Представяме ви Диана Димова, председател на фондация „Мисия Криле”, Стара Загора
Разкажете ни накратко за себе си.
Работя в сектора, откакто се помня, повече от 25 години.
Какво ли не ми е минало през главата.
За „Мисия Криле” мога да кажа, че е най-малкото ми дете. Любимото. Неравенствата са основната причина да я има организацията. Както
и останалите, в чието създаване
и развитие съм работила. Организациите са мощен инструмент за промяна, който изисква време да се научиш да боравиш с него като
с оръжие. Ако не го овладееш това изкуство, трябва
да си намериш друго
поприще. В организациите трудно виреят хора,
които търсят спокойствие и леки дни. Различният мироглед
се възпитава с години.
Как обяснявате на близките си какво работите?
С едно-две изречения. Повече от това им е трудно да понесат.
Казвам им, че помагам на слабите. Че това е отговорност на всекиго.
Че не трябва да си затваряш очите
пред несправедливостта, иначе ставаш неин съучастник.
Как реагират хора, по-малко запознати с НПО сектора,
когато им кажете, че работите в неправителствена организация?
Обикновено настава кратка
тишина и се сменя бързо
след това темата. Мога само
да си фантазирам какви мисли
им минават през главата. Цял живот работя в
неправителствения сектор и негативните натрупвания срещу него само
се увеличават. Но има и любопитни. Те са ми важни. Върху
тях се фокусирам.
Коя е книгата, която
прочетохте наскоро? Или филм, който Ви е впечатлил?
Гледах наскоро полския филм „Зелена граница” от програмата на „София филм фест“. Порази ме. Няколко дни не бях на себе си. Не че ме изненада нещо, но видях част от професионалния си живот през последните
две години на лента. Доста е страховито да видиш себе си отстрани.
Задължителен! Филмът третира насилствените отблъсквания по границата на Беларус с Полша. Ужасяваща реалност, която я има и по нашите ширини. Темата се избягва целенасочено. Филмът е смразяващ! Поздравявам авторката за смелостта!
Каква е мисията
на Вашата организация? Активна ли е организацията Ви в момента?
Разполага ли с постоянен екип? Офис?
Мисията на „Мисия Криле”
е да подкрепя, насърчава и допринася за разгръщането на пълния потенциал на уязвими деца
и възрастни, които да реализират постижения в различни сфери
на живота в България. Работим приоритетно в регионите Стара
Загора и Хасково.
Имаме отворени четири консултативни центъра, един от които предлага подслон за уязвими майки
с деца. Два от центровете са съответно в
ромския квартал на Стара Загора „Лозенец” и в близост до бежанския център в Харманли. Стремим
се да сме близо до нуждаещите се хора, да улесним техния
достъп до различни услуги.
Имаме постоянен екип към центровете
ни, както и временен по различните ни проекти.
Бихте ли споделили момента от работата Ви, когато почувствахте
най-голямо удовлетворение?
Едни от най-хубавите ми моменти
са били свързани с успехите по конкретни случаи на хора,
които са били в нужда.
Бежанците са едни от тях. Това те движи напред. Иначе работата с бежанци е много тежка.
Много. Почти всеки от екипа има белези от вторична травма в съзнанието си. Не можеш
да избегнеш това,
когато работиш на първа линия. По-скоро
е важно да научиш и практикуваш механизми за себевъзстановяване.
Към днешна дата какво остава като дълготраен ефект от проектите, които
изпълнихте по Фонд Активни граждани?
Много, много променени човешки
съдби. Хиляди. Не мога да ги изброя. В един момент
дори спряхме да регистрираме хората
в някои от акциите, понеже над
10 пъти се увеличи
броят на тези,
които обслужихме над предвиденото. Трябваше да се изгубим
в документи и да забравим
хората и избрахме
да не го правим. Мисля,
че прокарахме някои фундаментални практики в местните
заинтересовани страни. Такива,
които не се харесаха на институциите, но им се наложи да се съобразят. Като достъпа
до процедура за международна закрила; достъпа до зоната на инцидента на първа линия при спешни
повиквания за бедстващи бежанци; достъпа до социални
услуги за тях. Както виждате, три пъти използвах
думата „достъп“. Не мога да го кажа по-ясно. Тези хора
не са желани в България, те са отхвърлени. И особено много индиректно от онези, на които им е разписано да им окажат
помощ, закрила, съдействие. Това е смазващо, като
го усетиш, работейки по някой случай.
Затова и много застъпничество за правата
им прилагахме по проектите ни с ФАГ. Имаме малки, но ключови успехи. Друг важен момент
са менторските програми за бежанци. Там пред очите ми още по време на обученията и после в инициативите на терен виждах как
хората се променяха. Променяше се сякаш
това, което мислеха за себе си. Повярваха
си. И започваха да действат. Ставаха ярки и забележими. Самите ние ги видяхме по друг начин.
Какво мислите за партньорствата с други граждански
организации?
Аз осъзнах в един момент
през последните години,
че без партньорства не можеш
да просъществуваш. Много
наблягам на това –
изграждането и поддържането на партньорска подкрепяща мрежа. Това мисля,
че е много важно за всяка организация. Себеподобните ти дават идентичност. От тях можеш да черпиш
енергия. И заедно
можете да пробиете стената. Да изградите мост. В тези кризисни времена, вместо
да се свиеш като охлюв,
е по-спасително да разпериш криле с някого и да полетите
нависоко, за да ви видят
всички. Да, изисква се смелост за това и голяма доза
лудост. Трябва да си преглътнеш егото и обидата
понякога и да погледнеш отвъд
личните си интереси. Ако изобщо виждаш
кауза. Тя струва повече
от теб и си струва да се отдадеш
на нея.
Как си представяте гражданския сектор у нас след 15
години?
Аз вярвам
много в силата на гражданското общество. Мисля, че за
да успеем, трябва
да работим с общностите. Не толкова с индивида.
Това ни е една от основните грешки в сектора.
Твърде много се фокусираме върху личната
промяна на някого.
А силата на общността
е тази, която може да създава и променя политики, да лекува човека. Много вярвам в тази концепция.
Кои са петте най-важни сфери, в които е нужно да се влага най-много
гражданска енергия в България?
О, труден въпрос. Но нека опитам.
Децата и младежите – всичко за тях, те са бъдещето; уязвимите хора – нищо,
което сме направили, не е достатъчно за приобщаването им;
околната среда – изграждането на навици за опазването ѝ е почти мисия невъзможна; изграждане и мобилизиране на общности – те ще променят средата,
само те могат; безкомпромисност към несправедливостите и нарушенията на правата на хората – няма опашка от НПО-та да работят в това минирано поле.
А трябва!
Според Вас има ли нужда от програми като Фонд Активни граждани по ФМ на
ЕИП?
Програмата беше много
ценна за нашата
организация и регион, за България като цяло. Много харесах тази програма. Много целенасочен фокус и методични усилия за промяна
с качествени актьори от неправителствения сектор. Има
нужда от това някой да поеме щафетата обаче, иначе
ще е трудно и самотно
за сектора. Бих препоръчала по-леки административни правила, за да не се отнема ценно време и ресурс, а цялата енергия
да се насочи към хората,
чийто свят искаме да подобрим.
В текста са използвани снимки от оригиналното издание „Граждани на работа“
ххх
Граждани на работа
Съставител: Елица Маркова
ISBN 978-954-2933-73-1
© Фондация „Институт „Отворено общество – София“, 2024
© Фондация „Работилница за граждански инициативи“, 2024
© Фондация „Тръст за социална алтернатива“, 2024
*Фонд Активни граждани (Active Citizens Fund) е програмата за подкрепа на гражданското общество в България в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство за периода 2014–2021 г. (ФМ на ЕИП). Оператор на Фонд Активни граждани България през изминалите седем години беше Фондация „Институт „Отворено общество – София“, съвместно с Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и Фондация „Тръст за социална алтернатива“.
#гражданинаработа