Ще помогнат ли еврофондовете за интеграцията на ромите

През новия програмен период основно ще бъдат подкрепяни общинските планове в тази посока

Споразумението за партньорство, одобрено неотдавна от Европейската комисия, очертава помощта за устойчив, включващ и интелигентен растеж на България до 2020 г. Дори професионално неизкушеният наблюдател си дава сметка, че с оглед на демографските реалности ромската интеграция е необходимо условие за това. Текстове в документа, описващи статуса на ромите, са включени в частта "Фактори, обуславящи растеж", особено при посочването на предизвикателствата в здравеопазване, образование, заетост, социално включване и снижаване на бедността. Свързани с ромската интеграция цели са поставени в частите "Стратегически приоритети за финансиране" и "Избор и обосновка на тематичните цели". В най-голяма степен стратегията за подкрепа на ромската интеграция е представена в част 3.1.5. "Интегриран подход за адресиране на специфичните нужди на целевите групи с най-висок риск от дискриминация и социално изключване". Там са описани подходът, институционалната рамка, типовете дейности, основните потребности и евентуалната географска концентрация на въздействието. Няколко са основните неща, върху които се акцентира в споразумението:

1. Три от поставените тематични цели не могат да бъдат изпълнени без реален напредък в интеграционната политика. С европейски средства ще се финансират дейности, които покриват основните приоритети от Националната стратегия за интегриране на ромите: повишаване на заетостта, подобряване достъпа до образование, качествени здравни и социални услуги, преодоляване на антиромските стереотипи, строителство на социални жилища за уязвими групи и др. Най-пряко обвързани с ромската интеграция ще бъдат програмите "Развитие на човешките ресурси", "Наука и образование за интелигентен растеж", "Региони в развитие", както и Програмата за развитие на селските райони.

2. Въздействието на това финансиране спрямо ромите ще следва децентрализиран подход, т.е. основно ще бъдат подкрепени общинските планове, които са определени като "основния инструмент за изпълнение на интеграционната политика". Този подход е по-ефективен, защото отчита многообразието от условия, при които живеят ромите в различните региони и общини, както и различните проблеми, с които се сблъскват. Големият въпрос е доколко са създадени подходящи условия за неговото прилагане.

3. Националният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси заедно с неговите секретариат и комисии реално нямат правомощия върху планирането на ресурсите от еврофондовете, както по  конкретните интегрирани проекти, които ще подават общините и другите местни бенефициенти. Т.е. досегашната институционална рамка се оказва неподходяща за децентрализирания подход и са необходими сериозни промени в нея.

4. Предложена е географска концентрация на интеграционните дейности в т.нар. "социални зони на въздействие" в големите градове. В големите градове обаче живеят едва 36% от ромите и интеграционната политика ще претърпи фиаско, ако не засегне и т.нар. селски райони.

5. Споразумението препоръчва "многофондови интервенции", които комбинират финансиране от различни програми и съчетават "меки" и "твърди" мерки. Те са ключови за ромската интеграция и избрания децентрализиран подход. За съжаление одобреното през май Постановление 107 на МС не е добре формулирано в тази си част - то предполага кандидатите да подготвят един проект, за който да подпишат договори с две (или повече) оперативни програми, като се отчитат пред всяка. Така възниква въпросът с какво ще се занимава на практика екипът на този проект – с осъществяване на реални дейности или с подготвянето на тонове с отчети?

В заключение - поставената основа за насочване на сериозен ресурс от европейските фондове за ромска интеграция трябва да бъде развита в конкретните оперативни програми, а посочените слабости следва да бъдат отстранени (чрез нормативни промени на национално ниво) заради реалната опасност общините да не използват наличния ресурс или той да потъне като вода в пясък.

Деян Колев е председател на център "Амалипе" и наблюдател в Комитета за наблюдение на ОП "Развитие на човешките ресурси"