В Преславци пролетта идва с обичай, а бъдещето – с код

На 6 май в Преславци (област Силистра) пролетта не е само сезон. Тя е празник, очакване и стар обичай, който хората в селото познават като Хъдрелез Байрам. След няколко месеца, около средата на август, идва Алианският събор. Две дати, около които селото се събира, връща се към своите обреди и си припомня какво го свързва.

Между тези празници животът продължава по обичайния си начин. Хората работят, децата учат, някой влиза в библиотеката, друг се отбива за помощ или разговор. В една от залите обаче вече се говори и за програмиране, изкуствен интелект и дигитални умения.

На пръв поглед разстоянието между опяването на пръстени и писането на код изглежда голямо. В Народно читалище „Светлина – 1941“ то се събира под един покрив.

Хъдрелез Байрам се отбелязва на 6 май като празник на пролетта, здравето и плодородието. Корените му са далеч назад в историята на местната общност, а разказите за него са предавани устно между поколенията.

В миналото хората се събирали на открито. Подреждали общи трапези, пеели и танцували, извършвали обреди с надежда за здраве и благополучие. Сред тях е и опяването на пръстени, ритуал, в който личната съдба, очакването и общият празник се срещат.

Подобни традиции лесно могат да бъдат сведени до няколко изречения в етнографско описание. Списък на действията, обяснение на символите, снимка на носии. В действителност смисълът им е друг. Те събират хората на едно място и им дават общ език, дори когато ежедневието ги е раздалечило.

В Преславци Хъдрелез не е възстановка, организирана единствено за гости. Празникът принадлежи на хората в селото. В подготовката и програмата се включват деца, младежи, възрастни, певчески и танцови групи. Представят се обичаи, традиционни ястия и фолклорни изпълнения.

Някои участници знаят ритуалите от своите родители и баби. Други ги научават сега, в читалището. Това е моментът, в който една традиция или продължава, или започва бавно да изчезва. Не е достатъчно възрастните да я помнят. Трябва младите да намерят място в нея.

Читалището прави точно това. Не обяснява на младите, че са длъжни да пазят миналото, а ги включва в празника. Дава им роля, сцена и причина да присъстват.

Около средата на август Преславци отново се събира. Тогава се провежда Алианският събор, свързан с духовните практики и обредите на местната алианска общност.

Тази традиция носи свои ценности и свой ритъм. В нея има уважение към духовното наследство, взаимопомощ и усещане за принадлежност. Празникът събира хора, които живеят в селото, но и такива, които са тръгнали оттук и се връщат специално за събора.

Селските събори имат особен начин да променят мястото за ден. Познатите улици стават по-оживени, появяват се гости, срещат се хора, които не са се виждали отдавна. Разговорите започват от семейството и работата, после стигат до старите случки, до отсъстващите, до това какво се е променило в селото.

На сцената се редуват певчески и танцови изпълнения. Около нея върви другата, неофициална програма на всеки събор: поздравите, спомените, храната, срещите между поколенията.

За читалището организацията вероятно започва много преди хората да пристигнат. Трябва да се намерят участници, да се подреди програмата, да се уточнят репетиции и костюми, да се подготви мястото. Самият празник трае часове, но зад него стоят седмици работа, която рядко се вижда от публиката.

НЧ „Светлина – 1941“ е единственият културно-образователен център в Преславци. Това прави отговорността му по-голяма. Ако читалището не събере хората около празника, няма друга институция, която лесно да заеме неговото място.

Преславци е малка и сплотена общност. Тук хората се познават, а читалището работи не с анонимна публика, а с конкретни семейства, деца и възрастни. То знае кой може да пее, кой танцува, кой ще помогне, кой пази стара рецепта и кой помни подробност от обичая, която не е записана никъде.

Това знание не се намира в архив. То е разпределено между хората. Читалището трябва да ги събере, за да се появи цялата картина.

Хъдрелез Байрам и Алианският събор разказват нещо важно и за самото село. Традициите могат да бъдат различни, но празнуването им заедно създава пространство за уважение и разговор. Културното многообразие тук не е тема на конференция. То е част от живота.

В друг ден в читалището картината е съвсем различна. Няма носии, обредни песни и общи трапези. Има деца пред компютри, нови понятия и въпроси, които техните баби и дядовци никога не са се налагало да задават.

Как се създава програма? Как една идея се превръща в нещо, което работи на екрана? Какво е изкуствен интелект и как се използва? Как да бъдеш уверен в дигиталния свят, вместо само да натискаш бутони, без да знаеш какво се случва?

Школата носи името „Кодиране – от фантазията към реалността“. Заглавието е амбициозно, но точно. В програмирането всичко започва с идея, след това идват логиката, опитите, грешките и поправките. Накрая на екрана се появява нещо, което преди е съществувало само във въображението.

Читалището участва в EU Code Week и организира занимания, свързани с технологии, програмиране и изкуствен интелект. За децата от малко населено място това има особена стойност. Достъпът до подобни обучения невинаги е близо и невинаги е безплатен. Понякога означава пътуване до по-голям град, разходи и време, които не всяко семейство може да отдели.

В Преславци новите умения идват при децата през познатата врата на читалището.

Промяната не се изчерпва само с работата с млади хора. В инициативи като ALL DIGITAL WEEKS и Global Money Week се включват различни възрастови групи. Говори се за дигитална и финансова грамотност, за умения, които все по-често са необходими в ежедневието.

Има и участие в „Мениджър за един ден“, което позволява на младите да надникнат в света на професиите и отговорностите. Подобен опит може да изглежда малък, но за дете или младеж от село понякога е първата конкретна среща с работа, която дотогава е познавал само като название.

Тук читалището вече не е само пазител на културното наследство. То помага на хората да се ориентират в настоящето. Една възрастна жена може да дойде за помощ с дигитална услуга. Дете може да напише първите си редове код. Младеж може да се срещне с професионална среда, която му е била непозната.

Нито едно от тези неща не звучи като традиционната представа за читалищна дейност. И все пак те продължават старата му мисия. Да дава достъп до знание там, където иначе то трудно би достигнало.

Лесно е традицията и технологиите да бъдат представени като два противоположни свята. Единият гледа назад, другият напред. Единият се пази от промяна, другият я ускорява.

В Преславци това разделение няма особена полза. Хората, които отбелязват Хъдрелез и Алианския събор, живеят в същия свят, в който административните услуги се преместват онлайн, децата общуват през екрани, а изкуственият интелект вече присъства в училището и работата.

Нужни са и двете знания.

Да помниш защо хората са опявали пръстени и какво са пожелавали с този ритуал. Да можеш и да разпознаеш подвеждаща информация онлайн. Да знаеш песен, предадена от баба ти. Да знаеш и как да защитиш профила си с добра парола. Да участваш в събора на общността си, но и да се чувстваш уверен извън нея.

НЧ „Светлина – 1941“ се движи точно в това пространство. Не се опитва да направи старите обичаи модерни на всяка цена. Не превръща и технологиите в самоцел. Дава им място според нуждите на хората.

На 6 май читалището събира селото около празника на пролетта. През август идва съборът. В други дни се отварят книги, провеждат се обучения, работят клубове и школи. Някъде между тези дейности едно дете научава стар обичай, а друго създава нещо на компютъра. Възможно е да е едно и също дете.

Точно това прави историята на Преславци интересна. Тя не избира между корена и новия свят. Оставя ги да растат заедно.