Разкажете ни накратко за себе си.
Аз намерих себе си като доброволец и активна част от
гражданския сектор през 2010 г. във връзка с проект
за гражданско наблюдение в полицията.
По това време бях студентка и колкото и да ми харесваше специалността „Масови комуникации“,
коя- то изучавах, не бях намерила себе
си. В лицето на екипа на проекта – Звезда Ванкова
и Атанас Димитров
– усетих, че за първи път срещам съмишленици, които дълбоко се вълнуват от обществените въпроси и
искат да променят България и да защитят правата
на човека. Още първата година вече бях участвала в десетки доброволчески каузи и получих националната награда
„Доброволец на годината 2011“. Хареса ми да се чувствам
полезна, хареса ми да виждам
многообразието на света, хареса
ми да развивам професионалните и социалните си умения, хареса ми да усещам,
че макар и малко, нещо зависи от мен и аз карам
България да се движи в правилната според
мен посока. Тринайсет
години по-късно всичко това
ме мотивира и днес. Щастлива съм, че все още съм запазила искрената си доброволческа енергия
и не съм се превърнала в НПО бюрократ.
Как
обяснявате на близките си какво работите?
Много години отне на родителите ми да разберат какво всъщност работя,
макар да бяха посещавали нашите
„Мулти култи“ събития, в които чужденци
от целия свят представят своята
култура и кухня. Обикновено казвам, че ние градим мостове
между културите и хората, помагаме
както на българите, така и на чужденците да опознаят другия
чрез изкуство, храна,
музика, традиции. Също
така се противопоставяме на расизма, дискриминацията, речта на омразата. Правим обучения, изготвяме проучвания, работим с медиите.
Коя е
книгата, която прочетохте наскоро?
Много голямо
впечатление ми направи книгата „На око. Кулинарни приключения на село“ на
един от „нашите“ мигранти с таланти – Рори Милър.
Изключителен разказ с думи и снимки на един американец с опит в „Мастър шеф“, който с много любопитство и търпение
обикаля българските села,
за да се среща с баби и дядовци, които
приготвят за него
местни специалитети, докато споделят за живота си на село. Изключително много ми допадна
този външен поглед
на непредубеден чужденец, с който ни вижда нас, българите, и ни обича. Щастлива съм, че по нашия
проект му съдействахме да участва в поне 7–8 телевизии, радиа, списания, онлайн
медии, за да разкаже за своята книга
и да достигне до повече
хора.
Каква е мисията на Вашата организация? Активна ли е организацията Ви в момента?
Разполага ли с постоянен екип? Офис?
Мисията на нашата организация е да насърчава
двустранния процес на интеграция между българи и чужденци, да защитава правата на човека, да противостои на
феномени като речта на омразата, дискриминацията и расизма. Ние сме активни
без прекъсване вече 13
години, като през това време
работим с един горе-долу постоянен
кръг от експерти, но срещаме трудност да ги наемаме
на трудов договор поради фрагментирано финансиране. Вместо това си сътрудничим на проектен принцип, най-често на граждански договор, което далеч не е идеално.
Опитвали сме да имаме офис,
но само го плащахме,
а никой не ходеше там – ние сме много активни дигитални
номади, движим много проекти,
често пътуваме и работим от хотели, летища, планини и близки
и далечни столици.
Момент от работата Ви с чувство за голямо удовлетворение?
Много са били красивите моменти,
но най-ярък е епизодът преди няколко години,
когато броени дни преди Коледа
къщата на двама бежанци, с които сме работили най-много
– Фреди Бениамин и Линда Ауанис, изгоря
до основи. Семейството, което вече веднъж
беше за- губило дома си в центъра на Багдад, отново
остана без дом, документи, пари, телефони, компютри и стоеше
шокирано по пантофи
пред пламъците. Причината за това беше инцидент, който им взе твърде много.
Страшно много се радвам и се гордея
с реакцията на наша-
та общност – само за броени дни в подкрепа на нашата кампания
се събраха над 120 000 лева
за нова къща
за семейството. Не само това, тези хора
изпратиха и стотици мили думи,
които екипът ни принтира в малка книжка, за да топли
сърцата на Фреди
и Линда в студените
зимни нощи. Това семейство беше дало много
на България и до голяма
степен сътрудничеството с „Мулти
култи“ го беше направило по- пулярно. Когато обработвахме технически стотиците дарения, от очите ми постоянно се стичаха сълзи,
защото доброто е красиво, защото доброто облагородява човека!
Защо демокрацията и правата на
човека могат да се отстояват и чрез проекти, включващи храна, готвене, срещи
между хората?
Правата на човека често изглеждат абстрактни – нещо, което трудно ще видиш, усетиш
и пипнеш. Попитани,
повечето хора казват, че са толерантни, не
са расисти или ксенофоби. Всичко това са ментални представи, които се материализират едва когато хората се
срещнат, когато правят нещо заедно, когато седнат на една маса и общуват непосредствено. За нас храната
е средство да създаваме лични връзки между хората от различните култури, да предизвикваме любопитство, да опознаваме другия. Освен
дейностите ни на терен всяка година
„Мулти култи“ публикува и задълбочени проучвания на тези, свързани с интеграцията на мигранти и бежанци, речта на омразата,
дискриминацията и расизма,
образованието на мигранти... От 2013 г. досега „Мулти култи“ например публикува най-задълбочения мониторинг на интеграционните политики, насочени към бежанците.
Как си представяте гражданския
сектор в България след 15 години?
Двайсет процента от хората
редовно участват като доброволци в НПО; 80% от хората редовно даряват за значими според
тях каузи; 75% от хората имат добро мнение за НПО сектора като нещо полезно за страната ни.
Кои са петте най-важни сфери,
в които е нужно да се влага най-много гражданска енергия в България?
Комуникация какво
прави гражданският сектор и с какво той е полезен за обществото; насърчаване
на гражданското участие и доброволчеството; разработване на изследвания,
които да се ползват за създаването на политики; създаване на коалиции на НПО с
общи цели; защита правата на човека.
Има ли нужда от програми като
Фонд Активни граждани? С какво ФАГ допринесе за развитието на Вашата
организация?
Фонд Активни
граждани е един от най-добрите донори,
които сме имали в цялата ни история, защото предлага дългосрочна
подкрепа и огромна свобода при планиране на дейностите. Тази гъвкавост дава значителна добавена
стойност, за да може НПО да отговарят на реалните непосредствени нужди на
своите бенефициенти и да работят в
своите направления. ФАГ ни даде възможност да се фокусираме в най-ключовата
ни и може би важна дейност – комуникирането на тезата, че миграните носят
стойност за обществото,
че допринасят за неговото развитие, че те
имат таланти, идеи, хъс да правят България по-успешна страна. Вярваме,
че сме променили нагласите в резултат на над 380 медийни публикации по
проекта във водещи медии като БНТ, НОВА, БНР, „Дарик“,
„Дневник“, „24 часа“,
„Бакхус“, Vagabond, DW, „Виж!“,
„Програмата“, Go Guide, Mammi.bg, „Аз чета“ и много други.
В текста са използвани снимки от оригиналното издание „Граждани на работа“
ххх
Граждани на работа
Съставител: Елица Маркова
ISBN 978-954-2933-73-1
© Фондация „Институт „Отворено общество – София“, 2024
© Фондация „Работилница за граждански инициативи“, 2024
© Фондация „Тръст за социална алтернатива“, 2024
*Фонд Активни граждани (Active Citizens Fund) е програмата за подкрепа на гражданското общество в България в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство за периода 2014–2021 г. (ФМ на ЕИП). Оператор на Фонд Активни граждани България през изминалите седем години беше Фондация „Институт „Отворено общество – София“, съвместно с Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и Фондация „Тръст за социална алтернатива“.
#гражданинаработа