Политическа активност на младите хора - анкетно проучване пролет 2025 г.

Анкетата беше проведена в онлайн вариант сред ученици от 10, 11 и 12 клас в няколко столични училища, както и студенти от НБУ.  Чрез комуникация с директорите достигнахме до   2 АЕГ “Томас Джеферсън”, 91 НЕГ ,,Проф. Константин Гълъбов", 18 СУ "Уилям Гладстон", 22 СЕУ “ Георги С. Раковски”, 47 СУ “Христо Г. Данов”, 35 СЕУ "Добри Войников", 138. СУЗИЕ “Проф. Васил Златарски", като 6 от тези училища попадат в класацията на  топ 30 гимназии с най-висок успех на ДЗИ за 12 клас през 2024 година. Получихме общо 506 отговора, а въпросите бяха три вида - затворени с възможност за отбелязване на един верен отговор, затворени с възможност за отбелязване на повече от един верен отговор и отворени - за писане на свободен отговор.

Анкетата има два варианта спрямо възрастта на попълващия - под 18 г. и на 18 и повече години, като въпросите на двете групи бяха подобни. В групата над 18 години получените отговори са 96 броя или 19% от всички отговорили.

Приятно бяхме изненадани, че 70,8% от анкетираните на 18 и повече години са гласували на последните избори, а 50% от тези, които не са гласували, тогава все още не са били пълнолетни. 

Като основна мотивация да упражнят правото си на глас, гласувалите посочват чувството за гражданска отговорност, следвано от желанието да не спечели определена политическа партия (28 отговора) и желанието да спечели определена политическа партия с (22 отговора). Изводът  е, че голяма част от младите, които току що са получили правото да гласуват, нямат доверие в политиците и съответно партиите, но въпреки това гласуват.

Следващият ни въпрос засяга политическата грамотност на анкетираните с  оценка от 1 (най-малко знания относно политическите процеси в страната) до 5 (съответно най-много). Мнозинството от ученици дава 4 като отговор, от което разбираме, че голяма част от анкетираните на/над 18 години се стреми да се образова в тази посока. Според нас това до голяма степен се дължи на факта, че училищата, в които анкетираните учат често попадат в класациите с най-добри резултати на различни изпити, следователно и резултатът  вероятно е по-добър  от средното за София и за страната.

На въпроса за източниците на  информация  най-повтарящият се отговор са родителите (78%), следвани от телевизията с 62% и социалните мрежи с 59%. Виждаме, че въпреки все по-голямото навлизане на социалните мрежи в живота ни, семейството и  телевизията са основните  източници  на информация за много младежи.

При учениците от десети и единадесети клас броят получени отговори е 410 или 81% от всички отговорили.

Първият въпрос зададен на тази възрастова група е дали, при навършено пълнолетие, биха упражнили правото си на глас. Окуражителен е положителният отговор на 82.9% от анкетираните като  само 17.1% казват, че не биха гласували. 

За разлика от по-големите си съученици, анкетираните във втората възрастова група масово оценяват политическата си грамотност с оценка 3, което не е изненада, имайки предвид, че все още не им се е налагало да правят по-сериозно проучване по темата и да правят преценка кого искат да видят в парламента. 

На въпроса за източниците на информация отново водещ отговор са родителите със 78.2% , следвани от социалните мрежи и телевизията. Разликата в отговорите на втората група е, че този път социалните мрежи (67.2%) са по-често използван източник на информация от телевизията (66.7%).

Проучихме въпроса какви качества младите хора търсят у един политик,  като отговорите при двете групи съвпадат. Най-търсените са инициативност и активност (75% при големите; 69% при по-малките), честност(68,9% и при двете групи) и образование и компетентност (съответно 64,6% и 66,

Следващият въпрос е свързан с мотивацията им да гласуват за дадена партия. Водещите при по-големите са: представената програма(61,5%), предизборната кампания (45,8%) и предизборните дебати(37,5%)

При по-малките са предизборната програма (52,4%), предизборни дебати(47,6%) и предизборната кампания(35.4%).

Не ни изненада резултатът на въпроса кои политики са най-високо ценени сред младите. Икономическите политики заемат водеща позиция и в двете възрастови групи – 70,8% при по-големите и 61,2% при по-малките. На второ място се нареждат социалните политики, предпочитани от 70,8% от пълнолетните и 60% от непълнолетните. След тях се откроява и фокусът върху младежта, съответно с 54,2% и 51%.

В проучването разгледахме и влиянието на родителите. Политическите възгледи на цели 71% от анкетираните съвпадат с тези на родителите им, докато при 29% те се различават. Въпреки това, за малко повече от учениците мнението на родителите не е от съществено значение – 52% заявяват, че техните идеи не им влияят.

На въпроса дали смятат, че гласът им  би бил важен за изборния резултат и управлението на страната в  групата  под 18 години, 55,6% смятат, че има значение, 17,1% не смятат, че има, а 27,3% не могат да преценят. За тези на 18 и повече години 78.1% казват да, 8,3% - не и 13,5% не могат да преценят. Това ни показва, че по-големите ученици са по-добре политически ориентирани и осъзнават ролята на своя глас.

От пълнолетните ученици половината (54,2%) вече са участвали в граждански инициативи. Това свидетелства за добра ангажираност сред младите хора и показва, че те се намират в среда, която насърчава гражданската активност.

За  39% от учениците над 18 години целта на гражданските инициативи е положителна промяна в обществото, подпомагане на кауза или събиране на средства, а  около 6% заявяват, че не знаят. Близо 30% посочват като основна цел повдигането на важни въпроси или изразяването на мнение. Тези резултати показват нуждата от повече образование по-темата.

На въпроса дали биха участвали в граждански инициативи, 69%  отговарят положително -  от тях 24% споменават благотворителни и доброволчески дейности, а 9% – протести. Сред другите популярни отговори се открояват маратони, екологични инициативи и кампании, свързани със здравеопазването. В тези резултати се изразява широк спектър на интереси и възможности за ангажиране.

Защо  избирателната активност е ниска? Най-висок дял (87,5%) от анкетираните пълнолетни отговарят, че не смятат, че гласовете им имат значение, а 81,3% мислят, че проблемът идва от липсата на доверие в политиците. Половината (52,1%) посочват липсата на достатъчно добри кандидати като проблем, а 35,4% честите избори. Само 26% смятат, че политиците не изразяват идеите на гражданите, което показва, че недоверието е по-скоро към самите управляващи, отколкото към конкретни платформи.

При непълнолетните най-често посочваната причина е същата - гласът им няма значение за крайния резултат (71%), заедно с недоверие в политиците (69%). Политическата пасивност не е просто резултат от липса на интерес, а по-скоро от липса на вяра, че участието им може да доведе до реална промяна. Друга често срещана причина е липсата на информираност на обществото (18%).

Популярни ли са благотворителните/доброволческите граждански инициативи и мотивирани ли са учениците за участие в тях?  Малко над половината от анкетираните непълнолетни ученици (54,4%) вече са участвали в подобни инициативи, което показва добра активност сред младите. Въпреки това, другата половина (45,6%) не е проявявала подобна ангажираност, което ни насочва към извода  за необходимостта от допълнителна мотивация и информираност. За  сравнение  - в  групата над 18 години, резултатите са сходн

Оптимистичен е резултата, че  67% от анкетираните под 18 г. изразяват готовност да се включат в бъдещи инициативи. Това показва, че младите не са апатични, а по-скоро търсят начини да бъдат полезни, стига да им се предостави подходяща възможност чрез  различни форми на ангажираност, като доброволчески каузи.

Отговорите за  целта на тези гражданските  инициативи са насочени към обединяване на хората, постигане на определени цели и стимулиране на гражданска активност. Това подсказва, че младите знаят за какво се борят, но  някои отговори са неясни или непълни, което може да е индикатор за липса на задълбочено разбиране за значението на тези доброволчески дейности.

Чрез допълнителни кръстосвания на някои от въпросите установихме следните неща:

В гимназиите с по-висок среден успех на различни изпити броят на учениците отбелязали, че биха гласували на следващи избори е с близо 13% по-висок от учениците на гимназии с по-нисък успех, което доказва, че нивото на образованост, дори в училища, които нямат толкова голяма разлика помежду си, тъй като и двете попадат в класациите, все пак има значение. 

Друго, което забелязваме е разликата в отговорите на учениците под и на/над 18-годишна възраст. В училища с по-висок среден успех на същия въпрос за гласуването пълнолетните отговорили положително са с 9% повече от непълнолетните, докато в училищата с по-нисък успех разликата е близо 15%. Това показва, че в “по-елитните” училища учениците имат интереси към политиката и изобщо случващото се в страната от по-ранна възраст.

В следващият въпрос, който сме разгледали питаме участниците как оценяват своята политическа грамотност по скалата от 1 (най-малко) до 5 (имат широки познания по темата). Отговорите на учениците са сходни, като средният резултат варира между 2.9 и 3.2

Препоръки за повишаване на политическата грамотност и гражданската ангажираност :

- Повишаване на осведомеността – образователни кампании, дискусии и достъпни разяснителни материали.

- Насърчаване на доверието в демократичните процеси – чрез дискусии, експертни мнения и проекти като нашия.

- Превръщане на гражданската активност в по-привлекателна кауза – чрез иновативни методи като видеа, социални кампании и дискусии.