2.6 милиона деца в развитите страни са изпаднали в бедност заради рецесията
31 октомври 2014 г.Анализи
По-силната социална политика е ключов фактор за превенцията на бедността
Нов доклад на УНИЦЕФ показва, че от 2008 година насам 2.6 милиона деца от най-проспериращите държави са се озовали под прага на бедност. Това означава, че заедно с тях, общият приблизителен брой на децата от развитите страни, които живеят в бедност, се покачва на 76.5 милиона.
Докладът „Децата на рецесията: Ефектът от икономическата криза върху детското благополучие в развитите страни" оценява 41 държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Европейския съюз – на принципа на това дали нивото на бедност при децата се е понижило или покачило спрямо 2008 година насам. Докладът също така проследява процентно колко от младите хора на възраст между 15 и 24 години нито учат, работят или преминават курсове по квалификация. Проучването включва и данни от глобална анкета на „Галъп", където хората са запитвани как възприемат икономическия си статут и какви са надеждите им за бъдещето, откакто рецесията е започнала.
И докато програмите за икономическо стимулиране от началото на рецесията в някои държави са се оказали ефективни при закрилата над децата, то към 2010 година мнозинството от страните рязко са променили своя фокус – от стимулиране на бюджета към финансови съкращения, което оказа силно отрицателен ефект върху децата – особено тези от Средиземноморския регион.
„При много от развитите държави е направена огромна крачка назад, когато става въпрос за семейния доход. Последиците от това ще оставят дълготрайно въздействие върху децата и техните общности", заяви Джефри О' Мали, Директор „Глобална политика и стратегии" към УНИЦЕФ.
„Проучването на УНИЦЕФ сочи, че устойчивостта на политиките за социална закрила е била ключов фактор при превенцията на бедност. Всяка държава се нуждае от силна мрежа от мерки и услуги за подсигуряване на социална сигурност, която да закриля децата – както в добри, така и в лоши времена. И тук богатите страни трябва да дават пример, като недвусмислено се посвещават на изкореняване на бедността при децата, развиват политики, които да намалят сътресенията от икономическия спад, както и да превърнат детското благополучие в свой главен приоритет", каза още О' Мали.
Ето и още няколко важни заключения от доклад на УНИЦЕФ, който бе представен съвместно с италианското председателство на Евросъюза и Министерството на труда и социалната политика:
- В 23 от анализираните 41 държави бедността при децата се е увеличила спрямо 2008. В Ирландия, Хърватска, Латвия, Гърция и Исландия нивата са се покачили с над 50% .
- През 2012 година при средностатистическото семейство в Гърция доходите са спаднали до нивото от 1998 година – това е равнозначно на 14 години икономически регрес. По логиката на същите изчисления Ирландия, Люксембург и Испания са изгубили по десетилетие в своето икономическо развитие, а Исландия – 9 години, а Италия, Унгария и Португалия – по 8.
- Рецесията нанася изключително силен удар върху младежите на възраст между 15 и 24 годишните, които не учат, не работят и не са включени в какъвто и да е тип обучение и квалификация. В Европейския съюз 7.5 милиона младежи (което е почти равно на населението на Швейцария ) попадат в тази категория през 2013 година.
- В САЩ, където крайната детска бедност при настоящата криза се е увеличила повече в сравнение с рецесията от 1982-а година, мерките, предвидени в мрежите за социална сигурност, оказаха важна подкрепа на бедните работещи семейства, но по-неефективни за хората, живеещи в крайна бедност, които нямат работа. Детската бедността се е увеличила в 34 от 50-те щата от началото на кризата. През 2012 година 24.2 милиона деца живеят в бедност, което е ръст от 1.7 милиона в сравнение с 2008.
- В 18 държави бедността е намаляла, в някои от случаите значително. Австралия, Чили, Финландия, Норвегия, Полша и Словакия отчитат спад от около 30%.
„Значителното откритие от доклада е, прилагането на различни социални политики в страни със сходни икономически показатели варира доста драматично и това оказва разнопосочно влияние на децата", добави О'Мали.
„Децата на рецесията: Ефектът от икономическата криза върху детското благополучие в развитите страни" е дванайсетият от серия годишни доклади, публикувани от отдела за проучвания на УНИЦЕФ. Те използват така наречената „фиксирана отправна точка", която борави с данните от приспособено към инфлацията относително ниво на бедност, измерено през 2008 година – като стандарт, спрямо който да изчислят промяната в нивата на детската бедност, настъпила през определен период от време. Нивото е „фиксирано" на 60% от средния доход – или прага на бедността, използван от Евростат. Тази мярка е особено полезна при измерването на последствията от периодите на рецесия, когато доходите на цялото население вероятно се променят и когато хората сравняват своите средства с тези на съседи например, както и със собственото си положение преди кризата.
Пълната версия на доклада можете да намерите в нашата библиотека.
Нов доклад на УНИЦЕФ показва, че от 2008 година насам 2.6 милиона деца от най-проспериращите държави са се озовали под прага на бедност. Това означава, че заедно с тях, общият приблизителен брой на децата от развитите страни, които живеят в бедност, се покачва на 76.5 милиона.
Докладът „Децата на рецесията: Ефектът от икономическата криза върху детското благополучие в развитите страни" оценява 41 държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Европейския съюз – на принципа на това дали нивото на бедност при децата се е понижило или покачило спрямо 2008 година насам. Докладът също така проследява процентно колко от младите хора на възраст между 15 и 24 години нито учат, работят или преминават курсове по квалификация. Проучването включва и данни от глобална анкета на „Галъп", където хората са запитвани как възприемат икономическия си статут и какви са надеждите им за бъдещето, откакто рецесията е започнала.
И докато програмите за икономическо стимулиране от началото на рецесията в някои държави са се оказали ефективни при закрилата над децата, то към 2010 година мнозинството от страните рязко са променили своя фокус – от стимулиране на бюджета към финансови съкращения, което оказа силно отрицателен ефект върху децата – особено тези от Средиземноморския регион.
„При много от развитите държави е направена огромна крачка назад, когато става въпрос за семейния доход. Последиците от това ще оставят дълготрайно въздействие върху децата и техните общности", заяви Джефри О' Мали, Директор „Глобална политика и стратегии" към УНИЦЕФ.
„Проучването на УНИЦЕФ сочи, че устойчивостта на политиките за социална закрила е била ключов фактор при превенцията на бедност. Всяка държава се нуждае от силна мрежа от мерки и услуги за подсигуряване на социална сигурност, която да закриля децата – както в добри, така и в лоши времена. И тук богатите страни трябва да дават пример, като недвусмислено се посвещават на изкореняване на бедността при децата, развиват политики, които да намалят сътресенията от икономическия спад, както и да превърнат детското благополучие в свой главен приоритет", каза още О' Мали.
Ето и още няколко важни заключения от доклад на УНИЦЕФ, който бе представен съвместно с италианското председателство на Евросъюза и Министерството на труда и социалната политика:
- В 23 от анализираните 41 държави бедността при децата се е увеличила спрямо 2008. В Ирландия, Хърватска, Латвия, Гърция и Исландия нивата са се покачили с над 50% .
- През 2012 година при средностатистическото семейство в Гърция доходите са спаднали до нивото от 1998 година – това е равнозначно на 14 години икономически регрес. По логиката на същите изчисления Ирландия, Люксембург и Испания са изгубили по десетилетие в своето икономическо развитие, а Исландия – 9 години, а Италия, Унгария и Португалия – по 8.
- Рецесията нанася изключително силен удар върху младежите на възраст между 15 и 24 годишните, които не учат, не работят и не са включени в какъвто и да е тип обучение и квалификация. В Европейския съюз 7.5 милиона младежи (което е почти равно на населението на Швейцария ) попадат в тази категория през 2013 година.
- В САЩ, където крайната детска бедност при настоящата криза се е увеличила повече в сравнение с рецесията от 1982-а година, мерките, предвидени в мрежите за социална сигурност, оказаха важна подкрепа на бедните работещи семейства, но по-неефективни за хората, живеещи в крайна бедност, които нямат работа. Детската бедността се е увеличила в 34 от 50-те щата от началото на кризата. През 2012 година 24.2 милиона деца живеят в бедност, което е ръст от 1.7 милиона в сравнение с 2008.
- В 18 държави бедността е намаляла, в някои от случаите значително. Австралия, Чили, Финландия, Норвегия, Полша и Словакия отчитат спад от около 30%.
„Значителното откритие от доклада е, прилагането на различни социални политики в страни със сходни икономически показатели варира доста драматично и това оказва разнопосочно влияние на децата", добави О'Мали.
„Децата на рецесията: Ефектът от икономическата криза върху детското благополучие в развитите страни" е дванайсетият от серия годишни доклади, публикувани от отдела за проучвания на УНИЦЕФ. Те използват така наречената „фиксирана отправна точка", която борави с данните от приспособено към инфлацията относително ниво на бедност, измерено през 2008 година – като стандарт, спрямо който да изчислят промяната в нивата на детската бедност, настъпила през определен период от време. Нивото е „фиксирано" на 60% от средния доход – или прага на бедността, използван от Евростат. Тази мярка е особено полезна при измерването на последствията от периодите на рецесия, когато доходите на цялото население вероятно се променят и когато хората сравняват своите средства с тези на съседи например, както и със собственото си положение преди кризата.
Пълната версия на доклада можете да намерите в нашата библиотека.
Източник: УНИЦЕФ България , 31 октомври 2014 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
23 ноември 2020 г. Анализи
В COVID пандемията България напълно абдикира от грижата за най-уязвимите деца
Анализ на Дневник Пандемията от COVID-19 оказа драматично влияние върху живота и правата на децата в цяла Европа: от проблемите
30 май 2017 г. Анализи
Насилието има много имена
Можем ли наистина да отдъхнем и да продължим напред, с вярата, че насилието над деца с увреждания няма как да продължи повече,
11 юни 2015 г. Анализи
Трудът на 170 милиона деца по света е експлоатиран, твърди доклад
Близо 170 милиона деца по света са експлоатирани като работници, лишени са от образование и са изправени пред живот без
