English   14588 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




В Куртово Конаре доматът, чушката и читалището разказват една обща история

 
 

Народно читалище „Любен Каравелов – 1897“ пази паметта на селото не само чрез песни и празници, а чрез вкуса, труда, земята и хората, които превръщат местния поминък в културна кауза

Има места, в които историята не стои само в архивите. Тя расте в градините, мирише на печени чушки, пази се в семената, в рецептите, в старите занаяти и в разказите на хората.

Такова място е село Куртово Конаре.

А в неговия духовен център вече повече от век стои Народно читалище „Любен Каравелов – 1897“ – най-старото читалище в община Стамболийски, основано на 28 септември 1897 г. Днес то е много повече от културна институция. То е активен граждански център, място за срещи, идеи, инициативи, образование, култура, екология, дигитални умения и общностна енергия.

От самото читалище казват, че съчетават „традиция с иновативни идеи“ и допринасят за устойчивото развитие на общността. Това не е просто хубава формулировка. В Куртово Конаре тази връзка между старото и новото се вижда съвсем ясно – в начина, по който едно село превръща своя поминък в празник, своята земя в идентичност, а читалището – в двигател на промяна.


Селото на първите ранни домати

Куртово Конаре е особено място в историята на българското земеделие и кулинария. В края на XIX век тук са отгледани първите ранни домати, пренесени от Цариград. През 1894 г. в мелницата на Александър Димитров е смлян първият килограм червен пипер в страната.

Има имена, които са станали почти легендарни – „Куртовската капия“, един от най-познатите и ценени сортове български пипер. Но около нея има и други, по-малко известни истории – прасковата „Червена куртовка“, изчезващият сорт ябълка „Куртовка“, местната памет за земята, труда и вкуса.

Обикновено, когато говорим за културно наследство, мислим за песни, танци, носии, обреди. В Куртово Конаре обаче читалището избира да погледне и към друго наследство – храната, поминъка, семената, градините, традиционните рецепти.

И това се оказва много силен избор.

„Вярвахме, че ще успеем, защото храната е част от културното наследство на една общност“, казват от читалището.

Точно от тази вяра се ражда една от най-разпознаваемите инициативи на селото.

От общностен форум до фестивал, който става марка на селото

През 2009 г., насърчени от Платформа АГОРА и подкрепени от Фондация „Америка за България“, в читалището се провеждат два общностни форума. Хората се събират, разговарят, мислят какво отличава тяхното село и как това може да бъде показано.

Решението идва естествено: ще има фестивал на храните.

Така започва Фестивалът на чушката, домата, традиционните храни и занаяти. С времето той променя името си на Куртово Конаре Фест, от двудневен става тридневен и вече 18 години е запазена марка на селото.

Но това не е просто празник с шатри, сцена и сергии.

Фестивалът се превръща в корен, от който тръгват много разклонения – възраждане на стари занаяти, съхраняване на кулинарни традиции, опазване на сортово биоразнообразие, привличане на туристи, нови партньорства, целогодишни инициативи и по-силно самочувствие на местната общност.

Има нещо много красиво в това – едно читалище да погледне към домата и чушката не като към обикновени продукти, а като към носители на памет. Като към културни знаци. Като към причина селото да се събере, да се покаже, да се гордее със себе си.

Днес Куртово Конаре Фест предлага десетки културни събития, събира професионалисти и любители, привлича публики и изследователи от България и чужбина. А за хората от селото той е нещо още по-важно – доказателство, че малкото населено място може да има голям глас.

„Гордеем се с наградите – национални и международни – с многото нови партньорства и приятели, но най-вече с това, че селото ни става все по-известно и все по-многолюдно!“

Това изречение носи радост. И малко победа.


Читалището, което отваря прозорец към света

Историята на НЧ „Любен Каравелов – 1897“ не спира до фестивала. От 2000 г. насам читалището има осъществени над 70 инициативи, подкрепени от различни донори. Темите са много – култура, образование, опазване на природната среда, дигитални умения, социални дейности, граждански активизъм, медийна грамотност.

Един от най-скъпите спомени за екипа е Интернет центърът, открит през 2002 г. чрез големия проект „Читалища“ на Министерство на културата и външни донори. Тогава в района почти никъде няма интернет, не се провеждат обучения, а достъпът до информация все още изглежда като нещо далечно.

За Куртово Конаре това е промяна.

„Всичко започна с достъпа до информация и с повишаване квалификацията на екипа и доброволците. След това „светът беше наш.“

В това изречение има цяла епоха. Първите компютри. Първите обучения. Първите имейли. Първото усещане, че едно читалище в село може да бъде свързано със света и да носи света обратно при хората.

Оттам нататък идват нови идеи, нови практики, нови партньорства. Читалището се учи в движение и, както самите те казват, прилага добри практики, изхождайки от местните дадености.

Това е много важно. Защото не става дума за механично пренасяне на готови модели. Става дума за онзи читалищен усет – да видиш какво има около теб, какви хора живеят там, какво ги вълнува, какво могат да направят заедно.


Общност от деца, възрастни, нови съседи и хора от десет националности

Днес читалището в Куртово Конаре работи с различни поколения – деца, младежи, възрастни хора, включително хора между 70 и 90 години. Има инициативи за приобщаване на маргинализирани групи, за включване на хора от десет националности, които живеят в селото, както и за новозаселени съграждани.

Това е една от големите роли на съвременното читалище – да бъде място, в което различните хора могат да се срещнат, без да бъдат разделяни на „стари“ и „нови“, „местни“ и „дошли“, „млади“ и „възрастни“.

В Куртово Конаре читалището организира дарителски кампании, обществени инициативи, разговори за европейски ценности, гражданско участие, еврото, глобалните цели на ООН, предприемачеството. Работи и за развитие на медийната грамотност – умение, което днес е не по-малко важно от грамотността в класическия смисъл.

Така читалище „Любен Каравелов – 1897“ се утвърждава не само като пазител на традицията, а като активен граждански център. Място, което не просто отбелязва празници, а отговаря на въпросите на времето.


Когато мечтите се правят заедно


Сред поводите за гордост на читалището са национални и международни награди, отличия от Конкурс АГОРА, Министерството на културата, Европейската комисия в Брюксел, включването в картата на умните села на Европа Smart Rural.

Но в техния разказ най-важното не са само наградите. Най-важни остават хората.

„Признанието на местната общност и мечтите, които осъществяваме заедно“ – така от читалището описват онова, което истински има значение.

И може би точно това е най-точният финал на тази история.

Защото в Куртово Конаре читалището не пази паметта като нещо крехко и далечно. То я сее. Полива я. Събира я на празник. Превръща я в вкус, сцена, разговор, фестивал, интернет център, обучение, кауза, общност.

Тук чушката и доматът не са просто зеленчуци.

Те са корен.

Те са разказ.

Те са повод селото да се види, да се чуе и да повярва още повече в себе си.

А Народно читалище „Любен Каравелов – 1897“ е онова място, от което този разказ продължава да тръгва - всяка година, с все повече хора, приятели и мечти.


Снимки: Народно читалище „Любен Каравелов – 1897“

#разказизачиталища


Ако НПО Порталът е полезен за Вас, подкрепете ни с дарение по банкова сметка или чрез PayPal

Сходни публикации

Сцената помни. Народно читалище „Георги Парцалев – 1901“ и живият дух на град Левски

Сцената помни. Народно читалище „Георги Парцалев – 1901“ и живият дух на град Левски

В града, родил един от най-обичаните български актьори, читалището пази не само име, а усещане – за сцена, талант, смях, памет

Когато Коледа има адрес: Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1935“ в Горни Воден

Когато Коледа има адрес: Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий – 1935“ в Горни Воден

В асеновградския квартал читалището пази традициите не като спомен от миналото, а като живо общо усилие – с коледари, базари,

В Гарван Бразаята не пее. Тя танцува.

В Гарван Бразаята не пее. Тя танцува.

Народно читалище „Димитър Иванов Полянов – 1870“, село Гарван пази една от онези традиции, в които селото помни себе си – с