Global AgeWatch: Българските пенсионери са осигурено бедни

Швеция, която през 2013 г. отбеляза 100-годишнината на националната си пенсионна система, е най-добрата страна за хората, приключили активната си трудова възраст, а Афганистан - най-лошата, твърдят авторите на първия световен индекс за остаряващото население Global AgeWatch. Класацията на базата на този индекс, обхващаща 91 държави, бе представена във вторник в Международния ден на възрастните хора.

Индексът измерва различни показатели като пенсионно осигуряване, възможност за работа и обучения след навършване на 60 години, здравеопазване или достъпност на градската среда за възрастни. Полученият резултат носи някои изненади, защото не винаги осигуряването означава и добро положение на хората от т.нар. трета възраст.

Присъствието в челото на класацията на богати и социални държави като Норвегия, Германия, Холандия и Канада изглежда логично, но САЩ са на осми, Великобритания е под №13, а Шри Ланка е на 36-о място - далеч пред много европейски държави. 



Къде е България

България попада в златната среда - на 47-о място тя е в компанията на Румъния (48) и Словакия (49). Оценката според индекса е 51.7 (100 е идеалният показател), хората над 60 години са определени на 1.8 милиона, или 25% от 7.3 млн. население. Зад България страни от ЕС в списъка са Литва (50), Кипър (57), Гърция (58), Полша (62).

Но позицията на България се дължи изключително на показателя Сигурност на пенсионния доход, отреждащ на страната 32-о място в света (Румъния е 29-а, Словакия е16-а). По всички останали показатели тя е далеч назад. Всеки пети (19.4%) пенсионер е застрашен от бедност и откъсване от обществото, което по стандартите на авторите означава "хора над 60 години с доход под половината от средния доход за страната". В Словакия тази група е 7.1%.

По здравно състояние България е на 59-то място (индекс 44.2 от 100 единици) и това е на базата на твърдение, че хората на 60 години могат да очакват да живеят средно още 20 години, от които реално доживяват 14.5 години (т.нар. продължителност на здравословен живот, която съотвества на реалната средна продължителност на българите). Най-ниското място в класацията (71) на България е за пригодност на обществената среда - опит на авторите да измерят доколко възрастните усещат, ч еживотът им е важен за околните. Причината е голямата им несигурност - 43% не се чувстват безопасност да се прибират сами нощем през града или да се прибират по тъмно; 44% са недоволни от свободата на избор, а 39% - от състоянието на обществения транспорт.

Страните от Източна Европа и особено Русия и Украйна са се упътили като сумнамбули към едно бъдеще, където възрастните ще наброяват почти една трета от населението им, но не правят почти нищо да се подготвят, коментира "Файненшъл таймс". За България това бъдеще ще настъпи след около едно поколение - към 2030г. хората над 60 години се очаква да бъдат 29.9%, а в средата на века - 36.3%. През 2050г. българите, навършили поне 80 години, ще са почти 8%.



Важно е постоянството

"Докладът показва, че миналото и постоянството имат значение. Днес изглежда естествено това да са страните в челото, но когато въвеждат пенсионното осигуряване, скандинавските държави не са били богати.", коментира Марк Горман, директор на неправителствената организация HelpAge International (тя изготви проучването с помощта на Фонда на ООН за населението и развитието - UNFPA).  "Възрастното население на Шри Ланка, например, бере днес плодовете на добро основно образование и здравеопазване, за които навремето са взети добри политически решения. На всички не достигат средства, но когато се решава използването на наличните, трябва да се мисли и за проблемите на възрастното население", допълва той, цитиран от вестник "Гардиън".

Един от примерите за отложения ефект от политиките е че на всеки 84 възрастни мъже се падат 100 жени, което означава, че част от жените над 60 години, ако не са имали работа (т.е. и спестявания след пенсионна възраст) и са пренебрегвани заради неграмотност или нисък социален статус, нямат тежест във взимането на решения в семейството и може да станат жертва на бедност и насилие.

Контекстът

Първата класация на основата на индекса излиза в момент, когато светът преживява голямо демографско разместване - към 2050г. се очаква 2 млрд. души (или над 20% от човечеството) да са на възраст над 60 години. Днес възрастните вече са повече от децата под 5-годишна възраст, а в средата на века ще са повече от децата под 15 години.

Днес усилено се говори за застаряването на развитит едържави, но реалността е, че този процес протича по-бързо в развиващите се. Ако днес две трети от възрастните са в бедни държави, то в средата на века се прогнозира те да станат четири пети. Специалистите дават сравнение между Франция и Бразилия - ако възрастните французи са се удвоили за 115 години (1865-1980) от 7% на 14% от населението на страната, то при празилците тази промяна ще настъпи само за 21 години (2011-2032).

Как е изчислен индексът

Индексът се изчислява на базата на 13 индикатора, групирани в 4 категории: сигурност на доходите; здравеопазване; заетост и образование; достъпна обществена среда. Всички показатели са с еднаква тежест с изключение на засиления ефект на четири: покритие на пенсионната система, очаквана продължителност на живота на 60 години, реална продължителност (т.нар. здравословен живот) на 60 години и психологическо състояние.

На сайта на доклада има калкулатор на индекса, според който може да се променя тежестта на четирите категории, но при корекция на една, автоматично се намалява или увеличава значението на останалите три. Иначе казано, ако се зададе, че размерът на пенсията трябва да има 70% тежест, то само по 10% останат за здравеопазване, работа/образование и обществена среда.