Библиотека
Какво направи НПО-секторът за Търговище
Доклад на Клуба на НСО Търговище за осъществените дейности, проекти и резултати от тях в периода 2010-2015 г.
Изследване на личното усещане за сигурност, доверието в институциите и възможностите за подобряване на средата за сигурност
Сигурността, в контекста на изследването е разглеждана като базисна потребност, която трябва да бъде удовлетворявана посредством интегрирани политики, обхващащи националната сигурност, социалната, финансова, икономическа, образователна и здравна сигурност. Целта на изследването е да се зададат въпроси и утвърдят най-често срещаните поведенчески модели за справяне с несигурността. В България към момента не е правено подобно изследване, което да идентифицира моделите за справяне с несигурността, доверието в институциите и най-вече да установи индивидуалното усещане за сигурност.
Добри практики от други държави за участие на НПО в подпомагането на избрани уязвими групи при взаимоотношенията им с институциите
Изследването е част от инициативата „Гражданските организации: гаранция за равни права на уязвимите групи пред държавата". Уязвимите групи са хора, лишени от свобода, жертви на трафик, пострадали от домашно насилие, както и лица, търсещи закрила, и други уязвими групи чужденци. Крайната задача на анализа е да съдейства за подобряване на условията за българските НПО, предоставящи юридическа и административна помощ на избраните уязвими групи, чрез трансфер и подходяща адаптация на съществуващи добри практики.
"Упражнение" по гражданско участие
Публикацията предлага анализ на правната рамка и практиките за включване на НПО в институционални форми на гражданско участие.
Индекс за устойчивост на НПО 2013 - България
Индексът за устойчивост на гражданските организации е основен аналитичен инструмент, който измерва развитието на гражданския сектор в Централна и Източна Европа и Евразия. Индексът следи развитието на гражданския сектор в двадесет и девет страни през последните седемнадесет години. Индексът изследва цялостната среда за гражданското общество, фокусирайки се върху правна среда, организационен капацитет, финансова устойчивост, застъпничество, предоставяне на услуги, инфраструктура и обществен престиж.
Нагласи на младите хора към гражданската активност и НПО
Проучване в рамките на проект „Академия КЛЮЧ”.
Non-Governmental Organizations and Development
Неправителствените организации и общественото развитие
В тази книга разглежда начините, по които неправителствените организации допринасят за водещите форми на мислене, идеи и алтернативни подходи към общественото развитие.Линк към страница
Институционален капацитет на Народното събрание за активно участие в провеждането на политики за борба с организираната престъпност и политически покровителствуваната корупция
Текстът поставя ключовия въпрос как институцията, където е съсредоточен политическият живот на България, може да бъде ефективна в борбата с едно ендемично за същия политически живот явление като корупцията.
Проф. дсн Георги Д. Димитров
Изследването е извършено в рамките на проект New Policy Responses to Organized Crime: The Bulgarian National Assembly as a Proactive Policymaker, спонсориран от Think Tank Fund – Budapest. Резултатите стъпват върху дълбочинни интервюта с 20 експерти в сферата на борбата с организираната престъпност и корупцията. Текстът поставя ключовия въпрос как институцията, където е съсредоточен политическият живот на България, може да бъде ефективна в борбата с едно ендемично за същия политически живот явление като корупцията.
Народното събрание като Policy Maker в борбата с организираната престъпност и корупцията
Изследването показва, че Народното събрание разполага с потенциал да изпълнява съществена роля за преодоляването на сериозните проблеми с организираната престъпност и корупцията, който обаче остава неизползван.
Bulgarian NGO sector in the context of development
Българският неправителствен сектор в контекста на собственото си развитие
Проучването предлага данни за състоянието на българския неправителствен сектор, както и препоръки и прогнози за бъдещото му развитие.Свали документа
Гражданско общество без гражданите
Публикацията представлява изследване и оценка на българското гражданско общество в периода 2003 - 2005 г. Индексът на гражданското общество е изследователски проект, който оценява състоянието на гражданското общество в 60 страни, като работата по него се координира от СИВИКУС. Индексът на гражданското общество използва 72 показателя, обобщени в четири главни измерения на гражданското общество – структура, външна среда, ценности, въздействие. В България информация за показателите на гражданското общество е събрана чрез представително социологическо проучване, консултации с регионални партньори (представители на ГО) и преглед на медиите.
Неправителствените организации в медиите: тенденции
Изследването разглежда активността на медиите в отразяване на гражданския сектор, образът на НПО, който медиите налагат и общото отношение на медиите към гражданското общество и неговите организации.
A Review of Public Participation and Consultation Methods
Преглед на методите за публично участие и консултации
Описание на методите с техните силни и слаби страни и препоръки за употреба.Свали документа
NGO Leadership Development: A Review of the Literature
Развитие на лидерството в НПО организации: преглед на литературата
Материал, който предлага полезна информация за ръководството на НПО, най-често срещаните проблеми и примерни решения за тях.Линк към страница
Модерната демократична държава
Преводна антология със съставител Светослав Малинов.
Политическите партии и демокрацията
Преводна антология със съставител Светослав Малинов.
Световните религии и демокрацията
Преводна антология със съставител Светослав Малинов.
Българският неправителствен сектор в контекста на развитие
Изследването предлага количествени и качествени констатации за актуалното състояние на българския неправителствен сектор, както и препоръки и прогнози за бъдещето му.
Пътеводител за гражданско участие в решаването на европейски въпроси
Форматът на ангажиране на гражданите зависи изцяло от поставените цели. Когато процесът е по-важен от резултата, ударението пада върху ангажирането на колкото е възможно повече граждани от повече държави и създаването на обществено пространство за дебат. Когато гражданските дебати целят постигане на „по-добър процес на вземане на решения“, по-малко се набляга на процеса и повече на произвеждането на добри, работещи предложения. Тогава организирането на гражданите в малки групи или журита е най-удачно.