Как се управлява иновативно училище

Активните директори, които подкрепят екипите си, са първата съставна част от промяната в образованието

"Успешните директори са тези, които виждат възможности там, където другите виждат ограничения." Така добре обобщи ролята на училищните ръководители Нели Колева, директор "Публични партньорства" във фондация "Заедно в час", на конференцията "Иновации за по-добро образование". В събитието се включиха няколко активни директори на български училища, които отдавна са разбрали, че държат ключа към по-успешната реализация както на екипите, така и на учениците си.

1. С добра организация на екипа

"Говорим за това, че трябва да търсим някакви супергерои, който да ни докарат иновацията в училище. Ами, няма как да стане. Просто ние трябва да започнем заедно." С тези думи директорът на ОУ "Св. св. Кирил и Методий" във Ветрен Лена Парова започна презентацията си на конференцията. Тя самата отдавна е започнала - с изграждането на професионална учебна общност в своето училище. Макар на пръв поглед да звучи сложно, този подход всъщност е съвсем естествена част от училищния живот и включва няколко прости цели - ясна визия, съвместна работа на учители, които обменят опит, за да подобрят постиженията на учениците, споделено лидерство и отговорност и анализ на резултатите.

Екипът на ОУ "Св. св. Кирил и Методий" във Ветрен се събира през май 2014 г. и определя за своя първа цел повишаване на грамотността на третокласниците. За инструмент избират матрица, в която всеки ученик в конкретния час отбелязва представянето си. Децата се ангажират с целта, добиват увереност и след анализа екипът решава да продължи да работи в този дух. Професионалната учебна общност се разширява, а следваща цел става по-високата увереност на учителите. Разработват карта за наблюдение на урок с ясни критерии за оценка и обратна връзка, както и график за взаимни посещения. Така всеки един учител от лидерския екип подкрепя свои колеги. След урока учителят наблюдател и преподаващият обсъждат коя част е била най-успешна и защо, кое не се е получило и стигат до препоръки и конкретни действия за следващия път. Обратна връзка учителите получават и от учениците под формата на анкета след всеки час, която включва въпроси за това как се чувства детето.

"Учителите престанаха да крият своите практики зад вратите на класната стая, отвориха ги и всеки можеше да влезе при свой колега - нито децата се притесняваха, нито колегите", описва Лена Парова ефектите от професионалната учебна общност. Всички се ангажират в името на една обща отговорност - развитието на детето. Преподаването се подобрява, както и училищната култура, а учениците и учителите стават по-уверени. "За да започнем промяната, ни трябват 20% от учителите. Намерете ги, имате ги", завършва Лена Парова.

2. С млади учители

Стратегията на директора на най-голямото училище в България - столичното 18 СОУ "Уилям Гладстон", Величка Стойчева са младите учители. "Те са по-отворени - кандидатстват по различни програми и пренасят тези модели у нас", казва Стойчева и допълва, че делът на преподавателите до 30-годишна възраст в училището й в момента е 18%. Началната заплата, с която започва един учител без стаж, но с владеене на чужд език, в 18 СОУ е 800 - 850 лв. С добавките възнаграждението на млад преподавател, който има мотивация да се развива, стига 1000 - 1200 лв. Училището влага много средства и в квалификацията на учителите, което увеличава и конкуренцията вътре в училището.

Внимание на финансовите стимули обръща и директорът на МГ "Баба Тонка", Русе, Митко Кунчев. В гимназията всички учители получават като основа минималната заплата. Оттам нататък тя се вдига спрямо отговорностите на всеки преподавател. Заплатите се формират всеки месец и могат да варират. "Ако сте участвали в патронния празник и сте репетирали една седмица с учениците, заплатата ви вместо 800 лв. ще бъде 1000 лв.", дава пример Митко Кунчев. Това е стимул за младите учители, които знаят, че ако имат повече задачи, ще получат и адекватно възнаграждение, а няма да се налага да чакат определени години стаж по тромавите правила за определяне на учителските заплати.

Ключов момент при назначаването на нови учители в столичното 18 СОУ е знанието на чужди езици, тъй като такъв е профилът на училището. "В началото много малко мотивирани млади хора се явиха", разказва Величка Стойчева. Тогава тя започва да кани някои от колегите си с добър английски да запишат още един чужд език. Постепенно по-младите учители в училището се специализират или в преподаването на предмета си на чужд език, или пък във втори чужд език. От повече от две години критерий за свободните позиции е владеене на английски или друг език, от който училището се е нуждае, и мотивирани кандидати има достатъчно. "За съжаление в някои райони в страната, може би и в по-малките училища, е доста голямо изпитание да намериш например учител по английски език и ние си даваме сметка за това", допълва Величка Стойчева.

В момента 18 СОУ работи по проект, чиято цел е да улесни прехода между 4 и 5 клас и преминаването в прогимназиалния етап. Това е един от големите проблеми в училищното образование, тъй като децата трудно се адаптират в съвсем новата среда, като понякога това води и до агресивно поведение. Екипът на Величка Стойчева решава да въведе билингвално обучение в двата пети класа - с японски и английски език, с интерактивно преподаване и интердисциплинарен подход с елементи на сугестопедия и сугестология. Първо се обучават шестима учители, а после - цял екип, който да въведе този метод. Скоро 18 СОУ очаква да отчете и първите резултати по проекта.

3. Със съвременни инструменти

"Влезте в кожата на креативното дете, което е вътре във вас, и вижте разликата в работата – в училище или в живота. Започнете сега." С тези думи директорката на основното училище "Светлина" в село Тополица, близо до Айтос, Тодорка Русинова провокира своя екип преди време. Първоначалният ефект е тих ужас, защото, както казва Русинова, няма по-страшен въпрос за учителя от това как да бъде по-креативен. "За мен същинският въпрос като директор беше не просто как да бъде креативен учителят, а как да използваме креативността на учениците, така че нещата в училище наистина да изглеждат различно, така че на тях да им е интересно, да правят нещата с удоволствие", разказва Дора Русинова. Отговора тя намира извън стандартната система с черната дъска и тебеширите - в платформата Deed, която е създадена за нуждите на по-добро управление на екипите в бизнеса, но ОУ "Светлина" успява да я адаптира за учебно съдържание.

Платформата е интернет базирана, състои се от разнообразни канали, управлявани от администратор, който може да бъде директорът, учителите, дори и по-активни ученици. Всеки влиза със собствен профил и създава възможности за надграждане на учебното съдържание, които в ОУ "Светлина" наричат предизвикателства. "Учителят активира ученика, като му отправя предизвикателство, което по принцип изглежда трудно, но не невъзможно. Целта е ученикът да изпълни това предизвикателство, за да покаже, че може да го направи, стимулиран от личната си потребност да повиши самочувствието, да изрази себе си", разказва Дора Русинова. Предизвикателствата могат да са свързани с учебните предмети, да изграждат колективен дух, да имат забавен характер. Има и предизвикателства за родителите. Платформата има игрови характер и децата трупат точки според сложността на предизвикателството и времето, за което е изпълнено. Учениците могат да участват в екипи и да гласуват за предизвикателствата на други. Deed генерира и отчети, по които учителят може да види активността на децата, силните и слабите им страни. По-големите ученици трябва и да защитават предизвикателства си - да обяснят защо точно този формат са избрали, защо дадена информация им се е видяла вярна. В "Паркинг за идеи" пък учениците сами да могат да качват предложения за бъдещи предизвикателства.

"Deed развива у учениците въображение, креативност и иновативност", смята Дора Русинова. Според нея този инструмент разчупва стереотипите на учене, определя нови роли - както за учениците, така и за самите учители. Освен това дава възможност фокусът да е върху личностния напредък на ученика. "Най-хубавото в Deed е, че учителите са визионерите", смята директорът.

4. С ентусиазъм

"За всички усилия, които подобряват педагогическите практики, правят ги по-ефективни и по-ефикасни, се опитваме да създаваме условия да бъдат поощрявани и подкрепяни", заяви на конференцията директорът на МГ "Д-р Петър Берон", Варна, Павлин Петков. Той разказа, че е включил в училищния план нововъведения като "неделима част" от стратегията на гимназията и е потърсил подкрепа от колектива. Сред тях са проектно базираното обучение и интегралният подход, особено в природните науки, математиката и технологиите. Учителите си помагат при подготовката на уроците и опитват някои учебни теми да бъдат разработвани и водени от повече от един преподавател - това е ключово за връзката между предметите. "Това е много трудно реализируемо и е резултат от добра воля на учителите", признава директорът на МГ - Варна. И допълва, че подобни подходи дори трябва да са законово и финансово предвидени. Според Павлин Петков, за да е успешно разчупването на учебния процес, трябва да са налице три условия - да има учители, които в повечето случаи безплатно да се включат в нововъведенията, да се разпознае интересът на учениците и ангажираността им към нови методи и да има училищна среда с оборудване.

"Не съм върнал нито един учител, който е дошъл при мен с някаква идея, за да му помогна", разказва и директорът на математическата гимназия в Русе Митко Кунчев. Той дава пример с преподавателка, която го е помолила да отпусне от училищния бюджет хиляда лева за робот. "След като поговорихме, ми стана ясна, че идеята й заслужава дори по-голяма подкрепа", допълва директорът. Шест месеца по-късно гимназията инвестира 13 хил. лв. в роботиката, а преди няколко седмици дванайсетокласници печелят международно състезание в областта.

Снимката е дарение на НПО Портала от SolySim Photography