Slow Food в състезание с времето. Разказ Slow Food Bulgaria.

Slow Food става все по-популярно название сред активистите, гастрономите, земеделските производители и екозащитниците. Заради силата на каузата и нарастващия брой съмишленици от неправителствената сфера и бизнеса името на движението вече е нарицателно. Организацията, която има клон и у нас, е създадена в Италия през 1984 г. в североизточния град Бра. Основател е италианецът Карло Петрини, опозиция на вериги за бързо хранене и на монопола на едрите производители. Движението, което има подразделения в над 150 страни, е посветено на храната като ценност, земеделските производители и околната среда. С девиза си „Добра, чиста и честна храна", то припомня на последователите си взаимовръзката между съхранение на биоразнообразието, кулинарните традиции и удоволствието от храненето.

Десислава Димитрова, национален координатор за Slow Food Bulgaria, разказва, че организацията е отворена за всякакъв вид партньорства с културни, етноложки,  природозащитни организации и структури, свързани с управление на натурзоните, паркови дирекции и други. Организацията се е превърнала в  основа за широка мрежа от формални и неформални партньори, последователи и съмишленици. Сферите на дейност са:  съвместно разработване на проекти, организиране на инициативи, лобиране за законодателна рамка в полза на съхраняване на земеделски и културни традиции.

Доброволците

Подразделението на Slow Food у нас съществува от 2003г. най-вече благодарение на ентусиазма на създателите си. Десислава е биолог, доцент ботаник в БАН. Заедно с още около 15 българи (всички доброволци в Slow Food) тя съставлява ядрото на Slow Food Bulgaria, които от своя страна са важна част от структурата на организацията на Балканите.  Сред дейностите им е т.нар. президиуми - малки проекти за подкрепа на уникални храни. Това означава, че Slow Food подкрепя общности, които съхраняват съществуването на определен продукт или порода. Сред вече създадените президиуми у нас са:  зелено сирене, произвеждано в  село Черни Вит; смилянски фасул, отглеждан в родопското село Смилян и президиум за съхраняване на каракачанската овца, стопанисвана в село Влахи.

 
Централната организация Slow Food всяка година подготвя големи изложения,  посещавани от хиляди хора по цял свят,  като например  изложението "Cheese" за млечни продукти. Българската организация също инициира и организира събития и форуми като Тера Мадре Балкани и Тера Мадре Беласица, на които се срещат производители от Македония, България и Гърция. От 2007г. в България работи национална Комисия, която прилага международно утвърдени правила за оценка на храни и внася своите предложения пред Международния Борд на т.нар. Ark Of Taste или т.нар. Съкровищница от вкусове (каталог на традиционни храни, застрашени от изчезване). Организацията подкрепя всеки, който смята, че притежава знание и технология за производството на подобни храни.

Законодателството

Сред големите предизвикателства, с които се сблъсква организацията за защита на дребните и средни земеделски производители, е законодателството. Според ключовата наредба 26 законодателната рамка не позволява регистрация на дребните и средни производители – регистрация, станала възможна във всички останали европейски страни. Според Slow Food, регламентирането на т.нар. „директни доставчици", освен че директно ще поощри производството и развитието на селскостопански храни (т.нар. занаятчийски храни) и култури, може да съхрани и цели земеделски региони, заплашени от намаляване не само на популацията, но и на икономиката.

„У нас реално липсва законодателство за преработване на храните, независимо дали става дума за храни от животински или растителен вид. Ако примерно в едно село хората берат боровинки и правят сладко, формално те нямат право да го продават", обяснява Десислава.

"Според настоящата правна ситуация единственото, което може да направи един фермер, ако отглежда животни, е да продава млякото си на мандра.", коментира Десислава. Този потенциален производител е ограничен предварително и не може самостоятелно да прави сирене и да го продава, тъй като няма закон, който да му позволи това. Изискването за регистрация на дребни производители на храни не беше задължително условие при присъединяването на България към ЕС. Според българския координатор на Slow Food по това време  властите са решили, че подобно законодателство само би създало „проблеми".  Във всички останали европейски страни има регламент, според който фермерът може да се регистрира, ако реши, че е по-изгодно да произвежда сам сирене, вместо да го продава на мандра.  „Това е така, защото едно е да имаш сто мандри, които да регулираш, друго е да имаш 100 хиляди фермери за регулиране. При първия вариант се работи по-малко. Ако говорим за стандартен случай, при който една ферма произвежда бяло саламурено сирене, е лесно. Големият „проблем" обаче идва при занаятчийските храни, защото там няма стандарт и трябва да разбереш същността на храната, да изготвиш документи и т.н", коментира Десислва.

През 2010г. Slow Food с още няколко неправителствени организации поема инициатива за законодателна промяна. „Тогава се говореше, че се изготвя наредба за дребните производители на храни, а три години по-късно се оказва, че тя всъщност въобще не е за тях.", разказва Десислава, имайки предвид, че вероятно са защитени нечии други интереси. Тя добавя, че една от основните цели на Натура 2000 (екологичната система от защитени зони в ЕС) е съхраняването на пасбищата, ливадите, традиционното животновъдство, в частност – овцевъдството. Това са ключови сфери на дейност и за Slow Food.

Да се състезаваш с времето

Докато в Италия съществуват 4500 уникални занаятчийски продукта, у нас те са единици. Представители на организацията често обикалят  заедно със съмишленици из българските села, търсейки застрашени от изчезване храни. Целта е да се открият хора, понякога неосъзнати или с нерегламентирана дейност, които развиват и съхраняват производство на храни. Някои от тях отглеждат редки породи животни, от т.нар. автохтонни породи, като например Сидер и Атила Седефчеви. От началото на 90-те години двамата братя първо издирват отделни екземпляри, а после започват да развъждат и отглеждат стада от изчезващи породи овце, кучета, кози и коне в пиринското село Влахи. Издирването и съхраняването на автохтонни породи и занаятчийски храни е ключово за Slow Food. Десислава нарича това издирване на застрашени храни, сортове и животни „състезание с времето". Организацията застава на позицията, че дефицитът на законодателна и бизнес инициатива води до прогресивно намаляване на шанса за запазване на занаятчийски продукти, както и на съхраняване на икономическия и социален живот на цели общности в селските региони.

„И все пак, спасен може да бъде само този, който иска и се бори за това да бъде спасен", твърди Десислава, позовавайки се на невероятната воля, иновативност и инициативност, проявявана от много от общностите и производители на храни, с които е имала възможността да се срещне през годините.

 

сподели:  FacebookTwetter

Сходни публикации

Водата е живот и трябва да я съхраним

Кауза на Народно читалище „Селска пробуда – 1925“ в село Горно Пещене, подкрепена от осмото издание на Vivacom Регионален грантВ

Родопската искра на Лилково

Разказ за каузата на Народно читалище „Родопска искра 2020“, село Лилково, подкрепена от Vivacom Регионален грантДа създадеш

Екологичните игри са за всички деца – кауза от Vivacom Регионален грант

Сдружение „Знание“ приобщава деца със и без социални образователни потребности, за да опазват заедно околната средаЗнанието и