Обществени нагласи спрямо езика на омразата в България

Езикът на омразата е широко разпространено явление в българския обществен живот. Близо половината от българските граждани (45,6%) са се сблъсквали през последната година с изказвания, изразяващи неодобрение, омраза или агресия срещу представители на етнически, религиозни или сексуални малцинства. В най-голяма степен подобни изказвания са били насочени срещу роми, турци и хомосексуални. Това сочат данните от национално представително изследване, проведено от Институт „Отворено общество" – София през юли тази година. Данните бяха представени пред участниците в конференцията "Речта на омразата и ролята на гражданското общество", проведена в рамките на Втората годишна среща на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на ЕИП.

Според изследването, през последната година около една трета от респондентите са чували изказвания в публичното пространство, които могат да насърчат извършването на насилие срещу представители на малцинствата. "Това означава, че речта на омразата е не просто разпространена, но и че тя се характеризира с висока степен на интензивност на престъпното си послание, което достига до значима група от населението", казва Иванка Иванова, директор на Правна програма в "Отворено общество".

Основното средства за разпространение на речта на омразата е телевизията. Близо 75% от анкетираните, които са се сблъсквали с реч на омразата, са я чували от телевизионния екран. Според тях основните "говорители" с език на омразата са политиците (близо 68% са на това мнение) и журналистите (над 32% смятат така). Интернет е втората по значение медия за разпространение на езика на омразата сред младите и сред образованите.

Мнозинството граждани (86 %) не одобряват публичното използване на думи и изрази, които изразяват неодобрение, омраза или агресия спрямо представители на малцинства. 58% от анкетираните смятат, че държавата трябва да защитава представителите на ромската общност, хомосексуалните и чужденците срещу подобно враждебно говорене, а между 66% и 73% от запитаните са на мнение, че прокуратурата трябва да преследва политици и журналисти, които си служат с реч на омразата или проповядват агресивен национализъм.

В същото време една трета от гражданите не знаят, че езикът на омразата е престъпление, а над половината от респондентите не биха съобщили в полицията, ако чуят публично говорене, което изразява неодобрение, омраза или агресия спрямо малцинствата или представлява форма на агресивен национализъм.

Пълен текст на доклада "Обществени нагласи спрямо езика на омразата в България" може да намерите тук.

За изследването

Изследването на Институт "Отворено общество" – София е проведено в периода 5-16 юли 2013 година по метода на пряко стандартизирано интервю сред 1155 пълнолетни граждани. Извадката е национално-представителна, като респондентите са подбрани по модела на гнездова извадка, стратифицирана по области и тип населено място (град/село).

Контекст

Изследването на Институт "Отворено общество" – София съвпадна по време с момента, в който бежанската вълна от конфликта в Сирия достигна границите на България. По данни на ДАБ за периода януари – август 2013 година в страната има регистрирани пет пъти повече чужденци, които търсят закрила, спрямо същия период на 2012 година. В периода септември – ноември 2013 година темата предизвика голямо медийно и политическо внимание, а заедно с това ескалира и използването на език на омразата срещу бежанците.