Един от всеки 10 съдебни заседатели в страната казва, че му е оказван корупционен натиск

Един на всеки 10 съдебни заседатели в страната казва, че с него се е свързвал адвокат с опит да му повлияе за изхода от делото, в което участва. Това съобщи днес във Варна Цветомир Тодоров от фондация "Български институт за правни инициативи", който представи проекта на организацията "Съдебните заседатели - активни граждани за реално участие в правосъдието". Той уточни, че в рамките на проекта е направено социологическо проучване, обхванало 250 магистрати и 350 съдебни заседатели в страната. На въпроси от анкетата са отговаряли и представители на 147 общини и 141 съдилища.

По време на интервютата със заседателите, които казват, че им е оказан корупционен натиск, става ясно, че са им предлагани пари, допълни Тодоров. Паралелно с това близо една четвърт от магистратите заявяват, че знаят за случаи, в които адвокати са се опитвали да повлияят върху изхода на делото, свързвайки се със съдебни заседатели.

В рамките на проекта стана ясно, че малко от хората в страната са наясно с правата и задълженията на заседателите, посочи Тодоров. По думите му сериозен проблем е изборът на съдебни заседатели. Според данните 37 на сто от анкетираните са казали, че са излъчени по линия на политическа сила чрез предложение от общинския съвет или кметската администрация. Около две трети от избраните заседатели в последствие се отказват да участват в дела, което пречи на работата на съдилищата, а попълването на опразнените бройки е проблем. Нерядко в малките населени места някой член на състава трябва да си направи отвод, тъй като познава обвиняемия или пострадалия, което също повдига въпроси, тъй като тази процедура не е ясно описана в законодателството, посочи Тодоров. Паралелно с тези проблеми 80 на сто от анкетираните заседатели казват, че имат нужда от обучение, основно в областта на правата и задълженията си, както и за наказателния процес.

Много от магистратите - над 63 процента, имат положително мнение за съвместната им работа със съдебните заседатели, допълни Тодоров. Близо 76 на сто от анкетираните са изразили несъгласие заседателите да отпаднат от системата, толкова са и тези, които са против да се премине към журита от заседатели както в англосанксонското право. За много от анкетираните проблем е самият избор на заседателите, каза още Тодоров. 68 на сто от хората смятат, че трябва да се въведат критерии за качествата на хората, които ще бъдат избирани. Над половината анкетирани са на позиция, че за заседатели трябва да кандидатстват всички граждани, които отговарят на изискванията, а не са ги определят само общинските съвети.

Факт е, че съдебните заседатели рядко заявяват позиция, различна от тази на съдията, каза още Тодоров. 10,5 процента от анкетираните са декларирали, че и да имат различно мнение, не го заявяват, а 35,7 процента казват, че изразяват мнението си устно, но оставят съдията да решава какво да се случи.