Как искаме да развием читалищата

На 6 ноември, понеделник, Министерство на финансите (МФ) публикува прессъобщение под заглавие "Необходима е промяна в модела за финансиране на регионалните културни институции за по-добри резултати, показва анализ на МФ", в което се казва, че сегашният модел на финансиране на музеи, галерии, регионални библиотеки и читалища не стимулира активността и постигането на резултати.

Това предизвика истинска буря в културния сектор, който беше изненадан, обиден и силно критичен към представените данни и анализ. Обществото и медиите не закъсняха да реагират. Появиха се десетки публикации и коментари. Но в крайна сметка въпросите останаха много повече от отговорите.

Да, Министерството на финансите може да бъда критикувано, че представи анализ, в който има непълни данни и понякога подвеждащи интерпретации. Например твърдението че "8% или 267 от читалищата не отчитат дейност по нито един от наблюдаваните 10 показателя, но получават субсидия" е силно проблематично, защото тези 10 показателя (всъщност МФ има предвид 9 показателя) не покриват цялата дейност на читалищата. Липсва например краеведската дейност на читалищата (събиране и разпространение на знания за родния край), както и дейността им по създаване и съхраняване на музейни колекции.

Но МФ трябва да бъде поздравено за това, че търси решения, които залагат не на наказване на по-слабо активните, а на възнаграждаване на по-активните и по-резултатните. В цялата буря от възмущение културният сектор пропусна да забележи, че в Бюджет 2024 са предвидени 28.5 милиона лева за стимулиране на постигнати резултати в областта на културното и аудиовизуално наследство и библиотечното дело, в музеите, художествените галерии и библиотеките с регионален характер, и в читалищата (и т.н.). Ако Министерството на културата се справи с разработването на подходяща методика, това може да даде добър модел за финансиране фокусирано върху постигнатите резултати. Разбира се, подобно финансиране има смисъл, само ако е в допълнение към финансирането, което гарантира поддържането и развитието на настоящата система.

Анализът на МФ е точен в голяма част от изводите си и в описанието на общата картина, но изглежда греши в детайлите. Министерството има добри намерения, но има нужда от подкрепа от културния сектор и от обществото, за да не се превърнат тези добри намерения в лоши управленски решения.

Вярно е, че сегашната система не възнаграждава и не стимулира активните читалища, а по-скоро поддържа едно статукво, което е удобно за почти всички - читалища, община, Министерството на културата, а доскоро и за Министерството на финансите. Това статукво постепенно почва да се разрушава поради своята неефективност. Все повече читалища и общини разбират, че има нужда от промяна.

Промяната, обаче, може да бъде успешна и ефективна само ако започне с формулирането на ясни цели и задачи. Можем да измерваме "полезността" (по израза на МФ) на читалищата, само ако ясно сме формулирали каква полза очакваме от тях за потребителите и за обществото.

Законът казва, че народните читалища "изпълняват държавни културно-просветни задачи", но държавата не си е дала труда да формулира тези задачи по ясен и недвусмислен начин. Преди да кажем конкретно какво очакваме от читалищата като държава и общество, не можем да ги обвиняваме, че не го правят.

За да формулираме задачите пред читалищата, обаче, трябва да кажем какво представляват те. Има детайли, които изглежда остават недоизказани в дискусиите.

Първо, читалищата не са само културни институции. Те изпълняват не само културни, но и просветни дейности. Нещо повече, в селата, особено в най-малките села, читалищата изпълняват и социални и здравни функции. Не случайно читалищата се споменават в седем (7) различни проекта по Плана за възстановяване и устойчивост, включително в проект 39 "Модернизиране на дългосрочната грижа" и проект 3 "Предоставяне на обучения за дигитални умения и създаване на платформа за обучение на възрастни". В много от населените места вече няма нито училище, нито детска градина, нито медицински пункт, нито други публични услуги. Останали са читалищата - като последен пост и последна подкрепа. Това много трудно ще бъде обхванато в един механизъм за финансиране, базиран на стандарти за художествена дейност. (...)