Антивирусна програма срещу неправомерната търговия с власт
24 март 2015 г.Разкази за НПО
Близо 60% от българите смятат, че управлението на страната е под значими частни интереси, показва изследване на Transparency International. Оказва се, че опасенията на гражданите в голяма степен са оправдани, тъй като защитната система за неправомерно лобиране у нас работи едва на 25%. Представете си какви биха били рисковете за личния ви компютър например, ако антивирусната му програма функционира на 25%. Пробив в системата от злонамерен софтуер, рестартиране до безкрай, а накрая - черен екран. Долу-горе същите щети нанася нерегламентираната лобистка дейност върху политическата система у нас. Прозрачност, почтеност и равенство до достъп са трите компонента, от които има нужда нашата антивирусна система, за да филтрира добронамерените от злонамерените търговци на власт. Опит за диагностика на текущото ни състояние прави анализът „Лобирането в България: интереси, влияние и политика" на Асоциация „Прозрачност без граници".
Прозрачност
Резултатът ни по показател прозрачност е критично нисък – едва 13%. Това се дължи на факта, че лобистката дейност в България не е законово регламентирана. Обществото не получава информация за това кой пред кого лобира, какви финансови средства се изразходват за тази дейност и какви са ефектите от нея. „Смятаме, че важен инструмент за справянето с проблема е създаването на законодателно досие. По този начин вносителите на проекти на нормативни актове ще бъдат задължени да предоставят информация за всички контакти със заинтересовани страни по повод съответния нормативен акт", обясни Катя Христова от „Прозрачност без граници". Въвеждането на Публичен регистър на организациите вносители на писмени становища по законопроекти в парламентарните комисии е друго предложение за решаване на проблема с прозрачността.
Почтеност
Едва 25% е резултатът ни по „Почтеност". Показателен пример е журналистическата акция на български вестници и онлайн издания, която показа как 16 депутати, вместо да присъстват на пленарно заседание, посещават промоция на луксозни мобилни телефони в очакване на получат безплатна мостра. Макар и да съществуват известни ограничения преди и след заемане на публична длъжност, няма Етичен кодекс на Народното Събрание (НС), който комплексно да решава проблемите, свързани с почтеността на властимащите. Липса и ефективна политика за превенция на конфликт на интереси в работата на народните представители и парламентарните комисии, посочва екипът на „Прозрачност без граници" и дава пример със зам.-председателят на 42-рото НС и председател на Комисията по правни въпроси Христо Бисеров. Доведеният син на парламентариста развива значителен бизнес в областта на възобновяемите енергийни източници, а редица медийни източници открито свързват името на Христов с енергийното лоби. „Това е най-високопрофилният корупционен скандал в новата история на България, който хвърля светлина върху поредица от системни дефицити", смятат от Българския институт за правни инициативи.
Равенство на достъпа
Най-високият ни резултат е по показател равенство на достъпа – 38%. „Всички заинтересовани страни трябва да получат гаранция за участие в процесите на вземане на решения", смятат от „Прозрачност без граници". Представители на граждански органзиации коментират, че предвидения 14-дневен срок за обществени консултации по законопроекти е крайно недостатъчен и настояват той да се промени на минимум 30 дни. „Не се предвижда и изричното представяне на съдържателни мотиви и оценка на въздействието на ниво внасяне на законопроекти", възмущават се от неправителствения сектор.
„Нужен е регламент, който да определя кой как влиза в обществените консултативни съвети. Организациите трябва да имат избор кой да ги представлява", коментира Ралица Величкова от Български център за нестопанско право.
Обсъждането на проекти на нормативни актове в работна група от експерти повишава качеството на предложеното законодателство. Често обаче становищата и приноса на работните групи бива пренебрегван, показва още практиката на НПО у нас.
За първи път темата за нормативното регламентиране на лобирането в България се появява през 90-те години. До сега зад гърба си имаме четири неуспешни опита за създаване на Закон за лобизма. Дали петата версия на антивирусната ни програма срещу неправомерната търговия с власт ще проработи? Остава да видим.
Прозрачност
Резултатът ни по показател прозрачност е критично нисък – едва 13%. Това се дължи на факта, че лобистката дейност в България не е законово регламентирана. Обществото не получава информация за това кой пред кого лобира, какви финансови средства се изразходват за тази дейност и какви са ефектите от нея. „Смятаме, че важен инструмент за справянето с проблема е създаването на законодателно досие. По този начин вносителите на проекти на нормативни актове ще бъдат задължени да предоставят информация за всички контакти със заинтересовани страни по повод съответния нормативен акт", обясни Катя Христова от „Прозрачност без граници". Въвеждането на Публичен регистър на организациите вносители на писмени становища по законопроекти в парламентарните комисии е друго предложение за решаване на проблема с прозрачността.
Почтеност
Едва 25% е резултатът ни по „Почтеност". Показателен пример е журналистическата акция на български вестници и онлайн издания, която показа как 16 депутати, вместо да присъстват на пленарно заседание, посещават промоция на луксозни мобилни телефони в очакване на получат безплатна мостра. Макар и да съществуват известни ограничения преди и след заемане на публична длъжност, няма Етичен кодекс на Народното Събрание (НС), който комплексно да решава проблемите, свързани с почтеността на властимащите. Липса и ефективна политика за превенция на конфликт на интереси в работата на народните представители и парламентарните комисии, посочва екипът на „Прозрачност без граници" и дава пример със зам.-председателят на 42-рото НС и председател на Комисията по правни въпроси Христо Бисеров. Доведеният син на парламентариста развива значителен бизнес в областта на възобновяемите енергийни източници, а редица медийни източници открито свързват името на Христов с енергийното лоби. „Това е най-високопрофилният корупционен скандал в новата история на България, който хвърля светлина върху поредица от системни дефицити", смятат от Българския институт за правни инициативи.
Равенство на достъпа
Най-високият ни резултат е по показател равенство на достъпа – 38%. „Всички заинтересовани страни трябва да получат гаранция за участие в процесите на вземане на решения", смятат от „Прозрачност без граници". Представители на граждански органзиации коментират, че предвидения 14-дневен срок за обществени консултации по законопроекти е крайно недостатъчен и настояват той да се промени на минимум 30 дни. „Не се предвижда и изричното представяне на съдържателни мотиви и оценка на въздействието на ниво внасяне на законопроекти", възмущават се от неправителствения сектор.
„Нужен е регламент, който да определя кой как влиза в обществените консултативни съвети. Организациите трябва да имат избор кой да ги представлява", коментира Ралица Величкова от Български център за нестопанско право.
Обсъждането на проекти на нормативни актове в работна група от експерти повишава качеството на предложеното законодателство. Често обаче становищата и приноса на работните групи бива пренебрегван, показва още практиката на НПО у нас.
За първи път темата за нормативното регламентиране на лобирането в България се появява през 90-те години. До сега зад гърба си имаме четири неуспешни опита за създаване на Закон за лобизма. Дали петата версия на антивирусната ни програма срещу неправомерната търговия с власт ще проработи? Остава да видим.
Автор: Виктория Юлиянова
Източник: НПО Портал , 23 март 2015 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
05 февруари 2024 г. Разкази за НПО
Харта на основните права на ЕС. Свободата на сдружаване: демокрация в действие
Поредицата текстове „Правата ни наистина“ – ще представяме как основните ни права като европейски граждани се защитават от
07 август 2023 г. Разкази за НПО
„Хората се събуждат, макар и бавно“. Как разследванията на Антикорупционния фонд разплискват блатото на корупцията
Връчване на Награда „Борци срещу корупцията“ на Държавния департамент на САЩ на Николай Стайков и екипа на АКФ. На снимката:
26 септември 2022 г. Разкази за НПО
За силно местно самоуправление и активно гражданско участие в местната власт
22 години след началото, Сдружението на Югозападните общини успешно отстоява авторитета си на стабилна и заслужаваща доверие
