Кого обичат и кого недолюбват българите?
25 септември 2012 г.Анализи
Турците са "трудолюбиви", евреите са все така "богати", а албанците са "отмъстителни" и "зли". Какви стереотипи и предразсъдъци
виреят в България? Кого обичат и кого недолюбват българите?
Обичайно проучванията за етническите стереотипи, провеждани в България, представят ромите като най-стигматизираната малцинствена група в страната. "Стереотипите обаче подлежат и на промяна", казва изследователят Алексей Пампоров. Така например актуално изследване на "Отворено общество" за социалните дистанции в България през периода 2008-2012 дава други резултати.
Според тях ромите вече не са най-зле приетото от обществото малцинство. Новите имигрантски общности в България са обект на много повече предразсъдъци. През последните четири години българите недолюбват най-вече имигрантите от Африка, както и мюсюлманските имигрантски общности - арабите, албанците, кюрдите.
"Това са "виртуалните малцинства" в България. Те са най-непознати, затова са и най-недолюбвани", коментира Антонина Желязкова, директорка на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия.
Кои са най-обичаните?
Според изследването на "Отворено общество" в периода 2008-2012 ромите застават наравно с китайците - отношението към двете групи е сходно. Проучването за социалните дистанции обаче отчита не само антипатиите на българите. То посочва и кои са най-обичаните групи в страната. Гражданите на ЕС и руснаците например са приемани безрезервно. Симпатии българите таят и към православните славянски групи.
От изследването става още ясно, че македонците, сърбите, украинците, както и бесарабските българи са търсени като брачни партньори и колеги, но пък не са добре приети като началници и като граждани на България.
Българите мохамедани, турците, арменците, евреите и румънците не са добре приемани като брачни партньори, но пък са харесвани като колеги и съседи. При японците нещата стоят по същия начин.
"Изчистеният" образ на турците
А ето едно доказателство за това, че и най-устойчивите стереотипи подлежат на известна доза промяна: през последните четири години в България се наблюдава "изчистване" на образа на турците от предразсъдъците. Традиционно водещият стереотип за турците като "религиозни фанатици" значително е загубил своята сила, казва Алексей Пампоров от "Отворено общество". А негативните стереотипи "отмъстителни" и "жестоки" са изчезнали и са заменени от положителните "трудолюбиви" и "добри търговци".
При нагласите на българите спрямо арменците също се забелязва промяна. Ако в началото на прехода например те са били смятани за "възприемчиви", "културни", "дейни" и "кротки", то днес те са "хитри" и "скъперници", но пък "дружелюбни" и "весели".
Водещата представа за евреите обаче се запазва. И днес българинът е убеден, че те са "богати". Към тази характеристика обаче се добавя и още една - евреите днес са смятани за "скъперници". От нагласите към албанците пък несъмнено се е запазил предразсъдъкът, че са "отмъстителни" и "зли".
А какво мисли българинът за себе си?
За разлика от преди сега на преден план изпъкват множество положителни характеристики - българите смятат, че сънародниците им са "умни", "трудолюбиви", "добродушни" и "гостоприемни" хора. Но все пак водещата черта - "завистливи" - се запазва.
Източник: Актуално, 24.09.2012
Обичайно проучванията за етническите стереотипи, провеждани в България, представят ромите като най-стигматизираната малцинствена група в страната. "Стереотипите обаче подлежат и на промяна", казва изследователят Алексей Пампоров. Така например актуално изследване на "Отворено общество" за социалните дистанции в България през периода 2008-2012 дава други резултати.
Според тях ромите вече не са най-зле приетото от обществото малцинство. Новите имигрантски общности в България са обект на много повече предразсъдъци. През последните четири години българите недолюбват най-вече имигрантите от Африка, както и мюсюлманските имигрантски общности - арабите, албанците, кюрдите.
"Това са "виртуалните малцинства" в България. Те са най-непознати, затова са и най-недолюбвани", коментира Антонина Желязкова, директорка на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия.
Кои са най-обичаните?
Според изследването на "Отворено общество" в периода 2008-2012 ромите застават наравно с китайците - отношението към двете групи е сходно. Проучването за социалните дистанции обаче отчита не само антипатиите на българите. То посочва и кои са най-обичаните групи в страната. Гражданите на ЕС и руснаците например са приемани безрезервно. Симпатии българите таят и към православните славянски групи.
От изследването става още ясно, че македонците, сърбите, украинците, както и бесарабските българи са търсени като брачни партньори и колеги, но пък не са добре приети като началници и като граждани на България.
Българите мохамедани, турците, арменците, евреите и румънците не са добре приемани като брачни партньори, но пък са харесвани като колеги и съседи. При японците нещата стоят по същия начин.
"Изчистеният" образ на турците
А ето едно доказателство за това, че и най-устойчивите стереотипи подлежат на известна доза промяна: през последните четири години в България се наблюдава "изчистване" на образа на турците от предразсъдъците. Традиционно водещият стереотип за турците като "религиозни фанатици" значително е загубил своята сила, казва Алексей Пампоров от "Отворено общество". А негативните стереотипи "отмъстителни" и "жестоки" са изчезнали и са заменени от положителните "трудолюбиви" и "добри търговци".
При нагласите на българите спрямо арменците също се забелязва промяна. Ако в началото на прехода например те са били смятани за "възприемчиви", "културни", "дейни" и "кротки", то днес те са "хитри" и "скъперници", но пък "дружелюбни" и "весели".
Водещата представа за евреите обаче се запазва. И днес българинът е убеден, че те са "богати". Към тази характеристика обаче се добавя и още една - евреите днес са смятани за "скъперници". От нагласите към албанците пък несъмнено се е запазил предразсъдъкът, че са "отмъстителни" и "зли".
А какво мисли българинът за себе си?
За разлика от преди сега на преден план изпъкват множество положителни характеристики - българите смятат, че сънародниците им са "умни", "трудолюбиви", "добродушни" и "гостоприемни" хора. Но все пак водещата черта - "завистливи" - се запазва.
Източник: Актуално, 24.09.2012
Сходни публикации
30 юли 2015 г. Анализи
Плашилото, наречено "НПО"
Авторитарни правителства по цял свят преследват НПО, които са коректив на политическия произвол. Води се пропагандна война
21 април 2015 г. Анализи
Традиционните медии срещу социалните мрежи – взаимопомощ или взаимоизключване
В началото на прехода медиите бяха стожери на свободата, а днес са деградирали до зависими от политически и икономически
13 октомври 2014 г. Анализи
За цената да информираш държавата
Публикуваме статията на Светла Костадинова от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика. Скоро ще има