Необходима е промяна в модела за финансиране на регионалните културни институции за по-добри резултати, показва анализ на Министерство на финансите

Няма зависимост между размера на финансирането и активността на работа на отделните регионални културни институти в страната. Налага се промяна в подхода за финансиране, като поетапно, с участието на Министерството на културата и местната власт, да се създадат механизми за въвеждане на елементи, отчитащи дейностите и полезността на този тип институции за потребителите и обществото. Това е заключението от анализ, направен от Министерството на финансите. В него е обобщена дейността на 3262 читалища, 111 музеи и художествени галерии и 27 библиотеки с регионален характер през 2022 г.

Данните показват, че финансирането за т.нар. „субсидирана бройка“ не създава стимули за реализиране на дейности и за постигане на резултати от съответните институти. Активността им е по-скоро периодична и обвързана с конкретни събития, а не предварително планирана и системно организирана целогодишно.

Минимален е обхватът на дейността, свързана с организирането на редовни, ежеседмични форми на занимания с деца и възрастни. Разчита се на презентиране на статични изложби на експозиции и предоставянето на вече създаден и наличен библиотечен фонд, на участие или организиране на единични събития или изяви по повод конкретни празници или събития. Твърде бавно се дигитализират и обновяват наличните материални фондове.

Ангажираността на кметовете е по-скоро ориентирана към увеличаване възнагражденията на съответните служители, а не към намиране на подходи и начини за оценка на работата, проучване на нагласите на населението, спрямо демографски и регионални характеристики, културни и образователни потребности и разширяване профила на предоставяните услуги.

По отделните видове институции анализът на МФ показва:

За финансиране на този вид културна институция държавата ежегодно осигурява близо 100 млн. лв. Субсидираните бройки за читалищата за 2022 г. са общо 7 773 служители.

Проверена е дейността на 87% от общия брой на регистрираните читалища в страната. 8% или 267 от читалищата не отчитат дейност по нито един от наблюдаваните 10 показатели, но получават субсидия. Не се установява зависимост между обхвата на дейността и размера на получаваните средства. Преобладаващ брой от читалищата са активни или сезонно, или само по време на ученически ваканции, а други организират само мероприятия по определен повод или празник.

 Образователни дейности се осъществяват в 1 556 читалища (48 %). В 1 706 бр. (52%) от читалищата не се поддържа образователна дейност.

В 2 863 читалища (88%) се организират културни мероприятия, а в 399 читалища (12%) няма организирани мероприятия. В 525  читалища или 61% от обхвата на тези, които организират мероприятия, броят им е едва от 2 до 5 годишно, а само в 315 или 11 % от тази група читалища има между  31 до 147 мероприятия годишно.

Сравнението по критерий „бюджет“ показва драстични разлики между част от институциите. Например, при читалища с бюджет над 500 хил. лв., читалище „Развитие-1869“ – Враца има 61 души персонал и бюджет от 781.8 хил. лв., има 3 художествени състава за лица над 18 г., 2 любителски школи и 146 организирани културни мероприятия. Докато читалище „Родина – 1860“ – Стара Загора е с бюджет 631 хил. лв. Персоналът е от 51 души. Те работят с 10 художествени състава за лица над 18 г., 23 любителски школи и имат 646 организирани културни мероприятия.

Читалище „Никола Йонков Вапцаров – 1866“ – Благоевград разполага с бюджет в размер на 512,3 хил. лв. В него работят 41 служители. Активните форми на дейност, които се развиват в него, са 5 художествени състава за лица над 18 г., 7 любителски школи и 77 организирани културни мероприятия. Първото българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“ – Свищов с бюджет от 472,5 хил. лв. има само 2 състава за възрастни. Докато с бюджет от 131 хил. лв. Читалище „Христо Ботев – 1871“ – Смолян поддържа 18 художествени състави за хора над 18 г. и 46 – за деца.

В читалище „Пробуда – 1926 – Горна баня“ – Столична община, което разполага с  бюджет от 68,1 хил. лв., има 95 школи, докато Читалище „Дружба – 1870“ – Харманли с отделени средства в размер на 154,7 хил. лв. има само 3 школи.

С численост на персонала от 0,25 бр. (т.е. един служител на непълно работно време) и бюджет от 3,1 хил. лв. читалище „Димитър Ганев – 2014“ – Генерал Тошево са реализирани 24 културни мероприятия. Толкова са и събитията, които Читалище „Надежда 1871“ – Оряхово е направило при бюджет 124,2 хил. лв. и с 6 служители. 

За субсидиране на музеи и художествени галерии годишно от бюджета се отделят 55 млн. лв. Субсидираните бройки за музеите и художествените галерии за 2022 г. са 2 022 или средно за институция – 18 служители.

Разгледана е дейността на 111 музеи и художествени галерии с регионален характер. През 2022 г. този тип културни институции са били посетени от над 3 млн. души и са реализирали приходи в размер на близо 13 млн. лв., което представлява около 24 % от определения за музеите и художествените галерии бюджет.

54% от музеите и художествените галерии през изминалата година не са обновявали постоянните си експозиции, а при останалите 46% обновяването варира от 1 до 10 броя. В 38 институции (34% от общия брой) няма данни за направени теренни проучвания и/или научни изследвания и научна обработка.

Общият брой на организираните изложби с движими културни ценности или произведения на изкуството в страната са над 700 броя или средно по 6 броя на институция за година. В 21% от регионалните музеи и галерии няма данни за организирани изложби, а в 14% има по една организирана изложба.

В 21% от регионалните музеи и галерии няма данни за проведени образователни събития, а в 2% има по 1 мероприятие на година.

Правят впечатление разликите при посещаемостта и реализираните приходи при регионални музеи на територията на един град. Например, в гр. Пловдив – в Регионалния природонаучен музей са отчетени 160 хил. посетители и 404,0 хил. лв. приходи от дейността, докато Регионалният исторически музей в същия град е имал 24 хил. посетители и е реализирал 32,0 хил. лв. приходи от дейността. В гр. Плевен също се наблюдават големи разлики. С приблизително еднакъв по брой персонал Регионалният исторически музей е посетен от 23 хил. човека и има 30,0 хил. лв. реализирани приходи, а Регионалният военноисторически музей има 95 хил. посетители и отчетени 340,0 хил. лв. приходи от дейността.

Интерес представлява и сравнението при организираните от музеите събития, насочени към посетители до 18 години и реализирани други културни мероприятия и прояви. Историческите музеи в гр. Етрополе и в гр. Генерал Тошево, които са с бюджет 150,0 - 200,0 хил. лв., имат по 27 събития и 48 организирани други културни мероприятия и прояви, докато Регионалният исторически музей в Стара Загора с бюджет 1,3 млн. лв. е направил 7 събития за посетители до 18 год. и 7  други културни мероприятия и прояви.

При художествените галерии също се наблюдават разлики. Художествената галерия в гр. Пловдив, която разполага с 506,0 хил. лв. бюджет, има 46 хил. посетители, проведени са 37 образователни програми с 1 224 участници и са реализиране приходи в размер на 71,0 хил. лв., а Художествената галерия в гр. Варна е с 674,1 хил. лв. бюджет, но има 9 300 посетители, 8 образователни програми с 563 участници, като постъпилите средства са 42,0 хил. лв. 

Направеният в МФ анализ обхваща 27 броя библиотеки с регионален характер. За финансирането им ежегодно държавата осигурява близо 30 млн. лв. Субсидираните бройки за библиотеките с регионален характер за 2022 г. са 1 177 или средно за библиотека на около 44 служители.

Регистрираните потребители са близо 210 хиляди. За 2022 г. в библиотеките са направени около 3 млн. посещения.

При съпоставка на регистрирани потребители за регионална библиотека към брой население на съответната община се установява приблизително еднакво съотношение на регистрираните потребители към общия брой население на общината (средно около 4%).

Има и разлики в броя регистрирани потребители в общини с приблизително равен брой население. Например, Регионалната библиотека в гр. Благоевград, която има определен бюджет от 799,4 хил. лв. и 32 души персонал, има регистрирани 12,8 хил. потребители, представляващи 11% от населението на общината, които са заели 158 хиляди книги, а в Регионалната библиотека на гр. Хасково, на която се отпускат средства в размер на 1,1 млн. лв. и има 35 служители, потребителите са били 3,1 хил. или 3% от населението на общината, които са заели 59 хил. книги.  В двете културни институции има драстични разлики в организираните културни събития (четене на книги, представяне на нови книги, изложби, презентации и др., беседи, участия в различни проекти, програми и др.). В библиотеката в Благоевград са проведени 627 инициативи, докато в тази в Хасково – 122.

Наблюдава се голяма разлика и в предоставените информационни услуги в отделните регионални библиотеки. Четири от тях са предоставили над 20 хил. бр. информационни услуги, а 15 регионални библиотеки (55%) са с под 1 000 бр.

При сравняване на реализираните издания (електронни издания, стихосбирки, библиотекарска литература и др.) се вижда, че в Регионалната библиотека в гр. Перник, която е с персонал от 28 души и бюджет от 689,4 хил. лв., са направени 55 библиографски документи по повод юбилейни годишнини и културни събития, библиографски справочници и др., а в Столичната регионална библиотека, чийто бюджет е 3,2 млн. лв. и е с персонал от 135 души, има реализирани само 2 стихосбирки. Броят на изданията е толкова и в тези културни институции в градовете Варна и Бургас, въпреки че отпусканите средства за тях са съответно 1,5 млн. лв. и 1,1 млн. лв. 

Резюме на анализа и пълните данни по видове културни институти са публикувани на интернет страницата на МФ тук.