България и ромите: Макар и бавни, промените са възможни

16 април 2024 г.

„Вие, българите, сте богати, имате мивки с течаща вода“, казали ромските жени пред медиатори - доверените лица на хората от махалите, които обясняват, съветват, успокояват. Те са мост и преводач през различни култури.

Пред кабинета на д-р Попов, акушер-гинеколог в АГ- отделение и редови ординатор, който работи с ромските жени от близо 40 години, в общинската болница „Св. Иван Рилски“ в Дупница, чакат две жени и едно дете. Детето е на 14 и това е втората негова бременност. Как се е стигнало дотук не се обсъжда в момента. Майката и бабата, която едва ли е на повече от 40, чакат докторът да каже има ли опасност от тежки усложнения по време на бременността или не. „Детето трябва да бъде прегледано, а по закон аз не мога да преглеждам момиче на такава възраст, освен в присъствие на майката”, обяснява лекарят.

Мост и филтър между различни традиции

Помагат му Надка Методиева и Даниела Благоева - две жени от ромските махали на Дупница, които работят като здравни медиатори от 2007 година, а от една година работят като такива и в болницата. Те са доверените лица на жените от ромската махала. Те са тези, които познават историите им, бита им, празниците им. Те превеждат, обясняват, съпровождат, съветват, успокояват … Те знаят точните думи, които трябва да чуе пациентката, която за първи път постъпва тук. Те са тези, които ще кажат на таткото, свекървата, зълвата, петте ѝ деца и всички останали от голямата фамилия, че когато дойде моментът, тяхното място не е пред залата за раждане, че трябва да почакат отвън, че болницата има свои правила, различни от правилата в махалата. Те са и мост, и филтър между различни култури и различни традиции.

Заедно с двете здравни медиаторки и с Цвета Петкова - член на управителния съвет и експерт на Национална мрежа на здравните медиатори, напускаме болницата и тръгваме към Гиздова махала. Близо четвърт век Цвета Петкова работи за развитието и социалното включване на ромските общности. Познават я. Слушат я. Уважават я. Била е няколко години координатор в ромска общност в Северен Рейн-Вестфалия и се опитва да пренесе добрата част от германския опит и тук.

Тръгваме из квартала. Боклуци, кучета, порутени огради. Жените са се събрали на обичайните места, предупредени са, че идваме. Там ще се запознаем с още три здравни медиаторки - Албена Димитрова, Ани Стоянова и Сашка Христова, които чакат Цвета. И ще започнат да си говорят с нея - разговор, който сякаш е прекъснат преди глътка кафе.

Помощ за здравна превенция

„Ние - неправителствените организации, отиваме там, където държавата няма финанси или експертиза и там, където частният бизнес няма интерес“ - казва д-р Радосвета Стаменкова - изпълнителен директор на Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП). Това е водеща неправителствена организация в страната и региона с над 30-годишен опит в областта на здравната превенция и информация, репродуктивното здраве и застъпничеството за каузите на уязвими групи.

През 2015 проф. Търнев и екипа му от Фондация здравни проблеми на малцинствата за първи път пилотират модела за работа на здравни медиатори в лечебни заведения в 3 общини. През 2023-2024 отново по пилотен проект 21 здравни медиатори работиха в 8 болници в 7 общини. По този модел вече са обучени и сертифицирани над 60 души за работа в лечебни заведения.

Какво вършат здравните медиатори

„Здравните медиатори трябва да са хора от уязвимата група, в която работят, да говорят езика ѝ, да са комуникативни и да имат минимум средно образовани“, казва д-р Стаменкова. Основните отделения, в които работят, са АГ и педиатрия – тоест там, където идват майките с децата. Майките не знаят как да се държат в болница: не знаят, че не може да си оставиш детето и бързичко да изтичаш до махалата - не за друго, а защото няма кой да се погрижи за другите ти деца… Или че не може с чехлите, с които си навън, да си вътре.

Медиаторът обикновено е на пряко подчинение на старшата сестра в болницата. Негова е деликатната задача да обясни на медицинския персонал, че ромите не са втора или трета ръка хора и не е добре да бъдат държани в отделни стаи, където няма хладилници за децата… Медиаторът работи с пациентките, помага при постъпването им в болницата.

В малките населени места, където има възрастни хора, медиаторите помагат и на тях. Няма значение дали са българи или роми. Той теренът те учи. И ти инстинктивно разбираш, че си там, за да помогнеш на нуждаещи се…

Цялата публикация може да прочетете в сайта на DW България