Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
фев
21



Триъгълник на любовта (Част I). Разказ за Българска асоциация осиновени и осиновители - БАОО

Разкази за НПО
Триъгълник на любовта (Част I). Разказ за Българска асоциация осиновени и осиновители - БАОО

Българска асоциация осиновени и осиновители (БАОО) е създадена като сдружение с нестопанска цел в обществена полза през юни 2004 г. Преди да ви разкажа обаче за това как е възникнало сдружението, ще ви разкажа за една човешка история, която е истинското начало на тази организация. Това е историята на Гергана Богданова, основател и председател на БАОО, както и неин идеолог.


Гергана с усмивка разказва житейската си история, предопределила не само нейната съдба.


„Майка ми и баща ми не са могли да имат деца и бързо са взели решение да си осиновят. Отишли в болница Шейново в София, където им дали възможност да изберат между две бебенца. Разбрали, че децата са родени през два дни и без много да мислят, осиновили и двете. И така преди 43 години аз и моят брат сме намерили своето семейство. Съдията по делото забелязала, че сме родени през два дни и тъй като в биологично семейство това е невъзможно, за да е „нормално" всичко пред хората и държавата ние сме били записани на една и съща дата – моята дата на раждане. По това време е било практика да се сменя датата на раждане на осиновеното дете, за да се запази тайната на осиновяването. Аз живях до 18 години, а брат ми до към 23 с мисълта, че сме родни близнаци. Интересно е, че успяхме за изградим същата привързаност както при близнаците.


Както става обикновено, аз разбрах, че съм осиновена, в най-неподходящата възраст и по много неподходящ начин. Преживях го трудно. Месеци наред и психически, и физически се чувствах зле. Исках да намеря своя произход, но тогава съвсем нямаше възможности за търсене, защото темата осиновяване беше табу за обществото. И така желанието ми за търсене на биологичните ми родители беше на приливи и отливи, докато самата аз не станах майка. Още по време на бременността лекарите ми задаваха нормалните въпроси за фамилна обремененост, на които аз нямах отговори. Дори един доктор ми се скара: „Как не ви е срам, изглеждате интелигента жена, а не знаете нищо за здравословното си състояние". След като го изчаках да ми се накара, му казах: „Не знам, защото съм осиновена". Този човек се почувства много неудобно, защото и него като специалист никой не го е подготвил как да реагира в такива ситуации. Положението днес съвсем не се е променило. Специалистите, работещи с осиновяване, все още не са подготвени да се справят с нуждите на децата и родителите. Осиновените хора нямат информация за фамилната си обремененост. В този момент аз реших твърдо, че ще стигна до края и ще намеря произхода си – заради себе си и заради детето си. С много връзки, ходене и питане, почти 10 години по-късно аз намерих биологичната си майка, която живее в съседен квартал на София.


Ще разкажа накратко и нейната история, защото тя е класическа история на много млади момичета и днес. Отгледана в консервативно семейство в малко градче, тя пристига в София, за да учи в университет. Тук „вижда свободата", отдава се на забави, а не след дълго се влюбва и забременява. Връзката се оказва невъзможна. Семейството й я отхвърля категорично и я оставя сама в тази трудна ситуация. Без ничия подкрепа, тя ме е родила сама в болница Шейново и дори не ме е видяла. Такива са били правилата за жени, заявили желание да изоставят децата си. Тя всъщност е била насърчена от акушерките да се съгласи да ме осиновят, за да си „има детето нормален живот и нормално семейство."


Когато се спомене думата „осиновяване", 2 млн. души се заслушват


С течение на времето Гергана е преодоляла травмата и кризата на идентичността си и дори днес се гордее с това, че е осиновена, гордее се и с родителите си. Говори за тях и брат си с много любов и благодарност.


През тези години се е срещала с много хора със сходни съдби и през юни 2004 година с група от тях решават да създадат организация в подкрепа на всички, които са част от темата осиновяване. Защото проблемите, с които те са се сблъсквали, са едни и същи. Проучванията на БАОО сочат, че от 1944 година до днес 2 млн. българи са част от тази тема. Това са, осиновени хора и биологични родители. Практически всеки познава някой, който е свързан с осиновяването.


Раждането на организацията започва с препятствие, защото съдийката по делото за вписване отказвала да го регистрира 4 месеца. Причината е била, че едно от целите, които организацията си е поставила, е правилно разкриване тайната на осиновяване – това автоматично поставя организацията „извън закона", защото в България и до днес съществува тайна на осиновяването. Няколко седмици по-късно въпросната съдийка е издигната, идва нов съдия, който без много въпроси издава решението. „И така ние бяхме регистрирани с решение на съдбата. „Много се ядосвахме тогава" - спомня си Гергана. - „Щом съдиите не приемат това, какво остава за всички останали".


Днес БАОО развива дейността си в три важни направления. Първото е работата с родители, осиновили деца и по-конкретно помощ и взаимопомощ при отглеждане на осиновеното дете и съвети за това кога и как правилно да му кажат, че е осиновено. „Защото всяка тайна в семейството, каквато и да е тя, не е хубаво нещо. Тя е обикновено като бомба със закъснител. Ето защо ние смятаме, че не трябва да се създава тайна на осиновяването" – споделя Гергана. 


Второто направление на работата им е свързано с правото на осиновения човек да познава своя произход - как да търси, как да провежда първа среща така, че да не нарани биологичния родител и неговото семейство. За тази цел е необходима промяна в законодателството, за която ще ви разкажем по-късно.


„За 11 години успяхме да натрупаме около нас критична маса от хора, които искат да познават своя произход. Преди това те си търсеха тайничко, не смееха да си казват, защото у нас не се гледа с много добро око на осиновените. Родителите също не казваха, че са осиновители. Ето защо трето и много важно направление е промяна на обществените нагласи и премахване на предразсъдъците спрямо осиновените и осиновителите" - обяснява Гергана.


„Те едно дете не мога да родят, пък какво остава да отгледат чуждо"


Трудно ми е да си го представя, но според Гергана до ден днешен се срещат хора, които питат родители осиновители: „Това го осиновихте, защото ще ви намалят данъците ли?" или пък „Онези, едно дете не могат да родят, какво остава да отгледат чуждо".


„В едно малко населено място например се знае кои родители са осиновили дете и те често са обект на не особено добронамерено обсъждане и коментари. Родители са споделяли в групите за взаимопомощ към БАОО за десетки ситуации на дискриминационно отношение" – разказва Гергана.


Когато едно осиновено дете е подготвено от малко в семейството си, знае, че е осиновено и няма проблем с това, се сблъсква с предразсъдъците на обществото още в училище, където започва да търпи обиди: „Тебе майка ти не те е искала", „Ти си осиновен", „Вашите са те взели". Тогава идват травмите и объркването за детето.

Гергана обяснява, че осиновителите и кандидат-осиновителите изпитват притеснения и затруднение да заявят това в обществото. Особено се притесняват от реакциите на най-близкото обкръжение – роднини, приятели и съученици на децата. Опасяват се децата им да не се чувстват и да не бъдат третирани по различен начин от останалите деца, а най-вече да не бъдат психически наранени. Ако се разбере, че са осиновени, се започва шушукане и детето се посочва с пръст. Предразсъдъците стигат до там, че се очаква това дете да е по-глупаво и по-палаво от другите, защото „генетично е обременено от онази лошата жена, която го е изоставила". Когато пък навлезе в пубертета и започне да прави нормалните за тази възраст щуротии, изведнъж дори специалистите се фокусират върху факта, че то е осиновено и с това си „изясняват" случая.


„Родителите, с които работим, ни питат как можем всички заедно да постигнем промяна на общественото мнение, така че да не се крият, че са осиновители, а да се гордеят с това, и децата им също да нямат проблем с този факт. Истина е, че нагласите към осиновяването се променят, но много бавно" – казва Гергана.


Триъгълникът на любовта


Вече втора година БАОО работи за въвеждане на универсалния символ на осиновяването. Това е триъгълник, символизиращ трите страни в процеса на осиновяването осиновеното дете, родителите осиновители и биологичните родители. А по средата те са свързани с едно сърце – символа на любовта.


„Когато биологичният родител взима решение да остави дете, той прави много труден избор" – обяснява Гергана. „Обществото обаче рядко си дава сметка за това. Масово се смята, че това са едни лоши хора, които изоставят деца, че са с нисък социален статус и образование. Да вземеш решение, че не можеш да се грижиш за детето си и да предоставиш тази възможност на други, за да осигуриш бъдещето му, е всъщност форма на обич." 


Другата страна на триъгълника са родителите осиновители, който не могат да има свое дете, опитвали са много време и преживява своята болка.


Отиваме на третата страна на триъгълника, където е осиновеното дете и неговата травма. Колкото по-късно е осиновено, толкова преходът му към новата среда е по-труден – както за него, така и за осиновителите му.


„Нашата организация утвърждава толерантност към осиновени, осиновители и биологични родители. Ние не приемаме, че има виновни в този триъгълник. Ориентираме работата си около универсалния символ, защото той показва, че всички сме еднакви, че всички преживяваме едно и също и сме свързани с любовта. Защото осиновяването е любов" – така Гергана обяснява философията на тяхната работа.


Следва продължение - Част II



Автор: Ралица Николова

Източник: НПО Портал, 29 септември 2015

 

 

Сходни публикации

29.09.2015
Триъгълник на любовта (Част II). Разказ за Българска асоциация осиновени и осиновители - БАОО Триъгълник на любовта (Част II). Разказ за Българска асоциация осиновени и осиновители - БАОО

Групи за помощ и взаимопомощ В последните 3–4 години, в десетки градове на страната БАОО ...