English   14405 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




61% от българските родители не биха ударили детето си

 

Повече от половината родители в България (61%) заявяват, че не биха ударили детето си, докато останалите 39% подкрепят удрянето на шамар като възпитателен подход. Тези родители биха използвали някаква форма на телесно наказание в случаите, когато не могат да се справят с поведението на детето си. Само 6% от тях, категорично твърдят, че нямат друга алтернатива в трудна ситуация.

Това сочат резултати от проучване на тема „Нагласи на родители и млади хора към три от правата на децата", проведено по поръчка на Национална мрежа за децата от агенция ЕСТАТ. По-малко от половината от анкетираните, независимо дали имат деца или не, споделят мнението, че е добре малкото дете да бъде възпитавано чрез шамар и че за положителното развитие на едно дете е добре то да бъде наказвано.

Изследването е национално представително за семействата с деца под 18 г. и разглежда отношението на настоящи и бъдещи родители към три от правата на децата, гарантирани от Конвенцията на ООН за правата на детето – правото на мнение, правото на защита от телесно наказание и правото на закрила от страна на държавата.

Важна тема в изследването е и мнението на децата в семейството. 94% от родителите и от младите хора без деца смятат, че трябва да поощряват детето да изразява мнението си. Въпреки това 50% от запитаните са категорични, че мнението на родителя е на първо място и че децата не разбират достатъчно, за да ги питат какво мислят. Резултатите разкриват, че средностатистическото българско дете получава право да избира храната си на 11 години. Родителите смятат, че детето има право да изразява мнение какво да учи, когато навърши 15 г., да излезе на парти на 16 г., да отиде само на екскурзия на 17 г. и да работи след 18 годишна възраст.

Намесата на държавата в случаи, свързани с правото на децата на защита от телесно наказание, се одобрява от 58% от интервюираните. 80 – 85% от запитаните заявяват категорична готовност да подадат сигнал в случай, че станат свидетели на малтретиране на дете. Над 80% от запитаните обаче са категорични, че опитите за намеса в семейни разправии носят само неприятности.

Резултатите ясно посочват, че държавата и неправителственият сектор трябва да обединят усилията си и да предприемат спешни мерки за създаване и въвеждане на ефективни политики и механизми във връзка с  правата на децата на защита от телесно наказание и насилие. Необходима е широка кампания за повишаване на информираността на обществото по проблемите на насилието над деца, включително неговото влияние върху тях, както и колко е важно родителите да имат алтернативни начини за възпитание", заяви Дани Колева от Национална мрежа за децата.

Търсенето на съвет, помощ или информация във връзка с поведението на детето от страна на родителите е слабо. Проучването идентифицира какви са основните страхове на родителите и откъде те търсят помощ за справяне с тях. Най-силна тревога будят неразумните шофьори, трафикът и пътните произшествия, наравно с „негативната" среда, както и наркотиците. Родителите най-често търсят съвети, свързани с поведението на децата им и проблеми, свързани с тяхното здраве. Източниците, от които търсят подкрепа са медицински лица, родителите им, приятели и на последно място от психолог.




Източник: Национална мрежа за децата , 22 октомври 2013 г.

Сходни публикации

В COVID пандемията България напълно абдикира от грижата за най-уязвимите деца

В COVID пандемията България напълно абдикира от грижата за най-уязвимите деца

Анализ на Дневник Пандемията от COVID-19 оказа драматично влияние върху живота и правата на децата в цяла Европа: от проблемите

Насилието има много имена

Насилието има много имена

Можем ли наистина да отдъхнем и да продължим напред, с вярата, че насилието над деца с увреждания няма как да продължи повече,

Вицовете за блондинки хейт ли са? Има ли универсален смях срещу омразата?

Вицовете за блондинки хейт ли са? Има ли универсален смях срещу омразата?

Дискусия с тема „Иновативни подходи в борбата със словото на омраза“ събра експерти, преподаватели, журналисти. Съгласия и