Национална детска болница – най-упоритата гражданска мечта

„Националната детска болница е „върхът на пирамидата, казва една от моите събеседнички. – Ние настояваме за цялостна стратегия за детското здравеопазване, защото децата не са приоритет на нито едно управление през последните 30 години."

Едва ли в далечната 1978 г., когато е направена първата копка на Националната детска болница, някой е предполагал, че и през следващото хилядолетие тя все още „ще се строи". Но се случи. И ако мечтата, обединила родители, лекари, неправителствени организации, е жива, то е благодарение на „гражданския шум“, който не позволява темата да бъде заметена. Как трябва "да се шуми", за да се събуди държавата и да си свърши работата, коментираме с три дами, които водят битка за проекта от години.

Наталия Кирилова е председател на УС на Асоциация „Родители". Това е асоциацията, която поде дебата за образованието – училището и неговите правила, учебниците и тяхното съдържание и това е само фрагмент от дейността ѝ.

Мария Брестничка е част от Секретариата на Националната мрежа за децата (НМД), общност, която обединява над 120 организации, които отстояват правата на малките българи. НМД е организацията, която пише най-аргументираните тройки на държавните институции в ежегодния Бележник - годишен доклад, който оценява как правителството и администрацията са изпълнявали ангажиментите си към децата.

Валентина Ташкова е член на УС на Общност „Мостове“ – неправителствената организация, която защитава правата на децата и лицата с увреждания и семействата им. Трябва да видите активистите на Общността, когато отстояват правото на пациентите на медицински храни.

Наталия, Мария и Валентина са част от Националната гражданска инициатива „За истинска детска болница“ - инициативата, която държи буден дебата за детското В началото е един разговор.

Беше 2015 г., когато за първи път чух за необходимостта от изграждането на модерна детска болница от проф. Владимир Пилософ, който по това време беше председател на Българската педиатрична асоциация (БПА). С него работехме по един проект и се заговорихме за това, че България е единствената европейска държава, която няма национална детска болница. Да, разбира се, имаме Педиатрията (СБАЛ по детски болести „Проф. д-р Иван Митев”, б. р.) и педиатрични здравни структури, но тогава, както и сега, те са разпръснати на различни места. И така, малко по-късно, през 2017 г., БПА и Асоциация Родители решихме, че това е тема, която трябва да бъде обществено поставена и да се даде гласност, че няма такава болница. Направихме едно голямо събитие, което даде старт на поредица от лекарски и граждански инициативи. В началото говорехме за създаването на многофункционална университетска детска болница, която да носи името „Детски здравен парк“. Впоследствие към инициативата се присъединиха Национална мрежа за децата, фондация „За нашите деца“, лекари, родители, граждани, общественици“, разказва Наталия Кирилова.

Статистиката е красноречива - 60% от парите за детско здравеопазване на НЗОК отиват за болнична помощ, едва 5% са предназначени за профилактика – децата не се проследяват, боледуват, състоянието им не се адресира навреме, това ги поставя в риск и изисква скъпо лечение.

Детска болница, но не каквато искате

След поредица от събития и разговори с институциите в края на 2018 г. Министерския съвет взема решение да има Национална детска болница. „Това беше първата реална победа на гражданския сектор“, спомня си Мария Брестничка.

Тласък на проекта дава и движението „Подкрепи педиатрията“. Лекари и родители излизат на протест. Изплуват с години нерешени проблеми – унизителни условия за работа на педиатрите; липса на комплексна грижа за малките пациенти; невъзможност за реализация на специалистите и неадекватно заплащане, специален статут на педиатричната болница, премахване на лимитите за лечение. Този протест открои едно от най-разпознаваемите лица на НГИ „За Истинска детска болница" - д-р Адил Кадъм. Светла ѝ памет! Неотстъпчиво продължават да отстояват правото на модерно детско здравеопазване д-р Бояна Петкова, д-р Таня Андреева.

Енергията на протеста ускорява задвижването на проекта и през 2019 г. Министерството на здравеопазването обявява обществена поръчка за довършване на започнатият строеж в двора на УМБАЛ „Александровска“.

Решението отключва реакция и в писмо до министъра на здравеопазването Камарата на архитектите в България (КАБ) и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) изразяват сериозни притеснения за качеството на заданието и липсата на отворен конкурс. КАБ обжалва процедурата в КЗК, а след това и във ВАС. Битката за момента изглежда загубена, но инициативата печели на своя страна арх. Петкана Бакалова.

Тогава първата аларма биха Камарата на архитектите в България, които казаха, че от чисто архитектурна гледна точка няма как една съвременна болница да бъде напъхана в този скелет. Заради това, че този строеж не е бил консервиран и се е разрушил с времето, той не беше безопасен. Самото задание беше направено абсурдно. В първоначалния му вид беше около 25 страници, след като КАБ обърнаха внимание на Министерство на здравеопазването, че е непълно, то стана 40 страници. В световната практика тези задания са по 400-500 страници и то не защото трябва да се изпишат, а защото трябва подробно да се опише каква трябва да бъде болницата. Заданието трябваше да започне върху нещо, за което ние настояваме от ден Първи - анализ на нуждите: какво трябва да прави тази болница, за колко деца ще бъде предназначена, как техните здравни потребности ще се променят в следващите години. Една болница функционира примерно 50 години, ние трябва поне за следващите 30 години да знаем кого ще обслужва тя. Намерението да бъдат похарчени тези 100 млн. лв. за проект, в който бяха пропуснати цели клиники, който нямаше дори аварийни асансьори беше скандално, казва Мария Брестничка.

Отзвукът не закъснява и през декември 2019 година е внесено писмо, подписано от над 10 500 граждани и 60 граждански организации, с искане за спиране на обществената поръчка. Въпреки това на 17 януари 2020г. е определен изпълнителят ѝ ДЗЗД “Детско здраве” (обединение на "Главболгарстрой" АД, "ГБС – Пловдив" АД и "Главболгарстрой Интернешънъл" АД).

„Внесохме писмото, но нямаше никакъв отзвук. От Министерството на здравеопазването имаше отговор в смисъл "ние ще я построим“, спомня си Мария.

Гражданска инициатива по време на пандемия
......