Специалисти по приобщаващо образование отчетоха съпротива срещу внедряването му у нас
Въпросът е, че начинът, по който стандартът влезе в практиката, е през административното му четене, през документацията, която се изисква. Включително и до днес протичат проверки към детските градини и училищата по отношение на това те дали и как имат съответния документ. Много по-важно е да се разбере философията, принципите и новият вид взаимоотношения, които въвежда този стандарт, а те са свързани с различна култура на взимане на решенията в училище и различен вид екипна работа.
Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт" Анет Маринова (на снимката), психолог в 23-то училищеи сътрудник в Центъра за приобщаващо образование.
Деница Давидкова, координатор на новосъздадената Професионална общност за приобщаващо
образование и училищен медиатор заяви, че логиката на приобщаващото
образование масово не се разбира.
Има доста учители, директори и специалисти, които не само вярват, че приобщаващото образование е правилната посока, а знаят как то може да се случи. Създадохме Общността, за да могат тези хора да се подкрепят и да разпространяват навън това знание. Целите ни са разписани в манифеста и всеки може да се запознае с него, но фокусът е промяна на нагласите и разясняване на същността на приобщаващото образование. Ще цитирам директора на най-голямото столично начално училище Капка Велинова, която казва, че пътят е "говорене, говорене и пак говорене".
Давидкова смята, че се правят опити да се подкопаят принципите на приобщаващото образование по две линии - отношение на стандарта и като философия.
Пътувайки из страната, често разговарям и с директори, и с учители. Истината е,
че имаме реална съпротива от страна на училищата към стандарта за
приобщаващо образование и тази съпротива е основателна, тъй като им
беше предоставен като един тежък набор от документация, без да им бъде
обяснена философията и логиката и без да знаят как ще се финансира този
стандарт. От друга страна, забелязвам все по-често и в медиите
коментари и на журналисти, и на учители за връщане на помощните училища и ТВУ-тата с аргумента: "Колко хубаво си ни беше". Нуждата от такива
институции обаче означава, че не сме готови да мислим за причините, а
отново се опитваме да решаваме последиците с едни лесни и първосигнални реакции.
Цялото интервю можете да чуете на страницата на БНР.
На снимката Анета Маринова, източник БНР
Автор: Таня Величкова
Източник: БНР , 06 март 2017 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
Конкурс „Децата и науката"
Започва конкурсът „Децата и науката”, организиран от Фондация ХАЛО, в който могат да участват училища, детски градини и школи
Близо 14 хиляди ученици ще учат в училища за пример от септември
От фондация „Заедно в час“ съобщават, че удвояват обхвата на програма „Училища за пример“Учителите на близо 14,000 ученици от
Представители на институции, учители и ученици се обединиха в събитията, организирани от Център „Амалипе”
И тази година Център „Амалипе” организира поредица от събития, свързани с 8 април – Международния ден на ромите. В събитията се
