„Тротоара 2020“: когато читалището звучи като глас на младите

Има читалища, които пазят стари песни, обичаи и родова памет. Има и такива, които доказват, че живата памет не е само връщане назад, а и смелост да създаваш сега.

Народно читалище „Тротоара 2020“ – София е точно такъв пример. То не прилича на класическия образ на читалище само с библиотека, сцена и репетиционна зала. „Тротоара“ е градско, младежко, шумно и живо пространство – място, където културата минава през концерти, фестивали, работилници, обучения, стажове, доброволци и разговори по теми, които често остават извън официалните сцени.

В техния разказ има едно изречение, което казва почти всичко: в основата на дейността стои идеята за читалището като „жива среда – място, в което младите не само участват, а създават“.

Това е ключът към историята на „Тротоара 2020“. Тук младите хора не са публика, която идва, гледа и си тръгва. Те са част от процеса. Те измислят, организират, носят техника, подготвят сцена, снимат, озвучават, комуникират, свирят, пеят, водят, грешат, учат се и пак опитват.

И точно така читалището се превръща в нещо много повече от културна институция. Превръща се в място за порастване.

Най-разпознаваемата традиция на НЧ „Тротоара 2020“ е свързана с TRAP fest – музикални събития и фестивали, които дават сцена на млади артисти и общности.

Първоначално всичко започва като малка инициатива – възможност млади музиканти да излязат пред публика. Но с времето около нея започват да се събират хора. Появяват се приятелства, екипи, доброволци, нови идеи. Постепенно TRAP fest и регионалните му издания се превръщат в разпознаваема част от младежкия културен живот в София.

Но най-важното не е само концертът.

Най-важното е онова, което се случва преди него и след него. Репетициите. Разговорите. Първото качване на сцена. Притеснението преди началото. Техническата подготовка. Моментът, в който някой млад човек разбира, че неговата идея може да стане звук, светлина, публика и преживяване.

Както казват от самото читалище, младите хора минават през целия път – „от идея до реализация“. Това не е просто културна програма. Това е учене през правене.

В този смисъл TRAP fest е много повече от фестивал. Той е нова форма на читалищна самодейност.

И тук идва една от най-силните формулировки в техния отговор: „културата не се консумира, а се създава“.

Това изречение може да бъде прочетено като манифест. Защото в него има цяла философия - срещу пасивността, срещу чакането, срещу мисленето, че младите хора трябва просто да бъдат „ангажирани“ от някого. В „Тротоара 2020“ младите не са обект на работа. Те са автори на средата.

Думата „читалище“ често носи тежестта на историята. Понякога дори несправедливо се свързва само с миналото, с фолклорни състави, с празнични програми, с нещо познато, но сякаш далечно от ежедневието на младия човек.

„Тротоара 2020“ показва друг прочит.

Сред дейностите на читалището са концерти, фестивали, творчески работилници, обучения, стажантски програми и партньорства с училища, университети и институции. Но зад тези думи стоят конкретни хора – ученици, студенти, млади артисти, доброволци. Хора, които не просто идват на събития, а помагат те да се случат.

Точно това прави примера толкова важен. Защото той разширява представата за читалището. Показва, че читалищната традиция не е застинала форма, а жив организъм, който може да се променя според времето, хората и техните нужди.

Една от важните инициативи на НЧ „Тротоара 2020“ е TRAP fest Regionals – формат, който излиза извън центъра и отива там, където са младите.

Това има значение. Защото културата често се концентрира в няколко познати пространства – в центъра, в големите зали, на „правилните“ сцени. А младите хора живеят навсякъде. В кварталите. Между училището, дома, спирката, парка, екрана на телефона и собствените си търсения.

TRAP fest Regionals прави обратното на обичайното: не чака младите да дойдат при културата, а носи културата по-близо до тях.

Там има музика, работилници, обучения, доброволчески задачи, разговори, срещи и споделени усилия. Има социални мрежи, видеа, дигитални канали – не като самоцел, а като естествения език, през който младите хора днес общуват, показват себе си и намират своите общности.

Така самодейността вече не е само репетиция в зала. Тя е и създаване на музика, видеа, кампании, съдържание, събития и приятелства.

Може би най-силната промяна, за която говорят от „Тротоара 2020“, е тази: младите хора започват да възприемат читалището като „свое място, в което могат да реализират идеи и да бъдат чути“.

Това е голяма работа.

Защото едно от най-трудните неща за младия човек е да намери място, където не му казват само какво да прави, а го питат какво иска да създаде. Място, където грешките не са провал, а част от пътя. Място, където принадлежността не се обяснява, а се усеща.

В този смисъл „Тротоара 2020“ не просто организира събития. То изгражда увереност. Дава първи практически умения. Създава среда за приятелства, проекти, идеи и гражданска активност.

И когато от читалището казват, че младите хора се превръщат в „двигатели на промяна“, това не звучи като лозунг. Звучи като нещо, което вече се случва - в репетиционните, на сцената, зад камерата, пред микрофона, в доброволческите екипи.

Историята на НЧ „Тротоара 2020“ е важна за поредицата „170 години читалища: Живата памет на България“, защото показва, че читалищната идея не е останала в XIX век. Тя може да бъде напълно съвременна. Може да бъде шумна, градска, дигитална, младежка, експериментална.

Но в същността си остава същата:

В Гарван паметта танцува чрез Бразаята. В София, при „Тротоара 2020“, тя звучи през микрофон, китара, барабани, камера и гласовете на младите.

И това също е читалище.

Не музей на миналото, а работилница за бъдеще.

Линк към онлайн ресурс: https://kinematograf.bg/there-is-nothing-to-go-wrong-film