English   14410 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Специалните домове за временно настаняване на чужденци - quo vadis?

 

Доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията, осъдителни решения на Европейския съд за правата на човека, мониторингови доклади на НПО, обществен натиск, но липса на политическа воля за промяна, години наред.

Търсещи закрила, непридружени деца, нелегални имигранти, хора, заплаха за националната сигурност според ДАНС, всички настанени в един „дом".

Да, става въпрос за специалните домове за временно настаняване на чужденци към МВР (СДВНЧ), които с помощта на европейско финансиране, са вече два на брой – в кв. Бусманци в София и в гр. Любимец. С построяването на новите сгради, които показахме пред ЕС с надеждата да си осигурим по-бързо етикета „държава част от Шенген", обаче не отпадат задълженията ни за спазване на правата на човека, които са „настанени" там. Даже напротив, с влизането в сила на Лисабонския договор ЕС се присъединява към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Хартата за основните права на Европейския съюз придобива правно обвързваща сила и се разширява юрисдикцията на Европейския съд в областта на политиката по миграция и убежище, което още веднъж ще подсили задължението на съюза да работи активно за утвърждаването на основните права и свободи във всички свои области на действие. Така че, докладите няма да спрат, осъдителните присъди също, въпросът е да спрат нарушенията на правата на чужденците, „настанени" там.

Въз основа на проведеното гражданско наблюдение [1] в СДВНЧ от Институт „Отворено общество" – София за периода януари – юни 2011 г. [2] можем да очертаем условно няколко групи проблеми:

1. Дом или затвор - пренаселване на помещенията в СДВНЧ и настаняване на уязвими категории лица

Според Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) в СДВНЧ към Дирекция „Миграция" на МВР се настаняват само чужденци, които са пребивавали незаконно в България и на които е издадена заповед за депортиране или заповед за експулсиране. След последните законови изменения от ноември 2011 г. Гранична полиция няма право да настанява в СДВНЧ чужденци, подали молба за закрила на границата. Задържаните чужденци, които подадат молба за закрила в СДВНЧ, трябва да бъдат освободени и прехвърлени към центровете на Държавната агенция за бежанците. ЗЧРБ регламентира единствено като изключение настаняването в СДВНЧ на придружените и непридружените деца със срок до 3 месеца.

На практика обаче докладът от гражданското наблюдение в СДВНЧ на Институт „Отворено общество" – София сочи, че от общо 75 интервюирани, 16 са били деца, задържани за по-дълго от 3 месеца, и повече от половината - 42-ма, са подали молба за закрила. Поради пренаселване и непригодна архитектурна среда, „домовете" не предоставят възможност за лично пространство – в една стая се настаняват до 20 души, а за да се „отделят" от останалите семейства, настанените поставят одеала или чаршафи около двуетажните легла. В комбинация с ограничените социални контакти и възможности на настанените чужденци за връзка с външния свят, това води до засилване на тяхната уязвимост, до увеличаване на риска от депресивни състояния и повишен стрес.

Решението?

На първо място, прекратяване на настаняването или по-точно задържането на търсещи закрила лица в тези домове, което е в нарушение на международноправните стандарти за защита правата на човека . Тяхното място е в регистрационно-приемателните центрове на Държавната агенция за бежанците. Липсата на достатъчен капацитет за настаняване на търсещите закрила в центровете към ДАБ не може да бъде оправдание за задържането на тази уязвима група лица.

?Обещано от ДАБ: През март 2012 г. ще отвори врати най-новият център към ДАБ в с. Пъстрогор, който частично ще облекчи проблема с недостатъчния капацитет за настаняване на търсещите закрила.

Второ, разширяване на възможните алтернативи на задържането. В ЗЧРБ има една такава възможност към момента - полицейската подписка. По-активното й прилагане и въвеждането на повече алтернативи ще „разтовари" домовете от хора, които не бива да бъдат настанявани там, такива, които са с установена самоличност, не възпрепятстват изпълнението на заповедта за депортиране/експулсиране и няма опасност да се укрият. Тук има и икономически аргумент – според данните на МВР, изнесени по време на публичното представяне на доклада от гражданското наблюдение на 7 февруари 2012 г. [3], за изминалата година МВР е изразходило 800 000 лева от бюджета си за осигуряване на настанените чужденци с храна, ел. енергия, отопление, дрехи и принадлежности, ремонт и поддръжка, хигиена, лекарства и медицинско обслужване или 12 лева на ден на човек, пак по техни сметки. Ако ведомството с най-големия държавен бюджет в държавата иска да спести бюджетни разходи от работата си с тази категория лица, начинът е чрез прилагане на алтернативите на задържането. Впрочем, трябва да се има предвид, че Вътрешното министерство не отпуска бюджетни средства за дрехи и принадлежности, достатъчно медикаменти, както ще стане ясно по-долу в текста. Така че сумата от 12 лв. на човек в действителност е още по-малка. В момента тези нужди се покриват чрез спорадични благотворителни кампании, на които не може да се разчита изключително в дългосрочен план [4].

?Обещано от МВР: В създадената по инициатива на МВР междуведомствена работна група за промени в Закона за чужденците в Република България, ще се внесат предложенията за въвеждане на алтернативи за принудително задържане, включително настаняване на външен адрес.

Третото и по-дългосрочно, но също нетърпящо отлагане решение - създаването на домове със свободен режим, каквато е практиката в Белгия, чийто модел България следва по отношение на управлението на нелегалната миграция. Там трябва да бъдат настанявани семейства с деца, непридружени малолетни и непълнолетни и други уязвими групи лица, а не затваряни в „дом", който им ограничава правото на свобода и допълнително увеличава уязвимостта им.

?Обещано от МВР: В плана за дейността на Националния съвет по миграционна политика за 2012 г. като мярка е предвиден анализ и оценка на добри практики при създаване и използване на домове от отворен тип.

2. Загубени в превода и други нарушения

В СДВНЧ не се осигурява достъп до професионален устен превод от редки езици за настанените, тъй като дирекция „Миграция" към МВР не разполага с бюджет за това. Това рефлектира директно върху гарантирането на основните права на задържаните лица. Много показателна в това отношение е цялостната информираност на принудително настанените лица за правата им в рамките на задържането и последващите процедури по отношение на техния случай, която е на изключително ниско ниво. Много от тях страдат от езикова бариера при срещите си с медицинско лице, адвокат и служителите в дома.

Въпреки че в рамките на проекта не е констатирана злоупотреба с физическа сила от страна на служителите в СДВНЧ, гражданските наблюдатели са регистрирали оплаквания за лошо отношение от служителите в СДВНЧ, свързани с информационния дефицит и липсата на загриженост и интерес към настанените. Чужденец в СДВНЧ–Любимец споделя с наблюдателите: „Ние не сме животни, затворени сме и се побъркваме, искаме да се придвижваме свободно. Не сме престъпници и не искаме да бягаме оттук, искаме да останем. Затова мисля, че всеки от нас би се подписал да бъдат назначени снайперисти и ако някой се опита да избяга, да бъде застрелян веднага. Всеки ще се подпише". Регистрирани са и оплаквания за злоупотреба с използването на дисциплинарната мярка настаняване в индивидуална стая с мерки за сигурност (изолатор), въпреки че настаняването в изолатор трябва да бъде използвано като крайна мярка и след устно предупреждение на разбираем за чужденеца език, тъй като може да доведе до сериозни психологически травми.

В допълнение към езиковата бариера съществува и проблем с липсата на безплатна правна помощ, осигурена от държавата. Законът за правната помощ не предвижда възможност за предоставяне на безплатна правна помощ на настанените чужденци по отношение на принудителното им настаняване в СДВНЧ, ако не се стигне до съдопроизводство в резултат на обжалване на заповедта. Така на практика се разчита главно на правната помощ, предоставяна от ресурсите на неправителствени организации и договорни адвокати.

От всичките интервюирани 58 настанени чужденци, ползвали медицинска помощ, 34 категорично отбелязват, че не са доволни от качеството й и казват, че прегледите са формални. Липсват достатъчно лекарства за хронично болните чужденци в СДВНЧ и достъпът до психолог е ограничен.

Решението?

Незабавно назначаване на преводач на щат или сключване на договор с преводаческа фирма, за осигуряване на превод поне на езиците на основните страни на произход на задържаните. Тази мярка ще повлияе положително и върху другите проблемни области като информираността, достъпа до адвокат, медицинска помощ и комуникацията със служителите.

?Не е обещано от МВР.

Разширяване на обхвата на Закона за правната помощ, за да бъдат включени и принудително настанените чужденци в СДВНЧ.

?Обещано от Националното бюро за правна помощ.

Разширяване на обхвата на Закона за здравето, за да бъдат включени и принудително настанените чужденци в СДВНЧ, повече средства от бюджета на МВР за медикаменти, особено за хронично болните лица и назначаването на повече психолози.

?Не е обещано от МВР.

Нужно е ръководството на СДВНЧ да разработи ясни правила и критерии за налагане на дисциплинарни мерки. Тази процедура трябва да включва правото на нарушителя да бъде информиран за какво му се налага мярката, възможността да бъде изслушван, да може да разчита на свидетели, както и правна възможност за бързо обжалване на наложената мярка.

?Не е обещано от МВР

3:Невидимите хора

Преди години на едно международно летище се запознах с изследователка, с която се оказа, че отивахме на една и съща миграционна конференция. Когато разбра, че съм от България, промени изражението на лицето си и сподели, че нейният приятел години наред е задържан в българското „Гуантанамо", без да е извършил престъпление и да е осъден за това. Свързах се с адвоката на чужденеца и се оказа, че той е един от случаите, в които депортиране не може да бъде осъществено. В СДВНЧ има два такива случая към момента, които са показателни за съществуващия правен вакуум в българското законодателство по отношение на чужденците, които не могат да бъдат депортирани. Това може да са хора, които не могат да бъдат върнати в страната си на произход, защото тя не съществува (например СССР), не желае да приеме даден чужденец на своята територия или страната на произход не може да бъде определена по една или друга причина. Друга категория хора, попадащи в тази хипотеза, са кандидатствалите за международна закрила, които не отговарят на изисквания на ЗУБ, но евентуалното им връщане в страната им на произход би изложило на риск техния живот.

Решението?

Въвеждането на „статут на толерантност" в българското имиграционно законодателство, който да обхваща описаните по-горе групи лица. Такъв статут би решил проблема с настаняването на чужденци за повече от 18 месеца в СДВНЧ в разрез с европейските стандарти за защита правата на човека и би запълнил съществуващия правен вакуум по отношение на това какъв статут да се предоставя на тези хора след освобождаването им от СДВНЧ.

 

? Обещано от МВР: В създадената по инициатива на МВР междуведомствена работна група за промени в Закона за чужденците в Р България, ще се внесат предложенията за въвеждане на статута за толерантност.

Докато обещанията не се превърнат в реални законодателни промени и финансово обезпечени мерки, докладите няма да спрат, осъдителните присъди също, за съжаление няма да спрат и нарушенията на правата на чужденците, „настанени в домовете".

 

Звезда Ванкова е координатор на „Правна програма" и програма „Европейски политики и гражданско участие" към Институт „Отворено общество". Активист за правата на бежанците и мигрантите в България, изследовател. 

 



[1] Гражданските наблюдатели са специално обучени доброволци, които говорят редки езици и имат достъп до всички помещения в СДВНЧ, имат право да правят интервюта с чужденците и да проверяват документацията по принудителното настаняване.Посещенията са непредизвестени в работно и извънработно време. [обратно]

[2] Целият текст на доклада може да бъде намерен тук:
http://osi.bg/downloads/File/2012/busmanci_report_Feb_2012.pdf [обратно]

[3] За повече информация, виж:
http://osi.bg/?cy=10&lang=1&program=1&action=2&news_id=521 [обратно]

[4] Виж например: http://timeheroes.org/zvezda/24 [обратно]








Източик: Български хелзински комитет, 28.02.2012

Сходни публикации

Плашилото, наречено "НПО"

Авторитарни правителства по цял свят преследват НПО, които са коректив на политическия произвол. Води се пропагандна война

Традиционните медии срещу социалните мрежи – взаимопомощ или взаимоизключване

В началото на прехода медиите бяха стожери на свободата, а днес са деградирали до зависими от политически и икономически

За цената да информираш държавата

Публикуваме статията на Светла Костадинова от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика. Скоро ще има