English   14405 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




България в новото издание на Индекса на настигането

 
Шест години след влизането си в ЕС, България продължава да изостава сериозно в процеса на сближаване с по-развитите страни в Европа. Това се казва в изследване на Институт "Отворено общество" – София. България е на дъното на класацията сред страните-членки на ЕС в "Индекса на настигане" и при четирите основни категории на индекса: икономика, демокрация, качество на живот и добро управление. В някой индикатори на качество на живот страната е изпреварена от съседни страни като Сърбия и Черна гора, които още са кандидатки.

Изследването "Какво направи кризата с Европа?" се базира на второто издание на "Индекс на настигането", който измерва и класира постиженията на 35 държави в Европа – страни членки и кандидатки - по 47 индикатора, разделени в четири категории: икономика, демокрация, качество на живот и управление.


В цялостната класация, България заема 29 място от 35 страни, като слиза една позиция по-долу в сравнение с индекса за 2011 г. Сравнително най-добре страната се представя в категорията икономика, където заема 28 позиция, следвана от демокрация и добро управление, отново на 28 позиция, но с по-малко точки. Страната ни се представя най-зле в категорията качество на живот, където заема едно от последните места – 31 от 35, като в тази категория се измерват индикатори по образование, здравеопазване, богатство на потребителите. При отделните индикатори България се представя най-добре при ниво на държавен дълг, където е втора в класацията след Естония. Сред най-лошите индикатори на страната са качество на здравеопазването – 34 място, енергийна ефективност – 34 място, свобода на медиите – 30 място.




По отношение на процесите в Европа, индексът регистрира ефектите от икономическата криза на континента и очертава възможните групи в "Европа на няколко скорости". Най-развитите групи включват страни в северните и северозападните части на континента. Най-изоставащите групи са в югоизточната част на Европа – Балканите.


Това потвърждава тенденцията за задълбочаващо се разделение Север-Юг, която постепенно измества предишното разделение между Източна и Западна Европа, след като редица от бившите комунистически страни и нови страни членки – като Чехия, Словения, Естония, Полша и Словакия - догонват вече и най-развитите западни държави по редица индикатори. Сред най-изоставащите страни и в "балканска компания" е вече и Гърция, която пада в класациите не само по икономическо развитие, а и в категориите демокрация и управление. Гърция обаче запазва позицията си по качество на живот, а това е категорията, където новите страни-членки на ЕС настигнат най-бавно и трудно старите страни членки.


Изследването потвърждава наблюдението за наличие на зависимост между нивата на управление и нивата на държавен дълг, които една държава може да си позволи. Страните с добро управление може да си позволят по-голям дълг без да изпаднат в криза, докато тези с лоши индикатори на управление не трябват да повишават дълга си, дори техният дълг да е много по-малък.


"Индекс на настигането" може да се намери на адрес www.thecatchupindex.eu , където потребителите могат да видят класациите по страни и индикатори и да съставят свой "собствен индекс", като използват наличните данни. Индексът е продукт на Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт „Отворено общество" – София.


Пълен текст на доклада "Какво направи кризата с Европа?" (на английски език) може да се намери на страниците www.eupi.eu и www.thecatchupindex.eu




Източник: Институт "Отворено общество", 7.01.2012

Сходни публикации

Плашилото, наречено "НПО"

Авторитарни правителства по цял свят преследват НПО, които са коректив на политическия произвол. Води се пропагандна война

Традиционните медии срещу социалните мрежи – взаимопомощ или взаимоизключване

В началото на прехода медиите бяха стожери на свободата, а днес са деградирали до зависими от политически и икономически

За цената да информираш държавата

Публикуваме статията на Светла Костадинова от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика. Скоро ще има