Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
мар
19



Малкaта Ади и новите възможности. Разказ за СНЦ „Еквилибриум".

Разкази за НПО
По данни на УНИЦЕФ всяка година над 2000 български деца биват изоставяни и настанявани в институции. Медицински доказано е, че отглеждането на дете до 3-годишна възраст в специализирана институция има трайно негативно въздействие върху неговото развитие и силно намалява шансовете за пълноценна реализация в живота. В тази ранна и много важна за човека възраст, всеки 3 месеца, прекарани в дом, забавят физическото развитие на детето с 1 месец. Повечето бебета биват изоставяни, защото имат здравословни проблеми или идват от бедни семейства, които нямат жилище и изпитват финансови затруднения.  

 Стратегията на правителството за деинституционализация на децата предвижда постепенното закриване на специализираните институции в сегашния им вид. Развитието на алтернативни социални услуги в общността, с цел ускоряване на процеса на деинституционализация, е основна задача за специалистите от СНЦ „Еквилибриум", които съвместно с Клуб „Отворено общество" – Русе управляват Комплекса за социални услуги за деца и семейства (КСУДС) в Русе.

Екип от „Еквилибриум"  вече е участвал в програма по закриване на Дом за деца от 0 до 3 години в Тетевен през 2010 г., а сега предстои да се включи в закриването на такъв дом и в Шумен, в който към момента са останали 7 деца с увреждания.

Историята на малката Ади започва именно в дома в Шумен, където е изоставена от малолетната си майка, която се е страхувала да поеме отговорността на родител. Детето страда от Детска церебрална парализа – спастична квадри пареза. В началото на 2014 г.  Ади е посетена няколко пъти от психолога Надежда Петрова, ръководител на Центъра за настаняване от семеен тип, който е част от КСУДС – Русе. На 16 май 2014 г. детето напуска институцията в Шумен, със специализиран транспорт,  придружено от Недежда Петрова и социалната работничка Екатерина Петрова. Ади е настанена в „Розовата къща" – Център за настаняване от семеен тип, където вече живеят други нейни 2 другарчета от дома в Шумен.

Преди да заживее в „Розовата къща", Ади не проявявала интерес към двигателна активност.  Понякога оставала седнала в креватчето си, но само ако някой я постави. В „Розовата къща" животът на Ади се променя, става разнообразен и динамичен. За нея се грижат детегледачки, които организират живота на малчуганите, по начин, който силно се доближава до семейния тип грижа. Ади има възможност да взаимодейства с останалите и да се развивва, подкрепена от социални работници, психолози, кинезитерапевти, ерготерапевти и арт-терапевт.

Момиченцето вече знае, че да си сам е тъжно и активно търси вниманието на възрастните и другите деца. Тя има приятели и много играчки. Всеки ден  придружава детегледачките при пазаруване в близкия магазин и по този начин да обогатява представата си за заобикалящия я свят. Радва се на разходки с количка в квартала и близкия парк.

Малката госпожица посрещна четвъртия си рожден ден с голяма торта, дар от персонала на „Розовата къща" и заобиколена от новите си приятели. Днес, след по-малко от година престой в Русе, благодарение на грижите на специалистите от КСУДС, детето е съвсем променено. Когато е седнала на столчето си, сама разкопчава предпазния колан и с пълзене се придвижва до желана играчка. Сама се изправя и прави все повече крачки, макар и с подкрепата на възрастен. Проблемите с храненето отдавна вече са история и сега Ади хапва с апетит. Когато храната не и харесва, извръща глава на другата страна и стиска здраво малките си устнички. Прави първи опити да придържа с две ръце чашка, когато пие. Ади не може да говори, но разбира смисъла на все повече думи и изрази. Познава и посочва основните части на тялото си. Знае имената на всички деца и детегледачки в къщата. Посочва ги с ръчичка! Показва колко голяма ще стане и маха с ръчичка за довиждане.

За детето предстои най-хубавото, което може да му се случи  – да има свое собствено семейство. Ади ще бъде осиновена в Америка! Бъдещата й майка я посещава в „Розовата къща", помага й при хранене, къпане, обличане и си играе с нея.  Жената й показва снимки на другите си деца, бъдещите братя и сестри на Ади. Служителите на комплекса подготвят малкото момиченце за новото му семейство, като разговарят с него за новите родители, играят на различни игри и четат приказки.

 Ади е само едно от децата, на които  Сдружение "Еквилибриум"  успява да помогне и да изведе от социалните институции, като им осигури правото на живот в семейна (или близка до семейната) среда в общността. В „Розовата къща" децата разкриват потенциал, в който никой не е вярвал до този момент. Най-удовлетворяващи за екипа са широките усмивки и звънкия смях, с които децата показват, че улавят невидимите вълни на искрената загриженост и емоционална топлина, породени от откликване на детските нужди и разбиране на затрудненията им.


Автор: Надежда Петрова и Микаела Здравкова

Източник: Клуб "Отворено общество" - Русе, 24 януари 2015

 

 

Сходни публикации

25.04.2017
Колко е важно да бъдеш футболист Колко е важно да бъдеш футболист

Защо запустяло игрище, собственост на Гробищни паркове, възкръсна за деца от рискови ...

26.01.2016
Историята на Боби – за силата на грижата и любовта Историята на Боби – за силата на грижата и любовта

Представяме ви историята на Боби, на 25 години, от къща „Надежда" (Център за настаняване от семеен ...

31.08.2015
От „Не искам да ходя на училище” до „Искам да стана уеб дизайнер” От „Не искам да ходя на училище" до „Искам да стана уеб дизайнер"

Този разказ е подготвен от Фондация „Работилница за граждански инициативи" и представя постиженията на ...