Политическата ангажираност на младежите – резултати от анкета

През последните месеци проведохме изследване сред ученици от 10., 11. и 12. клас на столични училища и студенти от Нов български университет. Целта бе да се изследва политическата ангажираност и гражданската активност на младите хора. В анкетата участваха 506 младежи от 8 столични училища, шест от които са сред най-добрите в страната по резултати от държавните зрелостни изпити за 2024 г.

Анкетата съдържаше въпроси в три формата – затворени с един възможен отговор, с избор на повече от един отговор и отворени въпроси. Разделена беше в два варианта според възрастта на участниците – под 18 и на/над 18 години. Отговорите на пълнолетните (96) представляват 19% от общия брой.

Особено впечатляващо е, че 70,8% от пълнолетните участници са гласували на последните избори, като половината от негласувалите все още не са били навършили 18 години по това време. Основният мотив за гласуване е чувството за гражданска отговорност, следвано от стремежа да не спечели определена политическа партия и желанието да спечели конкретна партия. Това показва, че младите хора, макар и скептични към политиците, не са безразлични към процесите в държавата.

Политическата грамотност е важен елемент от изследването. Повечето пълнолетни анкетираните дават оценка 4 от 5, което показва, че се стремят към информираност. Това вероятно се дължи на високото академично ниво на училищата, от които са анкетирани.. При основните източници на информация доминират родителите (78%), телевизията (62%) и социалните мрежи (59%).

При учениците под 18 години 82,9% заявяват, че биха гласували при навършено пълнолетие. Те оценяват политическата си грамотност по-ниско – с 3 от 5, което е естествено при положение, че все още не им се е налагало да правят по-сериозно проучване по темата и да правят преценка кого искат да видят в парламента. Родителите отново са водещият източник на информация (78,2%), но социалните мрежи изпреварват телевизията като втори най-популярен канал..

Инициативност и активност, честност и компетентност – това са най-търсените качества у един политик и според двете възрастови групи. Сред водещите фактори за избор на партия са програмата, предизборната кампания и публичните дебати.

Приоритетните политики за младите са икономическата, следвана от социалната и младежките.

Половината от пълнолетните вече са участвали в граждански инициативи и голяма част са готови да се включат – било то в доброволчески дейности, протести, маратони, екологични или здравни каузи. Подобна ангажираност се наблюдава и сред непълнолетните – 54,4% вече са се включвали, а 67% изразяват желание да го направят в бъдеще.

Като основна причина за ниската избирателна активност в България анкетираните посочват наратива, че нищо не зависи от отделния гражданин (87,5%), както и липсата на доверие в политиците (81,3%). Същите причини важат и за по-малките ученици, което потвърждава нуждата от възстановяване на доверието в демократичните институции и процеси, чрез по-добра информираност, качествено образование и включване на младите в реални инициативи.

Кръстосан анализ показа, че в училищата с по-високи академични резултати готовността за гласуване е значително по-висока. По-образованата среда насърчава ранното развитие на граждански интереси и ангажираност.

Препоръките ни включват повишаване на осведомеността чрез достъпни материали и дискусии, изграждане на доверие в демократичните процеси чрез реални примери и насърчаване на младите чрез атрактивни инициативи и формати.