Информационен портал за неправителствените организации в България
Регистрация
юли
21

Споделено от доброволци

Ако сте били доброволец и искате да споделите преживяното и наученото, можете да го направите при нас. Бихме искали в това пространство да съберем вашите впечатления, истории и опит. За да споделите историята си с нас, отидете на „Добави мнение” (горе в дясно и в червено). Там ще излезе форма, в която ще можете да пишете.
Очакваме ви!

25.01.2015
Айлин Юмерова

Среща на по книга, карти и няколко топли разговора...

С разцъфването на пролетта на 2013г. разцъфна и моето познанство с TimeHeroes, което пък пося семето на ново приятелство. И, ето как то се случи:
Както по принцип става със случайностите, така стана и с мен - каузата сама ме застигна. В един ведър слънчев ден попаднах на инициативата "Дните на доброволното четене" и мигновено се записах за мисията "Чети книжки на деца с бъбречни увреждания и на хемодиализа.". Първо, защото обожавам книгите, и второ - още повече обожавам децата. А комбинацията между двете ме стимулира още повече да дам най-доброто от себе си в името на детската усмивка.
И така, не след дълго се озовах пред Клиниката по нефрология и хемодиализа към СБАЛД. Там ни посрещна
Веси – изключително силен и усмихнат човек, родител на едно от децата с бъбречна недостатъчност, който бе част от екипа на „Асоциация на родители на деца с бъбречни заболявания”, организираща посещенията в клиниката. Тя ни запозна с малкия симпатяга Илийчо, очарователната млада девойка Благовеста и нейната добродушна майка. Тъй като две от децата бяха на хемодиализа, сестрите не ни допуснаха да останем при тях повече от 1 минута. Така, цялото ни внимание се фокусира върху двамата малчугани – Благовеста и Илийчо. Понеже се бяхме събрали трима доброволци – Владислава, Ива и аз, решихме вместо четене на книжки решихме да се развихрим на полето на игрите – играхме на карти, на пръчки, рисувахме, творяхме, мечтаехме и… се закачахме един с друг. И сякаш болестта си бе заминала безвъзвратно. Нещото, което, четейки, нямаше как да направим, го сторихме през игрите, а именно – говорихме си. Докато им разказвахме спомените си от училище и колко много ни липсва то сега, на свой ред, Блага и Илийчо споделяха за своите пакости и вълнения. Слушаха като възрастни и задаваха въпроси като зрели хора. Очите им блещукаха като светулки при всяка похвала за чудесно оцветената картинка или поредната победа на кент. Колко малко всъщност им трябваше. Сред празнотата и еднообразието на  белите болнични стени дори самото присъствие на непознатите „какички” бе превърнал деня на две деца в истинско празненство.  Насърчени от полезните житейски уроци, които им предадохме, те обещаха да се стараят повече в училище и да уважават още повече своите учители.

Сбогувахме се с топли прегръдки и навлажнени очи. Не знам доколко аз успях да се раздам за двете дечица, но това, което те ми дадоха, тупти и до днес в мен. Споменът за жизнерадостната усмивка на Илийчо и погледът на Блага, изпълнен с любопитство и доверие, все ще ми напомня, че всеки жест, всяко оказано внимание оставя траен отпечатък в нечие съзнание и че дори е способно да промени нечий житейски път. И,о,да - добротворството е нашата изначална мисия!

24.01.2015
Румяна Йотова

Доброволец към акциите на "За земята" за високопланинско чистене
Толкова сме свикнали да виждаме боклука навсякъде около себе си, че вече почти не му обръщаме внимание. Да, но когато отидем на разходка сред природата, ни дразни да гледаме опаковки от лукчета или салфетки из уж девствените планински масиви. Има ли решение? Има :) Ако си любител на планините и не те е страх да се изцапаш, можеш да дариш малко време, енергия и пот, включвайки се в летните чистения на "За земята".

Какво представлява "чистенето"
Всяка година Екологично сгружение "За земята" организира чистене на труднодостъпни планински територии - обикновено това са защитени територии в Рила, Пирин или Стара планина. Доброволци от цяла България се събират, за да махнат боклук, който не те са оставили там. Това може да са както стандартните ни опаковки, захвърлени от недобросъвестни туристи, така и по-мащабни депа с боклук, бивши сметища на недобросъвестни хижари.
Чистенето е с продължителност от около седмица, провежда се лятото, но за съжаление не задължително на топло и сухо:). Организаторите от "За земята" правят предварително проучване къде е най-мръсно преди да повикат на помощ ентусиасти, които да се включат. Боклукът се събира разделно доколкото е възможно и по всички правила, сортира се в чували и се сваля до "цивилизацията", за да отиде по предназначение или на бунището, или за рециклиране.

Условия за доброволстването
Доброволците получатат целият лукс, който планината предлага - спане на палатка, хилядо-звездно небе, песни на щурци, под акопанимент на китара край лагерния огън. Храната е осигурена и се готви на място - вкусни вегетариански гозби, от които ще си оближеш пръстите и ще питаш за рецепта, защото няма къде другаде да ги вкусиш. За самото чистене са осигурени ръкавици и чували, както и мулета, които да го свалят до пътя, откъдето го поемат "боклуджийските камиони". За да запазят спомена от преживяването доброволците получават и тениска/чанта/канче на "За земята". Легерите обикновено се правят около някоя хижа, така сред планинската дивотия има все пак течаща вода, тоалетна и покрив при необходимост.

Нематериални облаги
Както всяка доброволческа дейност, участието в чистенето предлага на доброволците бонуса на удовлетворението от постигнатото, нови приятели, опит и знания. Включвайки се в чистенето можеш да научиш повече за екологичните проблеми в България и как да им въздействаме, защо е важно да се събира разделно и как да го правиш, и други важни теми свързани с екологията, за които организаторите могат да ти разкажат. Освен това получаваш опита за бивакуване на открито, ако още не си се докоснал до него, както знания и опит за пребиваването в планината, които можеш да почерпиш от участниците "заклети планинари". Често можеш да чуеш още разговори за растения и билки, диви животни, астрология и нумерология, можеш да научиш нова народна песен или хоро и най-вече може да срещнеш нови приятели.

24.01.2015
Румяна Йотова

Какво е да си доброволец на "Белика фест"?
Беглика фест е необикновен фестивал, което прави и доброволчеството в рамките му необикновено преживяване.

За фестивала
Фестивалът се провежда от 2008 година насам, на открито през лятото, в живописната местност на язовир Голям Беглик в Родипите. Програмата му включва музика на живо, лекции и презентации, уъркшопи, работилници, демонстрации, форум на "бъдещето", цирк на открито, но и още спане на палатка, плуване в язовир, гребане с каяци, каране на колело по черен път, въжена градина и какво ли още не. Мисията на фестивала е в рамките на 3-те дни да превърне  поляната на яз. Беглик в общо споделено просранство, в което всеки може да сподели идеи и знание и да почерпи от чуждите такива. Или както казват организаторите  Беглика е "общност – извън времето и пространството на съвремнното ни общество – племе на творящите, търсещите, общуващите, споделящите, приключенстващите, учещите." (http://2014.beglika.org/bg/)

За доброволстването
Доброволците на Беглика фест или т.нар. бегликоДОБРОволци получават 100% от това фестивално изживяване, но и още 100% от изживяването да го построят и направят възможно.
Доброволческият лагер в местността започва около месец преди самия фестивал и включва разнообразни дейности по подготовката му -  почистване на района, подготовка и строене на сцени, шатри и палатки за презентации, компостни тоалетни, обособяване на палаткови лагери за гостите на фестивала, рисуване на табелки и украсяване на фестивалната зона. Има работа с чукове и пирони, брадви и триони, бои, глина, слама, канап. Спането е на палатка, храната е осигурена се готви на място (пак с помощта на самите доброволци), бонус към преживяването са звездното небе, китарените и тарамбуковите вечери край лагерния огън, ходенето бос по росна зелена поляна, изгревите и залезите... Броят на доброволците, които обикновено се включват достига до почти 100 човека, в зависимост от времето от подготвителния етап, в което се включват. Тук принципът "колкото повече, толкова повече" важи с пълна сила. Ако можеш да си подариш цял месец бегликодоброволчество направи го, няма да съжаляваш. Всеки доброволец си има лична "мисия и график", съобразени с индивидуалните му желания и възможности, така че работа за всички има.

Какво "печели" доброволеца?
Най-хубавото на това да си част от случването на Беглика е усещането за общностен дух и възможността за среща с нови шарени хора и създаването на нови приятелства. Беглишкото племе е голямо и отворено към нови членове, чудато и приемащо чужди чудатости, весело, усмихнато, прегръщащо, обичащо, смеещо се.
И ако някои смятат, че да си доброволец значи да бъдеш използван без да ти се плаща, то бих му отговорила, че тук нещата не се измерват така просто. Паричната система просто не важи. Може цял месец да прекараш без да се замислиш къде ти е портфейла- никой естествено не ти иска пари за палатката или хамака, храна за доброволците има на корем, какво ти трябва повече. Времевата система също не важи - имаш изгрев и залез и работа, която трябва да се свърши и която в края на деня виждаш свършена и се чувстваш удовлетворен.

Извод
Но колкото и да се говори, доброволчеството трябва да се изживее, затова спирам дотук. Препоръчвам на всички начинаещи и опитни дороволци да се включат в Беглика. Заслужава си преживяването :)

13.07.2014
Мариана Спасова

Цял живот съм била доброволец като дори не съм осъзнавала това. По време на страшния за София период на глад студ и мрак живях там и наблюдавах и помагах дори когато аз съм имала нужда от помощ...........но сам човек колко и на колко може да помогне.
 Маргарита Ангелова поздравявам ви - страхотна идея и то по тема която все повече ме вълнува и ми тежи. Колко смачкани хора и души има. Нямам идея точно как бих могла да помогна за това  в момента, но интуицията ме води и бих се радвала да се свържете с мен и да обменим идеи какво и как да направим.
 Може да се свържете с мен на email ; marianaspasov@abv.bg

19.02.2014
Маргарита Ангелова - goblenka

    Здравейте. Не бих казала, че имам опит като доброволец към НПО, но през живота си, а той не е кратък, съм правила най-вече това. Помагала съм на хора и животни. Като физическо лице, използвайки контактите си. Днес тия контакти не са ми полезни. Аз самата имам нужда от помощ. Трябва ми, за да създам едно реално и паралелно с него, виртуално средище, за хора, нуждаещи се от помощ. Клуб! Не всеки се нуждае от пари. Вярно е, че във всеки проблем присъстват парите, но обикновено, проблемът е друг. От начало не е бил сериозен, а е бил като камъче в обувката. По някаква причина по него не е работено и той е ставал все по-сериозен и все по-сериозен, накрая не решим и смачква човека.Такива смачкани хора има много у нас и стават все по-вече. Такова е времето, в което живеем. На тях искам да помогна, като им създам клуб. Клуб, в който да се срещат с хора и организации, готови да им помогнат. Място, където могат да споделят болката си, да намерят приятели, хоби, нова професия, или да прекарат приятно известно време и така да си отпуснат душите. Вие имате опит в НПО и аз се надявам да го споделите с мен. Аз все още имам трудности даже да представя проекта си пред вас, а трябва да създам и сайт, който да бъде сериозно рекламиран.
    Благодаря на всеки, който вземе отношение.