40% от българите учат едно, работят друго
03 декември 2013 г.Анализи
40% от работещите българи учат една, а после работат нещо съвсем друго.
Те имат квалификация, която не отговаря на заеманото работно място,
показва анкета на Българска стопанска камара (БСК) сред 405 предприятия в 20 бранша.
Това е поредното доказателство, че връзката между образованието и потребностите на бизнеса е скъсана. Заради това на пазара има пресищане на кадри с дадена квалификация и глад на други специалисти. Това показа и Асоциацията на софтуерните компании у нас. Тя очаква до края на 2014 г. свободните места в сферата на информационните технологии ще стигнат 27 000.
Според БСК несъответствието между търсенето и предлагането на пазара на труда принуждава фирмите да правят компромиси и масово да назначават хора, които нямат нужните умения - една четвърт от кадрите имат по-високо образование от необходимото, предаде Vsekiden.com. Това означава, че висшистите често се принуждават да кандидатстват за по-ниски позиции, тъй като не могат да намерят работа по специалността си.
Друг извод от анкетата е, че подготовката на кадрите в образователната система в голяма степен не отговаря на изискванията на работната среда, което пък е сериозна пречка пред развитието на конкурентоспособността на българската икономика.
Близо 75% от анкетираните смятат, че качеството на теоретичната и практическата подготовка в университетите не отговаря на необходимото за професионалната им реализация. Около 90% са недоволни от материалната база, методите на преподаване, възможностите за работа по проекти и научни изследвания. Хората масово имат критики и към актуалността на учебните програми и компетентността на преподавателите.
Всеки втори посочва, че при постъпване на работа е имал нужда от въвеждащо обучение. Близо 90% от хората са нямали достатъчно практически умения и познания за техниката и технологиите в предприятието. Липсата на практически умения се чувства най-остро в мебелната и консервната промишленост, месо- и млекопреработването, електрониката, електротехниката и търговията.
Това е поредното доказателство, че връзката между образованието и потребностите на бизнеса е скъсана. Заради това на пазара има пресищане на кадри с дадена квалификация и глад на други специалисти. Това показа и Асоциацията на софтуерните компании у нас. Тя очаква до края на 2014 г. свободните места в сферата на информационните технологии ще стигнат 27 000.
Според БСК несъответствието между търсенето и предлагането на пазара на труда принуждава фирмите да правят компромиси и масово да назначават хора, които нямат нужните умения - една четвърт от кадрите имат по-високо образование от необходимото, предаде Vsekiden.com. Това означава, че висшистите често се принуждават да кандидатстват за по-ниски позиции, тъй като не могат да намерят работа по специалността си.
Друг извод от анкетата е, че подготовката на кадрите в образователната система в голяма степен не отговаря на изискванията на работната среда, което пък е сериозна пречка пред развитието на конкурентоспособността на българската икономика.
Близо 75% от анкетираните смятат, че качеството на теоретичната и практическата подготовка в университетите не отговаря на необходимото за професионалната им реализация. Около 90% са недоволни от материалната база, методите на преподаване, възможностите за работа по проекти и научни изследвания. Хората масово имат критики и към актуалността на учебните програми и компетентността на преподавателите.
Всеки втори посочва, че при постъпване на работа е имал нужда от въвеждащо обучение. Близо 90% от хората са нямали достатъчно практически умения и познания за техниката и технологиите в предприятието. Липсата на практически умения се чувства най-остро в мебелната и консервната промишленост, месо- и млекопреработването, електрониката, електротехниката и търговията.
Източник: Новинар , 03 декември 2013 г.