Множество препятствия в ЕС водят до несправедливо отношение към търсещите убежище

Пътят до установяването на справедлива и ефективна Обща европейска система за убежище е все още дълъг, въпреки изтеклите повече от дванадесет години на хармонизиране на националните политики за предоставяне на убежище и приемането на „пакет от мерки за търсещите убежище" през юни 2013 г. Проучването, публикувано от Европейския съвет за бежанци и изгнаници (ЕСБИ) на системите за предоставяне на убежище в 14 държави-членки на ЕС, показва огромни разлики в процедурите и защитните механизми за търсещите убежище, достъпа им до подслон и работа, както и в употребата на принудително задържане.

Брюксел, 6 септември 2013 г. Когато хора, бягащи от насилие и преследване, успеят да преодолеят бариерите, които правителствата от ЕС са поставили по пътя им към ЕС, те все още трябва да преодолеят допълнителни трудности, свързани с това искането им за защита да бъде разгледано справедливо. „Как може да очаквате от бежанците да са способни да обяснят причините, накарали ги да напуснат страната им и да се справят със сложна правна процедура, когато в някои случаи те нямат правна подкрепа и квалифициран преводач, понякога се налага да спят в тежки, импровизирани условия, или когато месеците, прекарани в претъпкани центрове за задържане, са ги пречупили психологически?", каза Майкъл Дидринг, Главен секретар на ЕСБИ, по време на представянето на доклада „Все още не сме достигнали целта: Възгледите на НПО относно препятствията пред справедлива и ефективна обща европейска система за убежище".

Имайки предвид нарастващата правна сложност на процедурите за убежище в Европа, е жизнено важно за търсещите убежище да имат ефективен достъп до безплатна и качествена правна помощ по време на цялата процедура по искане на убежище, за да е сигурно, че тези, които имат нужда от международна закрила, са разпознати като такива. Въпреки това, къде повече, къде по-малко, достъпът до безплатна правна помощ и представляване е непълен и недостатъчен в четиринадесетте страни-членки на ЕС, включени в доклада. Проучването посочва, че съкращения в правната помощ намаляват броя на правните представители, които предоставят помощ на хора, търсещи убежище и бежанци и също, парадоксално, че качествена правна помощ е най-малко достъпна там, където има най-голяма нужда от нея, като например: по време на ускорени процедури, на границата или по време на принудително задържане.

Освен това, правото на търсещите убежище да оспорват негативно решение на първа инстанция в някои страни-членки на ЕС е пренебрегвано на практика, тъй като на адвокатите не се дава достатъчно време да подготвят оспорването. Например, адвокати на хора, търсещи убежище, принудително задържани във Великобритания по бързата процедура за принудително задържаните, имат само два работни дни да оспорят отказ за предоставяне на убежище. В Унгария, искане за преразглеждане от съдия трябва да бъде дадено до три календарни дни, ако искането за убежище е отказано като неприемливо, както когато се смята,че ищецът е преминал през сигурна трета страна.

В някои случаи оспорването не предполага автоматично, че заповедта за премахване е отложена и отлагането трябва да бъде поискано отделно от съда. Подобни системи не просто добавят към работата на и без това заети съдилища, но и увеличават риска от това търсещите убежище да бъдат изпратени обратно в страната, откъдето са дошли и да бъдат изложени на сериозни нарушения на човешките им права, особено когато има проблем с достъпа до безплатна правна помощ.

Докладът също подчертава различаващите се практики в страните-членки относно принудителното задържане. Докато някои страни-членки на ЕС като Германия и Италия рядко задържат хора, търсещи убежище, повече от 13 000 търсещи убежище са принудително задържани във Великобритания, докато Малта продължава да задържа в претъпкани бараки за месеци огромно мнозинство от търсещите убежище, които пристигат на острова. В Гърция непридружени деца, засечени по време на нелегално пресичане на границата, систематично биват задържани в същите условия като възрастните, докато им се осигури друго убежище.

Пренасянето на преразгледаното законодателство, прието от ЕС през юни, в националните правни системи представлява възможност за правителствата да разрешат посочените проблеми и да въведат високи стандарти за защита на национално ниво. Неправителствени организации ще продължат да наблюдават прилагането чрез уебсайта www.asylumineurope.org. "Страните членки в този момент трябва да постъпят правилно и да дадат на търсещите убежище справедлива възможност искането им да бъде разгледано както трябва, да прекратят принудителното задържане на тези, които бягат от преследване и да позволят на бежанците да възстановят живота си и да бъдат пълноценна част от обществото" заключи Дидринг.

Повече информация

Докладът "Все още не сме достигнали целта: Възгледите на НПО относно препятствията пред справедлива и ефективна обща европейска система за убежище" е публикуван в рамките на АИДА (Информационна дата база за убежище), проект на Евпопейския съвет за бежанци и изгнаници (ЕСБИ), в партньорство с Forum Refugi?s-Cosi, Унгарския хелзинкски комитет и с покрепата на Европейската програма за миграция и интеграция (ЕПИМ).

Базата данни включва информация относно процедурите за убежище, условията на прием (включително подслон и достъп до работния пазар) и принудителното задържане в четиринадесет страни членки – Австрия, Белгия, България, Германия, Франция, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Малта, Холандия, Полша, Швеция и Великобритания – посредством доклади за всяка страна, сравнителни индикатори, новини, източници на правна помощ и разкази на бежанци и хора, търсещи убежище.

ЕСБИ (ECRE) е пан-европейска структура, която обединява 77 неправителствени организации, които работят за правата на всички хора, които търсят убежище и защита в Европа. Нашата мисия е да работим за създаването на справедливи и хуманни европейски политики и практики за предоставяне на убежище, съгласно международното право за човешки права.

Пълния текст на доклада (на английски) можете да намерите тук.

Националния доклад за България можете да прочетете тук.

След изготвянето на националната част на публикувания доклад, България отбелязва малка крачка напред с приемането на разпоредбите на т.8 и т.9 в член 22 от Закона за правната помощ, приети с ДВ бр.28 от 19 март 2013 г. Съгласно новоприетите разпоредби служебна правна помощ по реда на закона ще бъде предоставяна и на лица, търсещи международна закрила по реда наЗакона за убежището и бежанците (ЗУБ), за които предоставяне на правна помощ не се дължи на друго правно основание; както и по отношение на чужденците, спрямо които е приложена принудителна административна мярка и чужденци, настанени в специален дом за временно настаняване на чужденци по реда на Закона за чужденците в Република България, които не разполагат със средства и желаят да ползват адвокатска защита. Промяната в националното законодателство е резултат и от дългогодишната работа на Български хелзинкски комитет в тази насока по наблюдение, анализи, лобиране и съдебна защита, започнала през 2008-2009 г. с публикуването на доклада "DEVAS: Задържани, вместо защитени", относно условията на задържане спрямо търсещите закрила в специалните домове за временно настаняване за чужденци при Дирекция "Миграция" на МВР.

За контакт

Ana L?pez Fontal

Senior Press & Public Information Officer

afontal@ecre.org; +32 (0)2 212 08 12; +32 (0)4 74 34 05 25

www.ecre.org-www.asylumineurope.org

Илиана Савова

Директор, Програма за правна защита на бежанци и мигранти на БХК

refunit@bghelsinki.org; 02 981 3318, 02 988 0057