English   14455 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Вярвам, че някой ден ще имаме детски омбудсман

 
Вярвам, че някой ден ще имаме детски омбудсман

В следващите няколко месеца, в поредица от интервюта ще ви срещнем с емблематични хора от граждански организации. Хора, които отдадено, непримиримо и от години работят за повече справедливост, за развитие и възможности на хората в България. 

Човешкият поглед към работата на тези колеги е на Оператора на Фонд Активни граждани България (ФАГ)* – Фондация „Институт „Отворено общество – София“ в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и Тръст за социална алтернатива – който издаде текстовете в сборника „Граждани на работа“. Сборникът обобщава най-интересното и най-важното през седемте години от работата на фонда.

Представяме ви Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата 

Разкажете ни накратко за себе си.
Аз съм работил най-различни неща, като най-екзотичното е миньор в уранови рудници в „Редки метали“, но през целия си съзнателен професионален живот съм съм се занимавал с въпросите на децата и семействата. Иначе от 2009 г. работя в Национална мрежа за децата (НМД) – организацията, която обединява усилията на над 130 организации и граждански активисти за детски права. Тогава трябваше да помогна на НМД да подготвят един проект и след като се справих, Управителният съвет ми предложи постоянна работа. Когато започвах, бяхме само 12 организации и един-двама души на трудов договор, а днес НМД обединява 130 организации и в нея са заети 12 души на пълен работен ден.
Как обяснявате на близките си какво работите?
Простото обяснение е, че работя за промяна на законите за децата и семействата, така че децата да са щастливи в техните собствени семейства и да има добро образование и здравеопазване за тях.
Как реагират хора, по-малко запознати с НПО сектора, когато им кажете, че работите в неправителствена организация?
Хората не знаят какво е това НПО, а и да знаят, ни свързват с нещо лошо, нестабилно и объркано. Причините за това са много. Първо, самите НПО-та не говорят на нормален език за това какво правят и как помагат. Второ, гражданското самосъзнание и активност в страната ни са слаби и това идва от образованието ни. Младите хора не знаят какво правят Министерският съвет, Общината, каква е ролята на гражданските организации и пр. Трето, очернящите кампании срещу сектора са толкова огромни, че те идват от различни посоки: от самите политици, както и от външна намеса, така че да се бойкотира демокрацията в страната. Но това е процес не само в България.
Откъде най-вече черпите легитимност?
Легитимността ни идва от две места. На първо място, от членовете на мрежата, които са обединени с цел да се спазват правата на децата и да помагат на деца, които са подложени на тормоз, на деца, живеещи в изолация, или просто на активни деца, които да имат възможност да се включват в обществения живот. На второ място, нашият международен документ, по който се ръководим, е Конвенцията за правата на децата на ООН. Това е основата, на която сме създадени и сме обединени, за да превърнем детските права в реалност. И както е казал Януш Корчак: „Правата на човека започват с правата на децата“. 
Бихте ли споделили вълнуващ момент от работата си по проекта?
По време на работата по проекта постигнахме много успехи, но най-силно се впечатлих, когато отидохме в Исландия и посетихме исландския омбудсман на детето – заради липсата там на организации като нашата. Впечатлих се от това как една държава, без да има толкова много граждански организации, работи толкова добре. Това, което забелязах, е, че всъщност държавните организации в Исландия действат като неправителствените организации. Близо до хората са и са в постоянен диалог с тях. Докато бяхме в Исландия, видяхме кмета на Рейкявик на улицата да говори с хората; срещнахме министри и държавни служители, които знаеха всичко за ситуацията, в която живеят техните съграждани. Най-голямото ми удовлетворение е, че когато разказвахме за това какво ние правим за правата на децата, те слушаха с голям интерес и от почти всички страни заявяваха, че в някои отношения сме по-напред, имайки предвид контекста, в който работим.
Към днешна дата какво остава като дълготраен ефект от проекта? 
Проектът, който реализирахме, беше много важен за Националната мрежа за децата, защото съвпадна с един тежък за организацията момент с много ограничено финансиране. Ние бяхме на ръба на това да съкращаваме екипа си и да спрем да се развиваме. Така че, на първо място, стабилизирахме организацията. На второ място, запазихме много добри отношения с исландския омбудсман и до ден днешен си разменяме имейли по важни въпроси, тъй като г-жа Салвьор Нордал e председател на Европейската мрежа на детските омбудсмани в Европа. По въпроса Ви дали ще имаме скоро детски омбудсман съм по-скоро песимист, защото политическата обстановка в държавата не е благоприятна за реформи, а и политиките за децата са изместени на много заден план. Въпреки това аз вярвам, че някой ден ще имаме детски омбудсман, защото ние продължаваме да говорим и да се застъпваме за това. За децата на България трябва да има някой, който да ги чува на възможно най-високо ниво в държавата. Такава институция ние нямаме.
Могат ли гражданските организации успешно да допринасят за промяна към по-добро в живота на хората?
Ние бяхме организацията, която направи например детската болница важна тема за политиците. Не може в България да нямаме детска болница и не може здравеопазването ни да бъде в такова състояние без педиатри и медицински сестри, и да се работи по толкова остарял начин в детските болнични отделения. Важна е ролята на организации като нашата, защото те не само посочват проблемите, но и предлагат решения. Ние вече повече от 14 години правим мониторинг на детските политики, представяйки един доклад, наречен „Бележник на правителството“. В рамките на проекта ние подготвихме две издания на този доклад с участието на над 40 експерти и над 3000 деца и възрастни при посочването на проблемите и предлагането на решения за преодоляването им.
Как гледате на партньорствата с други граждански организации? 
Мисля, че когато имаме конкретен проблем, бързо се събираме и коалираме. Иначе създаването на мрежи и поддържането на професионално застъпничество по дадена тема, каквато е темата за де- цата, са нещо доста трудно. Организациите са различни, имат много различно разбиране за политиките и за подходите към решаването на проблеми. Много често се мисли, дори и в нашата мрежа, че тя конкурира своите членове. Но ако мрежата ни печели даден проект, ползите или дейностите са за всичките членове, например да се организира годишна среща, да се направи „Бележникът“, да се организират наградите „Златна ябълка“ и др.
Как си представяте гражданския сектор у нас след 15 години?
Много ми се иска да сме като Исландия, да нямаме много развит граждански сектор и той да е повече в сферата на услугите, а държавата и държавните институции да работят за хората. Но сме твърде далеч от тази реалност. Представям си гражданския сектор по-скоро по-професионализиран, повече насочен към развиване на дарителството и на работата с гражданите.
Според Вас има ли нужда от програми като Фонд Активни граждани по ФМ на ЕИП? С какво ФАГ допринесе за развитието на Вашата организация?
Едва ли ще чуете от някого отговор „не“ на този въпрос. В страни като България е ключово важно да се подкрепят организациите, които работят за развитието на демокрацията. Ние правим това през детските политики, но има организации, които работят за демокрацията през зелените политики, в подкрепа на възрастните хора и пр. За Националната мрежа за децата ФАГ даде възможност да се стабилизира организацията и да изведем на преден план темата за децата ни, които са в сърцето на българската демокрация.

В текста са използвани снимки от оригиналното издание „Граждани на работа“

ххх

Граждани на работа
Съставител: Елица Маркова
ISBN 978-954-2933-73-1
© Фондация „Институт „Отворено общество – София“, 2024
© Фондация „Работилница за граждански инициативи“, 2024
© Фондация „Тръст за социална алтернатива“, 2024

*Фонд Активни граждани (Active Citizens Fund) е програмата за подкрепа на гражданското общество в България в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство за периода 2014–2021 г. (ФМ на ЕИП). Оператор на Фонд Активни граждани България през изминалите седем години беше Фондация „Институт „Отворено общество – София“, съвместно с Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и Фондация „Тръст за социална алтернатива“.


#гражданинаработа






Сходни публикации

Харта на основните права на ЕС. Права на детето

Харта на основните права на ЕС. Права на детето

В поредицата от текстове „Правата ни наистина“ представяме как основните ни права като европейски граждани се защитават от

Фондация за децата в риск по света: Играя, следователно съществувам

Фондация за децата в риск по света: Играя, следователно съществувам

За какво се сещате при срещите си с думата „игра“?   Веротяно в съзнанието ви изплува словосъчетанието „детска игра“, с което

Занималнята за учене, спорт и опознаване на България

Занималнята за учене, спорт и опознаване на България

Или как две учителки, основателки на Фондация „Кукуряк”, успяват да съчетаят обучение и забавление   Как може да се