Битката за чиста река Струма

Когато синът ми беше на 3 години, всяка вечер малко преди лягане, към 20 часа, заставаше на прозореца в хола и трепетно очакваше преминаването на боклукчийския камион.

Беше станало традиция – камионът минава, боклукчиите слизат, помахват ни, шофьорът натиска клаксона, ние отвръщаме с радостни викове, наблюдаваме как придърпват контейнерите, изпразват ги и ги връщат по местата им. Помахваме си взаимно за довиждане и така до следващата вечер.

Бяхме запомнили лицата им, знаехме всяка стъпка от работата им – от взимането на кофата до измитането на останалите след изхвърлянето ѝ отпадъци наоколо. Важно беше да е чисто, важно беше работата им да има смисъл, важно беше да е свършена добре. И най-интересното беше, че тези хора винаги бяха усмихнати. Дали защото се чувстваха специални от вниманието, което им оказвахме, или защото гледаха много по-леко на нещата... Спомням си колко впечатлено беше детето от тях – защото се возеха на голям камион, защото изглеждаха щастливи, защото „махат боклуците много бързо“, както той казваше.

Някъде в този момент, преди около три години, започна битката ни за чиста река Струма.

Една любима българска река, спомен за щастливо детство при баба на село, природа с дъх на узрели череши и ябълков плод... и затворено сметище, препълнени кофи по улиците, тонове отпадъци, изсипващи се в същата тази река, остра миризма на тиня... Това е река Струма в района на град Кюстендил. Беше и продължава да съчетава най-хубавото и най-лошото, на което сме способни ние, хората.

И започнахме.

Да вадим боклуци от реката – да ги сортираме и да ги връщаме за рециклиране; да говорим с хората – да променяме нагласите; да говорим с институциите – да променяме статуквото; да говорим с бизнеса – да получаваме подкрепа; да говорим с набедените за „виновни“ – да мотивираме за промяна. ЗАЕДНО. С доверие един в друг. С мисъл за бъдещето и децата ни. С надежда, че има път напред, който ще върне онези спомени от онова безгрижно детство и чистата река, която дарява живот.

За две години и с помощта на близо 400 доброволци, багер, камион и много ентусиазъм почистихме над 10 км от река Струма и притоците ѝ като извадихме над 2000 тона отпадъци. Върнахме за рециклиране тонове пластмаса, метал и стъкло.

Но най-важното – не само дадохме един по-различен и чист облик на реката, но и успяхме да събудим гражданското самосъзнание, да върнем вярата на хората и да им дадем смисъл да са активни. Успяхме да мотивираме държавните и общински институции да работим заедно, рамо до рамо и сме сигурни, че тяхната подкрепа олицетворява една голяма промяна за цялото ни общество.

И продължаваме.

Защото знаем, че проблемът със замърсяването на българските реки е много сериозен и макар че решаването му ще отнеме време, постоянство и усилия, то си заслужава!

В момента провеждаме часове на класа с учениците от кюстендилските училища на тема „И от мен зависи“; организираме по-ефективното разделно изхвърляне на отпадъците в селата, разположени по река Струма в района; проектираме съоръжение за улавяне и отвеждане на отпадъците, което ще поставим в най-замърсения приток на Струма – река Банщица; вадим боклуци от реката, сортираме и извозваме.

Нашата цел е не просто да „махнем боклуците много бързо“, но и да ограничим замърсяването на реката устойчиво – чрез активност, превенция и образование. А примерът и опитът ни да послужат за грижата към всички български реки.