Аз намерих себе си като доброволец и активна част от гражданския сектор през 2010 г. във връзка с проект за гражданско наблюдение в полицията. По това време бях студентка и колкото и да ми харесваше специалността „Масови комуникации“, коя- то изучавах, не бях намерила себе си. В лицето на екипа на проекта – Звезда Ванкова и Атанас Димитров – усетих, че за първи път срещам съмишленици, които дълбоко се вълнуват от обществените въпроси и искат да променят България и да защитят правата на човека. Още първата година вече бях участвала в десетки доброволчески каузи и получих националната награда „Доброволец на годината 2011“. Хареса ми да се чувствам полезна, хареса ми да виждам многообразието на света, хареса ми да развивам професионалните и социалните си умения, хареса ми да усещам, че макар и малко, нещо зависи от мен и аз карам България да се движи в правилната според мен посока. Тринайсет години по-късно всичко това ме мотивира и днес. Щастлива съм, че все още съм запазила искрената си доброволческа енергия и не съм се превърнала в НПО бюрократ.

Много години отне на родителите ми да разберат какво всъщност работя, макар да бяха посещавали нашите „Мулти култи“ събития, в които чужденци от целия свят представят своята култура и кухня. Обикновено казвам, че ние градим мостове между културите и хората, помагаме както на българите, така и на чужденците да опознаят другия чрез изкуство, храна, музика, традиции. Също така се противопоставяме на расизма, дискриминацията, речта на омразата. Правим обучения, изготвяме проучвания, работим с медиите.

Много голямо впечатление ми направи книгата „На око. Кулинарни приключения на село“ на един от „нашите“ мигранти с таланти – Рори Милър. Изключителен разказ с думи и снимки на един американец с опит в „Мастър шеф“, който с много любопитство и търпение обикаля българските села, за да се среща с баби и дядовци, които приготвят за него местни специалитети, докато споделят за живота си на село. Изключително много ми допадна този външен поглед на непредубеден чужденец, с който ни вижда нас, българите, и ни обича. Щастлива съм, че по нашия проект му съдействахме да участва в поне 7–8 телевизии, радиа, списания, онлайн медии, за да разкаже за своята книга и да достигне до повече хора.

Мисията на нашата организация е да насърчава двустранния процес на интеграция между българи и чужденци, да защитава правата на човека, да противостои на феномени като речта на омразата, дискриминацията и расизма. Ние сме активни без прекъсване вече 13 години, като през това време работим с един горе-долу постоянен кръг от експерти, но срещаме трудност да ги наемаме на трудов договор поради фрагментирано финансиране. Вместо това си сътрудничим на проектен принцип, най-често на граждански договор, което далеч не е идеално. Опитвали сме да имаме офис, но само го плащахме, а никой не ходеше там – ние сме много активни дигитални номади, движим много проекти, често пътуваме и работим от хотели, летища, планини и близки и далечни столици.

Много са били красивите моменти, но най-ярък е епизодът преди няколко години, когато броени дни преди Коледа къщата на двама бежанци, с които сме работили най-много – Фреди Бениамин и Линда Ауанис, изгоря до основи. Семейството, което вече веднъж беше за- губило дома си в центъра на Багдад, отново остана без дом, документи, пари, телефони, компютри и стоеше шокирано по пантофи пред пламъците. Причината за това беше инцидент, който им взе твърде много. Страшно много се радвам и се гордея с реакцията на наша- та общност – само за броени дни в подкрепа на нашата кампания се събраха над 120 000 лева за нова къща за семейството. Не само това, тези хора изпратиха и стотици мили думи, които екипът ни принтира в малка книжка, за да топли сърцата на Фреди и Линда в студените зимни нощи. Това семейство беше дало много на България и до голяма степен сътрудничеството с „Мулти култи“ го беше направило по- пулярно. Когато обработвахме технически стотиците дарения, от очите ми постоянно се стичаха сълзи, защото доброто е красиво, защото доброто облагородява човека!

Правата на човека често изглеждат абстрактни – нещо, което трудно ще видиш, усетиш и пипнеш. Попитани, повечето хора казват, че са толерантни, не са расисти или ксенофоби. Всичко това са ментални представи, които се материализират едва когато хората се срещнат, когато правят нещо заедно, когато седнат на една маса и общуват непосредствено. За нас храната е средство да създаваме лични връзки между хората от различните култури, да предизвикваме любопитство, да опознаваме другия. Освен дейностите ни на терен всяка година „Мулти култи“ публикува и задълбочени проучвания на тези, свързани с интеграцията на мигранти и бежанци, речта на омразата, дискриминацията и расизма, образованието на мигранти... От 2013 г. досега „Мулти култи“ например публикува най-задълбочения мониторинг на интеграционните политики, насочени към бежанците.