По-малко субсидирани и по-евтини са възобновяемите източници на енергия от изкопаемите горива

Изследването на Ecofys сочи, че всичките директни енергийни субсидии в ЕС през 2012 година са били 122 млрд. евро, като изкопаемите горива (газ и въглища) и ядрената енергетика са получили около 36% (43 млрд. евро). В същото време възобновяемите източници на енергия са стрували на европейския данъкоплатец по-малко от мръсните горива – около 41 млрд. евро или 34% от субсидиите.

В доклада са включени и външните разходите от енергетиката, които не са част от пазарните цени, като ефектът върху околната среда, здравето на хората и климатичните промени. Тези външни разходи са прибавени към субсидиите и тогава процентно се получава, че 70% от разходите отиват за изкопаеми горива и ядрена енергетика, а едва 18% за възобновяеми източници на енергия.

За електрическа енергия, генерирана от крайбрежни вятърни централи, разходите са приблизително 105 евро на мегават час (MW/h). В сравнение, разходите за газова и въглищна енергия възлизат на около 164 евро за MW/h и 233 евро за MW/h, съответно.

„Това изследване най-сетне разби мита, че възобновяемите източници на енергия са по-скъпи от мръсните горива. Напротив, точно обратното е. Изглежда страните членки продължават да имат напълно грешна схема за субсидиране на енергетиката, въпреки твърденията и задълженията им. Те просто залагат на грешния кон", зави Тони Лонг, ръководителят на офиса за европейски политики на WWF.

Докладът излиза в много ключов момент за ЕС, който се подготвя да постави основните на енергийната и климатичната политика за следващото десетилетие. Лидерите на ЕС трябва да се съгласят на рамката за енергийната и климатичната политика на срещата на Съвета на Европа на 23 и 24 октомври. Основните въпроси, които ще бъдат обсъдени отново са енергийната зависимост и сигурност, стабилността на доставките, намаляващото търсене, непосредствената нужда да се намалят емисиите на въглероден диоксид и мерките за справяне с климатичните промени. Изглежда възобновяемите източници на енергия са отговорът.

„Всеки политик, без значение от назначено или избрано правителство, трябва да поеме ясната отговорност, че България ще направи бърз преход и поеме конкретни действия за повишаване на енергийната ефективност и увеличаване на дела на възобновяемата енергия във всички сектори на икономиката", смята Георги Стефанов, координатор на климатичните политики в българския офис на WWF. „Подобни мерки са едни от малкото, които могат да доведат до икономическо развитие и намаляване на сметките за енергия на населението. Нещо повече, когато ЕС си постави индикативна цел, България трябва да се стреми да постигне двойно повече – когато ЕС иска 27% ВЕИ и 40% енергийна ефективност, то за нас ще е добре да имаме двойно по-високи цели. Само така ще спрем да сме на опашката на най-бедните страни, обслужващи родни или чужди енергийни интереси, които традиционно вече се доказват като икономически и екологични неефективни".