Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
авг
18



Малкaта Ади и новите възможности. Разказ за СНЦ „Еквилибриум".

Разкази за НПО
По данни на УНИЦЕФ всяка година над 2000 български деца биват изоставяни и настанявани в институции. Медицински доказано е, че отглеждането на дете до 3-годишна възраст в специализирана институция има трайно негативно въздействие върху неговото развитие и силно намалява шансовете за пълноценна реализация в живота. В тази ранна и много важна за човека възраст, всеки 3 месеца, прекарани в дом, забавят физическото развитие на детето с 1 месец. Повечето бебета биват изоставяни, защото имат здравословни проблеми или идват от бедни семейства, които нямат жилище и изпитват финансови затруднения.  

 Стратегията на правителството за деинституционализация на децата предвижда постепенното закриване на специализираните институции в сегашния им вид. Развитието на алтернативни социални услуги в общността, с цел ускоряване на процеса на деинституционализация, е основна задача за специалистите от СНЦ „Еквилибриум", които съвместно с Клуб „Отворено общество" – Русе управляват Комплекса за социални услуги за деца и семейства (КСУДС) в Русе.

Екип от „Еквилибриум"  вече е участвал в програма по закриване на Дом за деца от 0 до 3 години в Тетевен през 2010 г., а сега предстои да се включи в закриването на такъв дом и в Шумен, в който към момента са останали 7 деца с увреждания.

Историята на малката Ади започва именно в дома в Шумен, където е изоставена от малолетната си майка, която се е страхувала да поеме отговорността на родител. Детето страда от Детска церебрална парализа – спастична квадри пареза. В началото на 2014 г.  Ади е посетена няколко пъти от психолога Надежда Петрова, ръководител на Центъра за настаняване от семеен тип, който е част от КСУДС – Русе. На 16 май 2014 г. детето напуска институцията в Шумен, със специализиран транспорт,  придружено от Недежда Петрова и социалната работничка Екатерина Петрова. Ади е настанена в „Розовата къща" – Център за настаняване от семеен тип, където вече живеят други нейни 2 другарчета от дома в Шумен.

Преди да заживее в „Розовата къща", Ади не проявявала интерес към двигателна активност.  Понякога оставала седнала в креватчето си, но само ако някой я постави. В „Розовата къща" животът на Ади се променя, става разнообразен и динамичен. За нея се грижат детегледачки, които организират живота на малчуганите, по начин, който силно се доближава до семейния тип грижа. Ади има възможност да взаимодейства с останалите и да се развивва, подкрепена от социални работници, психолози, кинезитерапевти, ерготерапевти и арт-терапевт.

Момиченцето вече знае, че да си сам е тъжно и активно търси вниманието на възрастните и другите деца. Тя има приятели и много играчки. Всеки ден  придружава детегледачките при пазаруване в близкия магазин и по този начин да обогатява представата си за заобикалящия я свят. Радва се на разходки с количка в квартала и близкия парк.

Малката госпожица посрещна четвъртия си рожден ден с голяма торта, дар от персонала на „Розовата къща" и заобиколена от новите си приятели. Днес, след по-малко от година престой в Русе, благодарение на грижите на специалистите от КСУДС, детето е съвсем променено. Когато е седнала на столчето си, сама разкопчава предпазния колан и с пълзене се придвижва до желана играчка. Сама се изправя и прави все повече крачки, макар и с подкрепата на възрастен. Проблемите с храненето отдавна вече са история и сега Ади хапва с апетит. Когато храната не и харесва, извръща глава на другата страна и стиска здраво малките си устнички. Прави първи опити да придържа с две ръце чашка, когато пие. Ади не може да говори, но разбира смисъла на все повече думи и изрази. Познава и посочва основните части на тялото си. Знае имената на всички деца и детегледачки в къщата. Посочва ги с ръчичка! Показва колко голяма ще стане и маха с ръчичка за довиждане.

За детето предстои най-хубавото, което може да му се случи  – да има свое собствено семейство. Ади ще бъде осиновена в Америка! Бъдещата й майка я посещава в „Розовата къща", помага й при хранене, къпане, обличане и си играе с нея.  Жената й показва снимки на другите си деца, бъдещите братя и сестри на Ади. Служителите на комплекса подготвят малкото момиченце за новото му семейство, като разговарят с него за новите родители, играят на различни игри и четат приказки.

 Ади е само едно от децата, на които  Сдружение "Еквилибриум"  успява да помогне и да изведе от социалните институции, като им осигури правото на живот в семейна (или близка до семейната) среда в общността. В „Розовата къща" децата разкриват потенциал, в който никой не е вярвал до този момент. Най-удовлетворяващи за екипа са широките усмивки и звънкия смях, с които децата показват, че улавят невидимите вълни на искрената загриженост и емоционална топлина, породени от откликване на детските нужди и разбиране на затрудненията им.


Автор: Надежда Петрова и Микаела Здравкова

Източник: Клуб "Отворено общество" - Русе, 24 януари 2015

 

 

Сходни публикации

02.08.2019
Бизнесът с кауза – тогава, когато всички печелят Бизнесът с кауза – тогава, когато всички печелят

Изпълнителният директор на фондация „Сийдър" - Александрина Димитрова, за смисъла и нуждата от ...

25.04.2017
Колко е важно да бъдеш футболист Колко е важно да бъдеш футболист

Защо запустяло игрище, собственост на Гробищни паркове, възкръсна за деца от рискови ...

26.01.2016
Историята на Боби – за силата на грижата и любовта Историята на Боби – за силата на грижата и любовта

Представяме ви историята на Боби, на 25 години, от къща „Надежда" (Център за настаняване от семеен ...