Отзоваване на изборни представители – конституционни и сравнителноправни аспекти

Целта на тази концепция е да представи основните конституционноправни аргументи в полза на въвеждането на механизъм за отзоваване, както и да очертае добрите практики и конституционни регламентации на института на отзоваването на изборни представители в съвременните развити демокрации. Предлаганата идея за процедура в български условия е основа за дискусия.

Концепцията е изготвена от конституционалисти, други юристи и политолози при Института за модерна политика по поръчка на Движение „Модерна България" и е защитена от авторско право. При използване на каквато и да е част от нея или препечатване, позововането на Института за модерна политика е задължително.

Да се въведе демократичен механизъм за предсрочно отзоваване на народни представители, общински съветници и кметове по гражданска инициатива и с пряк вот от избирателите, като се адаптират към българските условия съществуващите модели на отзоваване на изборни представители, които съществуват в редица либерални демокрации.

В исторически план предтеча на отзоваването има в древна Гърция (остракизма) и в Рим (отзоваването на трибуните, които не защитават интересите на своите области при управлението на Гракхите). В съвремеността има две тенденции в развитието на концепцията за отзоваване на изборни представители – авторитарна и либерално-демократична.

Авторитарният модел обвързва механизма за отзоваване изцяло с императивния мандат. За първи път е въведен от Френската комуна и оттам е реципиран по-късно в Съветска Русия и други държави от бившия съветски лагер[1]. Както всички останали институции и процедури (избори, парламент и пр.)в условията на еднопартиен режим и липса на политически плурализъм, отзоваването също има само фасаден характер и доколкото се прилага, то е инструмент за разправа с неудобни на режима.

Либерално-демократичният модел в днешния си вид възниква в САЩ в края на 19 век, като част от широкото течение за разширяване на политическите и граждански права, т.нар. „джаксънова демокрация"[2] за сметка на по-елитаристките тенденции, доминирали политиката на САЩ преди това, известни като „джеферсънова демокрация". В днешно време в американската политическа и конституционна теория доминира възгледът, че отзоваването е част от триадата на пряката демокрация – гражданска инициатива, референдум, отзоваване[3]. Тази триада е залегнала и в съответното щатско законодателство, така са структурирани документите и указанията, издавани от щатските власти за прилагане на формите на пряка демокрация[4]. От друга гледна точка правото на избирателите да отзовават избраните от тях изборни длъжности се извежда и от конституционното право на петиция[5]. Съществуват две основни разновидности на отзоваването – а) по гражданска инициатива, последвана от пряк вот на избирателите; б) по инициатива на държавен орган, последвана от пряк вот на избирателите[6].

Още в колониалните години, в Хартата на колонията Масачусетс (1691 г.) е предвиден механизъм за отзоваване. След Американската революция, механизъм за отзоваване масово е предвиден в щатските конституции, както и в Клаузите на Конфедерацията (1876), която позволява на отделните щати да отзовават своите представители в Конгреса. Както е известно обаче при приемането на Конституцията на САЩ (1789) хлабавата конфедерална форма е изоставена за сметка на по-силна федерация. В дебатите надделява концепцията на федералистите, които искат силна федерална власт, която не е зависима от отделните щати. Проекция на този възглед е отпадането на възможността избирателите или щатските конгреси в отделните щати да отзовават избраните от тях федерални конгресмени и сенатори, като гаранция, че федералната законодателна власт ще бъде напълно автономна от интересите на отделните щати. Независимо от това обаче, разбирайки необходимостта дори и при федералното устройство да има извънреден механизъм за предсрочно прекратяване на пълномощията на даден федерален законодател, когато са налице действия, които грубо накърняват неговия статут или увреждат интересите на избирателите, създателите на американската конституция въвеждат механизъм за изключване на конгресмен или сенатор. По силата на чл. 1, ал. 5, т. 2 от Конституцията на САЩ всяка от камарите може с две трети мнозинство да изключи сенатор, съответно конгресмен поради недопустимо поведение, като конкретните изисквания и основания се уреждат в процедурните правилници на двете камари[7]. Въпреки че се прилага твърде рядко, 15 пъти през последните две столетия, този механизъм е част от действащото конституционно право в САЩ и има значението на превантивен контролен механизъм.

За разлика от федералното ниво, в щатското законодателство на 19 американски щата е въведен механизъм на отзоваване, който се прилага по отношение на щатски сенатори и конгресмени, губернатори, градски съветници и кметове, а в някои случаи и по отношение на съдии, прокурори и полицейски шерифи, членове на училищни настоятелства. В 29 щата е предвидена възможност за отзоваване само за представители на местната (общинската) власт. Обикновено основание е несъгласие с политиката или нарушаване на установените етични кодекси за съответния изборен пост[8].

През 2011 г. в САЩ бяха стартирани 151 процедури за отзоваване на щатски конгресмени, губернатори, кметове, градски съветници и един прокурор, от които половината успяха. Популярен пример, нашумял в целия свят преди няколко години, беше изборът на Арнолд Шварценегер за губернатор на щата Калифорния, щат с мащабите на седмата икономика в света, след като предишният губернатор беше предсрочно отзован от избирателите. В някои щати е необходимо заедно с предложението за отзоваване да се номинира и кандидат за съответната длъжност, а в други случаи след успешен вот за отзоваване се насрочва нов избор.

От 1995 г. в Канада, провинция Британска Колумбия, също действа процедура за отзоваване на законодателни представители и изборни длъжности в изпълнителната власт. Специфичното е, че там процедурата не предвижда пряко гласуване за отзоваване, а само събиране на определен брой подписи, след което отзоваването влиза в сила. Досега са повече от 20 опита неуспешни опита за отзоваване, като в един случай през 1998 г. депутатът сам е подал оставка след започването на подписка за отзоваването му.

В програмата за управление на действащото коалиционното правителство на Дейвид Камерън е включен изричен ангажимент за реформа на политическата система, в т.ч. за въвеждане на механизъм за отзоваване на британските депутати[9]. Понастоящем правителството е внесло законопроект в тази посока, който през миналата година беше активно обсъждан. Предлаганата процедура е следната: когато даден депутат получи наказателна присъда, предвиждаща лишаване от свобода до 1 година (за над 1 година мандата се прекратява задължително) или на базата на решение на парламента, спикерът на британския парламент обявява откриването на петиция за отзоваване. В рамките на 8 седмици избирателите могат по пощата или лично да се подпишат под нея. Ако петицията бъде подкрепена от повече от 10% от всички избиратели, в района се насрочва частичен избор, в който и отзоваваният може да се кандидатира[10].

В шест швейцарски кантона действат механизми за отзоваване на изборни представители (депутати в кантоналния парламент и общински съветници), въведени след 1860 г. Най-новият пример е приетата в кантона Тичино през 2011 г. процедура за отзоваване на общински съветници.

В Латвия през 2008 г. с референдум парламентът беше задължен да промени конституцията и да въведе процедура за отзоваване и прекратяване на  мандата на целия парламент по инициатива на граждани. Приложиха я успешно три години по-късно.

Предвидена е възможност при груби нарушения на конституцията и решение на парламента за импийчмънт, да се насрочи пряко гласуване за предсрочно прекратяване на пълномощията на президента. Такъв референдум, например, се състоя миналата година и президентът Бъсеску успя да запази поста си.

По инициатива на 1500 избиратели (около 8% от общия брой) от поне четири общини се насрочва пряк вот за отзоваване (предсрочно прекратяване на мандата) на целия парламент.

В следвоенна Германия механизмите на пряката демокрация са силно ограничени, главно поради лошите исторически прецеденти при действието на Ваймарската конституция, когато възхода на нацистите става чрез серия от избори, местни референдуми и вотове за отзовавания. След 80-те години обаче, започва постепенно преодоляване на тази ограничения. В някои германски провинции са предвидени механизми за отзоваване депутати. Така например в Берлин (чл. 63 от Конституцията) такава процедура се стартира с петиция от 50 000 избиратели[11], като успешното й произвеждане има за последица прекратяване на мандата на целия ландтаг. Аналогични процедури има в провинциите Баден-Вюртенберг, Бавария, Северен Рейн-Вестфалия, Бремен, Бранденбург[12]. Процедурните изисквания за стартиране на отзоваване са твърде високи и трудно постижими – напр. инициатива на 50% от избирателите.

Австрийската конституция предвижда, че освен чрез импийчмънт и сезиране на Конституционния съд, австрийският парламент може да насрочи референдум за предсрочно прекратяване на мандата на президента.

В Конституцията на Венецуела (чл. 72) е предвидена възможност за отзоваване на всички изборни представители в законодателната и изпълнителната власт след изтичането на половината от мандата им по инициатива на 20% от гласувалите на последните избори в съответния район, в т.ч. и на президента. Такъв референдум за отзоваване на президента беше проведен през 2004 г., когато Уго Чавес успя да запази поста си с резултат с 58% срещу 42%.

Възможност за отзоваване по гражданска инициатива, последвана от пряк вот на избирателите е въведена по отношение на местните власти в Аржентина; в Колумбия така могат да се отзовават губернаторите и кметовете, а в Перу кметове, регионални власти и изборни съдебни магистрати.

В Япония отзоваването съществува по отношение на местните парламенти – по инициатива на една трета от избирателите може да се насрочи референдум за прекратяване на мандата[13].

1. По инициатива на не по-малко от 5 % от гласувалите в съответния район в последните избори, изразена чрез подписка може да се поиска насрочване на вот за отзоваване.

2. Основание за отзоваване могат да са:

а) напускане на групата на партията или коалицията, с чиято листа е бил избран;

б) внасяне на обвинителен акт в съда за умишлено престъпление от общ характер;

в) установен по надлежния ред конфликт на интереси (по отношение на депутатите, защото за общински съветници има подобна регламентация);

г) неучастие в работата на парламента в продължение на повече от 6 месеца (за кметове и общински съветници има регламентация).

В сравнителноправен аспект навсякъде (САЩ, Канада, Латвия, Венецуела, някои от германските провинции и швейцарските кантони, Великобритания и пр.) като основание за отзоваване е предвидено, казано най-общо, несъгласие с политиката. В много от тези примери не е необходимо дори да се мотивира несъгласието.

Подобно основание не съответства на действащия български конституционен модел и обществена специфика, защото: а) въвеждането му би ограничило свободния мандат; б) основанието „несъгласие с политиката" има прекалено субективен характер и въвеждането му, съчетано с недостатъчно зрялата демократична политическа култура у нас има потенциал да дестабилизира на политическата система. Ако в обществените обсъждания надделее виждането, че трябва да се включи и основанието „несъгласие с политиката", това би наложило поправка и конституционната норма за свободния мандат. 

3. Условие за допустимост на инициатива за отзоваване е да е изтекла поне една година от мандата на съответния изборен представител.

4. Подписката се внася съответно в Народното събрание или в общинския съвет. След проверка на валидността на подписката от ГРАО в законоустановен срок, се насрочва по общия ред пряк вот за отзоваване, който се организира от съответната избирателна комисия.

5. Във вота за отзоваване участват всички избиратели от съответния избирателен район. За да запази поста си, народният представител, общинският съветник или кметът трябва да получи вот на доверие от поне три четвърти от броя на избирателите, които са го избрали. По отношение на избраните чрез пропорционални листи депутати и общински съветници, това означава да получи не по-малко от три четвърти от съответната избирателна квота. Тоест, ако избирателната квота за съответния избирателен район е била, например, хиляда гласа, за да потвърди поста си трябва да получи поне 750 гласа. Без значение е, че срещу него/нея могат да гласуват многократно повече. С този на практика позитивен вот на доверие, се гарантира, че мнозинството не може своеволно да отзовава опозиционни представители (както е по правило при еднопартийни режими, които прилагат марксистко-ленински модел на отзоваване).

6. Загуби ли вота, системата се стабилизира, като в парламента или в общинския съвет влиза следващият от листата на съответната партия, а ако отзованият е кмет – насрочва се по общия ред частичен избор.

Законът за местното самоуправление и местната администрация – относно въвеждане на механизъм за отзоваване на общински съветници и кметове.

Конституцията – да се допълни конституционната норма на чл. 72 като се предвиди отзоваването като основание за предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител и се посочат основни елементи на процедурата като се уточни, че конкретният ред за провеждане на вот за отзоваване се урежда в Изборния кодекс и в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Не! Въвеждането на основание за предсрочно прекратяване на пълномощията на отделен народен представител чрез отзоваване от избирателите не изисква свикване на ВНС. Подобна промяна е в компетентността на Народното събрание по чл. 153 от Конституцията.

Както е известно, според Решение на Конституционния съд № 3 от 2003 г. промяна във формата на държавно управление, която налага свикване на ВНС съгласно чл. 158, ал. 3 от Конституцията е налице, когато става дума за „промени в структурирането, начина на образуването, статута и мандата на основните органи и установения между тях баланс". 

Предлаганото допълнение на Конституцията не променя формата на държавно управление, дефинирана в това разширително тълкувание, дадено от КС. Това е така, защото отзоваването като основание за предсрочно прекратяване на пълномощията на отделен народен представител:

а) Не засяга структурирането на Народното събрание. В конституционната доктрина под „структура на парламента" обикновено се разбира разделението на законодателната власт между една или две камари, както и обособяването на негови помощни органи като комисии, фракции (хоризонтална структура) и ръководство (вертикална структура)[14]. Предложението няма отношение към структурата на НС. Заедно с това, не се променя и състава, персоналния субстрат на парламента, установен в чл. 63 от Конституция – НС се състои от 240 народни представители. Не се засягат и структурните единици на парламента, които са упоменати изрично в Конституцията – постоянни и временни комисии, парламентарни групи.

б) Не засяга начина на образуването на НС – чрез избори, провеждани въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване (чл. 10 във връзка с чл. 64 от Конституцията).

в) Не се засяга мандата на Народното събрание. Чл. 64, ал. 1 от Конституцията установява 4-годишен мандат на българския парламент. Предсрочното прекратяване на индивидуалния мандат на отделен депутат не засяга този 4-годишния мандат на легислатурата, т.е. мандата на Народното събрание[15]. Мандатът на отделния депутат може да съвпада, но може и да не съвпада с мандата на Народното събрание, в случаите, когато се осъществят предвидените в Конституцията персонални основания за предсрочно прекратяване на индивидуалния депутатски мандат. Конституционният съд е имал повод да отбележи, че:

„Продължителността на мандата на народния представител поначало съвпада с легислатурата на Народното събрание, определена в чл. 64, ал. 1 от Конституцията. Когато изтече мандатът на Народното събрание и се прекратят неговите пълномощия (чл. 64, ал. 3), се прекратяват и пълномощията на всеки от народните представители. Тъй като всеки от тях е носител на индивидуален мандат, Конституцията предвижда и лични основания за прекратяване пълномощията на отделния народен представител. Те са посочени в чл. 72, ал. 1 и имат „персонален" характер, така че настъпването им не е във връзка с изтичане мандата на Народното събрание." Решение № 8/1993 г.

Друг би бил въпросът, ако се предлагаше, по подобие на някои от изброените по-горе сравнителноправни примери, да се прекратява чрез отзоваване мандатът на целия парламент. Но предлаганото допълнение на чл. 72 от Конституцията се отнася само до персноланите основания за предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител. Трябва да се отбележи, че и други аспекти от правното положение (статуса) на отделния народен представител не засягат формата на държавно управление. Такива примери са имунитета и индемнитета. Както е известно, промени в конституционната норма за депутатския имунитет и процедурата за неговото сваляне бяха гласувани от „обикновеното" Народно събрание през 2006 г. (чл. 70).

г) Предлаганата промяна не засяга и правомощията на законодателния орган, нито неговите взаимоотношения и баланса с другите основни конституционни органи.

Не, не го ограничава! Накратко, съдържанието на свободния мандат в противовес на императивния, се изразява в: а) представителство на цялата нация, а не само на определена нейна регионална или съсловна част; б) свободно формиране на политическа воля и поведение и невъзможност за избирателите или регионите да дават на избрания представител обвързващи поръчения.

Предлаганият механизъм за отзоваване не ограничава това съдържание на свободния мандат, защото за разлика от други демократични държави, в които основание за стартиране на процедура за отзоваване може да е несъгласието с провежданата политика, ние предлагаме отзоваване да е възможно при наличие на поне една от следните обективни предпоставки – а) внасяне на обвинителен акт в съда за умишлено престъпление от общ характер; б) установен конфликт на интереси; в) неучастие в работата на парламента в продължение на повече от 6 месеца (за кметове и общински съветници и сега има регламентация); г) напускане на листата, с която представителят е бил избран. Първите три основания не са свързани със свободата на формиране на политическа воля и поведение, нито с представителството на цялата нация, а със статута на народния представител. Повдигането на обвинение независимо, че все още няма присъда, е достатъчно сериозна сянка върху репутацията на даден изборен представител. Освен това, затъването в съдебни дела до голяма степен може да попречи на ефективното осъществяване на неговата дейност. В този смисъл, избирателите трябва да имат право да поискат пряк вот за отзоваване, който ако е успешен ще стабилизира съответния изборен пост, като бъде зает от личност с обществено доверие, или ако е неуспешен – ще потвърди гражданската подкрепа и обществената легитимност на съответния политик. Същото се отнася и до основанията „установен конфликт на интереси" и „неизпълнение на функциите за повече от 6 месеца".

По отношение на основанието – „напускане на групата на партията или коалицията, с чиято листа е бил избран", то също не ограничава по недопустим начин свободния мандат. Още повече, че има примери на европейски държави, като Португалия, където свободният мандат е конституционно закрепен и в същото време изрично е записано в конституцията, че при напускане на партията, от която е избран мандатът на депутата автоматично се прекратява (чл. 163, ал. 1, б. „с" от португалската конституция).

Прочее, наличието на различни формално-юридически или фактически ограничения на свободния мандат на депутатите, свързани например с партийна и фракционна дисциплина, с влиянието на значими териториални интереси, застъпвани от избирателите в съответните райони, дават основание в модерния конституционализъм да се говори за условно свободен мандат[16].

Няма смисъл да чакаме пред стените на институциите и да предлагаме на партийните върхушки. 20 години не са го направили, няма да го направят и в следващите 220. Затова трябва да предизвикаме промяната без да търсим подкрепата им.

Такава законова възможност дава гражданската инициатива за национален референдум, която предвижда Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. По закон, когато се внесе подписка от 500 хиляди избиратели, парламентът е задължен да насрочи референдум. Ако на референдума гражданите гласуват „за" въвеждането на механизъм за отзоваване, Народното събрание е длъжно в 3-месечен срок, да предприеме необходимото за промяна в нормативната уредба, така че да бъде изпълнено решението на референдума. Ако се съберат повече от 200 хиляди подписа, този въпрос задължително трябва да бъде включен в дневния ред на парламента.

Едновременно със следващи национални избори, за да се спестят финансови средства и да е удобно за гражданите. До изборните бюлетини да има и бюлетина с „да" или „не" за въвеждането на механизъм за отзоваване.

Защото има хронично недоверие към към изборните представители и партийно-политическата система, което трябва да бъде преодоляне чрез повече гражданско участие и граждански контрол. В основата на това недоверие е пропастта, която се отваря между избирателите и избраните, усещането, че нищо не зависи от волята на гражданите, а се решава задкулисно под диктовката на лобисти, олигарси и неясни интереси. Между избори гражданите нямат ефективен механизъм за реална смяна на избраните представители при наличието на действия, които са противоречие с техния статут.

Емблематичен пример за това беше агонията, в която беше изпаднала община Сливен при управлението бившия кмет Йордан Лечков, който беше затънал в корупционни скандали и дела, градът беше разкопан близо две години, управлението на практика блокирано, но трябваше да се чакат следващите избори, за да има промяна. Днес Лечков вече има присъда за 2 години лишаване от свобода, но изгубеното време и ресурси на Сливен, няма как да бъде компенсирано. Аналогичен беше случаят с предходния кметски мандат във Видин. При депутатите помним Кузов, който затъна в дела за педофилия, но си стоеше на парламентарните банки и т.н.

Отзоваването е форма на пряката демокрация и важен инструмент за граждански контрол между изборите. Без да е панацея, такова допълнително овластяване на гражданите може да съдейства за оздравяване на политическата система. Друг възможен положителен ефект е подобряването на кадровата селекция на самите политически партии.

Механизъм за отзоваване би бил полезен и по отношение на т.нар. „политическо номадство". Има случаи, когато напускащите листата, с която са избрани депутати или общински съветници, отговарят по този начин на реални обществени настроения, имат реална обществена подкрепа и в този смисъл действията им са оправдани. В други случаи напускането на групата/партията е в пълен разрез с нагласите на избирателите. И в двата случая обаче, единственият обективен измерител са следващи избори, в които евентуално, тези представители участват. Няма обективен измерител дали обособилите се представители всъщност представляват някого.

Примери много: в 39-то НС се формираха ДСБ, Новото време и НИЕ. В последвалите след две години избори само ДСБ и Новото време показаха значима подкрепа от избирателите, съответно 234 хиляди и 107 хиляди гласа, докато групата „НИЕ" тогава се оказа самоцелно отцепване на група депутати без обществена подкрепа. В действащия парламент мнозина напуснаха групите си и се присъединиха към управляващи или опозиция, но няма измерител дали това отговаря на актуалните нагласи на избирателите.

Механизмът на отзоваване би засилил обществената легитимност на избраните представители – ако са напуснали листата си, недоволните от това избиратели, вкл. симпатизантите на партията, която ги е издигнала биха могли да поискат отзоваване. Ако напусналият получи подкрепа от достатъчно избиратели, за да остане на поста си – следователно обществената му легитимност е потвърдена, ако не – системата се стабилизира, като влиза следващия в листата от същата партия.

Движение Модерна България, като гражданска, непартийна организация, предлага цялостен пакет от реформаторски мерки, насочени към засилване на гражданския контрол върху властта и разширяване на гражданското участие. Тези мерки са формулирани и обосновани в Гражданския манифест за смяна на системата, приет от Движението през юни 2012 г[17]. Въвеждането на механизъм за отзоваване на депутати, общински съветници и кметове е само една от тези мерки.

През следващите четири години предстоят избори ежегодно. Ето защо, ние възнамеряваме да стартираме всяка година граждански инициативи за предизвикване на референдуми едновременно с всеки избор по въпроси от Гражданския манифест. Това, според нас е пътят за реална промяна и за превръщане на България в държава на гражданите, а не на олигархията.

* * *

[1] Виж: OPINION ON THE LAW ON AMENDMENTS TO THE LEGISLATION CONCERNING THE STATUS OF DEPUTIES OF THE VERKHOVNA RADA OF THE AUTONOMOUS REPUBLIC OF CRIMEA AND OF LOCAL COUNCILS IN UKRAINE, Adopted by the Venice Commission at its 71st Plenary Session, (Venice, 1-2 June 2007).

[2] Повече по този въпрос – Arthur M. Schlesinger, Jr., The Age of Jackson (1945).

[3] Cronin, Thomas E. Direct Democracy: The Politics of Initiative, Referendum and Recal, Harvard University Press, 1999.

[4] Повече информация за щатското законодателство относно отзоваването виж на официалния сайт на Националната конференция на щатските законодателни събрания – http://www.ncsl.org/legislatures-elections/elections/recall-of-state-officials.aspx

[5] The Use and Design of Recall Votes, An International IDEA Working Paper, 2005.

[6] Direct Democracy: The International IDEA Handbook (2008), Гл. 5.

[7] Виж повече: Recall of Legislators and the Removal of Members of Congress from Office, Jack Maskell, Legislative Attorney, January 5, 2012.

[8] Повече информация и справочни данни – в сайта на Националната конференция на щатските законодателни събрания на САЩ – http://www.ncsl.org/legislatures-elections/elections/recall-of-state-officials.aspx

[9] The Coalition: our programme for government, May 2010, p 27

[10] House of Commons, Political and Constitutional Reform Committee, Recall of MPs,

First Report of Session 2012–13.

[11] Arthur Gunlicks, 'Land Constitutions in Germany' (1998) 28(4) Publius 105.

[12] IDEA, Direct Democracy: The International IDEA Handbook (2008), Гл. 5, стр. 116.

[13] Twomey, Anne. The Recall and Citizens' Initiated Elections, Sydney Law School, 2011.

[14] Виж в този смисъл: Проф. Друмева, Е. Конституционно право, стр. 386-389, „Сиби", 2008 г. и Проф.Танчев, Ев., Белов, М. Сравнително конституционно право, стр. 380-404, „Сиби", 2009 г., Проф. Начева, Сн. Конституционната цивилизация и българският конституционализъм, „Сиби" 2004 г.

[15] Виж в тази насока и РКС 8/1993 относно мандата на народния представител и Неновски, Нено. За началото на мандата на НС, Съвременно право, бр. 1/2001.

[16] Проф.Танчев, Ев., Белов, М. Сравнително конституционно право, стр. 429, „Сиби", 2009 г.

[17] Виж пълният текст на Гражданския манифест за смяна на системата на официалния сайт на Движение Модерна България – http://dvizhenieto.org/?p=20 

Източник: Институт за модерна политика