят от подобно обучение. „Темата е значима за тях, дори в малките населени места интересът към обученията е голям. И е мит, че това е тема на някакъв тесен кръг от хора, напротив!“, категоричен е Георги Марчев.

Той е убеден, че трябва да има повече такива срещи в цялата страна и да се привличат повече обучители по програмата. Нещо повече – според Марчев проектът може да се разшири и да се превърне в мрежа от сътрудници, привлечени сред самите възрастни хора. „На последния семинар имаше възрастна дама, която беше готова за следващо обучение. На нея темата за дезинформацията й беше много интересна, тя вече беше готова за проверка не само на текстове, но и на снимки, и видеа. Тя самата би могла да въвлече повече хора от общността в такова обучение, още повече, че в различните градове хората се вълнуват от различни теми, дори дезинформацията може да е различна. Затова е хубаво повече хора да се включат в тази програма“, коментира Марчев.

И си пожелава институциите да проявят по-голяма ангажираност по темата медийна грамотност, за да не стигаме дотам да се питаме дали земята е куха, защото така са написали някакви хора в социалните мрежи. Умението да различаваш достоверната от фалшивата информация не се учи за един учебен час, предупреждава Георги Марчев. А децата от малки трябва да учат в клас какво е медия и какво е журналистика и да разбират, че социалните мрежи не са журналистика. И да осъзнават защо обществото има нужда от професионална журналистика, която спазва стандарти. Именно за да не смятат, че земята е куха, само защото така са им казали в Ютюб или в ТикТок...