Библиотека
Медийни и онлайн наративи, фалшиви новини и тенденции за дезинформация, засягащи ромите в България
Докладът разглежда враждебните взаимоотношения между онлайн медиите и ромите през призмата на фалшивите новини и дезинформацията.
Кои са каналите, платформите и инфлуенсърите, определящи нагласите, поведенията и ценностите на младежите?
Ново изследване на УНИЦЕФ хвърля светлина върху медийното потребление на децата и младите хора в България. Проучването е насочено към медийните навици и практики на децата и младите, популярните личности в Интернет, както и степента, в която дигиталните технологии им помагат да изразят себе си и да реализират индивидуални и общностни цели.
Резултати на Индекс за медийна грамотност 2019
Индексът оценява потенциалната устойчивост към разпространението на фалшиви новини в 35 европейски държави, като се използват индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората.
The Global Disinformation Order 2019. Global Inventory of Organised Social Media Manipulation
Глобалната дезинформация през 2019. Състояние на организираната манипулация на социалните медии
Докладът представя резултатите от мониторинг и анализ на глобалната организирана манипулация на социалните медии от правителства и политически партии както и кибер заплахи в 70 страни. Анализирани са тенденции в кибер пропагандата, както и съпътстващите ги инструменти, стратегии и ресурси.Свали документа
Антидемократичната пропаганда в България
Втора част на изследването. Медиите онлайн през 2017 г. Честотно измерване и анализ на съдържанието.
Медии и външна политика. Мнения на българите
Две трети от българските граждани - 63%, смятат, че медиите в страната са зависими в работата си. Това показва изследване на фондация „Конрад Аденауер“ и „Алфа Рисърч“ за свободата на медиите и доверието в международните институции и държави.
Проучване на нагласите на българските неправителствени организации спрямо анти-НПО реториката и начините за противодействие
Анти-НПО реториката се разбира като „целенасочени негативни медийни публикации и публични изказвания, атакуващи конкретни неправителствени организации (НПО) и гражданския сектор като цяло“. Целта на проучването е да установи доколко този процес е засегнал работата на гражданските организации и да събере мнения за това какво би било най-подходящото противодействие.
Media Influence Matrix: Bulgaria. Technology, public sphere and journalism
Елементи на влияние върху медиите: България. Технологии, публична сфера и журналистика
Докладът разглежда влиянието на няколко фактора върху медиите в България - промени в публичните политики и регулации, източници на финансиране и влиянието им върху медийното съдържание и въздействието на технологични компании върху журналистиката.Линк към страница
Децата и медиите. Пътеводител за етично отразяване
Наръчникът е подготвен от опитни представители на медиите и експерти, които са обобщили принципите и въпросите, важни за различните ситуации, при които деца попадат в медиите. В него има и информация за законодателната рамка в България, международните стандарти и множество практични съвети (психологически, юридически, технически, бизнес) за отстояване най-добрия интерес на детето, от една страна, и повишаване качеството на журналистическата работа, от друга.
Търси се здрав разум. Устойчивост към негативните ефекти на „пост-истината“ и прогнозни показатели за нейното измерване в новия индекс на медийната грамотност 2018
Индексът оценява потенциалната устойчивост към разпространението на фалшиви новини в 35 европейски държави, като се използват индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората.
Бяла книга за свободата на медиите в България
Публикацията представя основни процеси в областта на свободата на медиите в България.
Предпоставки за медийна грамотност и способност на Европа да се справи с феномена „пост-истина"
В тази статия концепцията „медийна грамотност“ се използва, за да се измери способността за справяне с негативните ефекти от намаляващото обществено доверие, крайно поляризираната политика и фрагментираната медийна среда, които са свързани с феномена „пост-истина“. С най-добри предпоставки за висока медийна грамотност на своите граждани сред държавите в Европа се отличават Финландия, Холандия, Дания и Естония. На обратния полюс са балканските държави, включително и България.
Новини... отблизо
Настоящото изследване прави моментна снимка на журналистически почерци в най-посещаваните медийни сайтове на български език и трите най-популярни телевизии в страната. Целта е да се установи кои са най-често допусканите етични нарушения в журналистическите материали, преобладаващо новини. Основните
дирения са свързани с установяването по кои теми най-често се използват журналистически похвати за повишаване на сензационността на материалите и пренебрегване на професионалните стандарти в Етичния кодекс на българските медии.
Състоянието на достъпа до информация в България 2016
Шестнадесетият доклад съдържа: препоръки, свързани с правната уредба за достъп до информация и нейното прилагане; оценка на регулациите в областта на достъпа до информация; състоянието на активната прозрачност за 566 органа на власт в България; анализ на правната помощ, предоставена от ПДИ през годината; тенденции в съдебната практика по дела за достъп до информация, подкрепени от ПДИ през 2016.
Антидемократичната пропаганда в България 2013 – 2016. Първа част
Целите на изследването са да идентифицира и анализира специфичния език на антидемократичната пропаганда; нейните основни опорни точки; зараждането на пропагандата и експоненциалното й нарастване във времето (2013 – 2016 г.); медиите и авторите, които я разпространяват, както и техните типове; източниците им и мрежите им на дисеминация. Настоящата първа част е посветена на количествени изследвания на информационни сайтове и печатни медии.
Обществени нагласи спрямо речта на омразата в България през 2016 година
Речта на омразата е често срещано и трайно установено явление в българското обществено пространство. През 2016 г. разпространението на това явление се разширява в сравнение с 2013 и 2014 г., а готовността на обществото за съпротива срещу него намалява.
Изследване на онлайн пространството за ксенофобски нагласи и език на омразата
Изледването е част от проект „Преход с изкуство и познание“ и включва два етапа с цел да се направи сравнителен анализ и да се установи настъпила ли е качествена промяна в резултат на заложените дейности в проекта. Настоящият доклад е заключителен.
„Думата стрела не е, пък в сърцето се забива“ или за тънката граница между свободата на словото и езика на омразата
Проучването разглежда теми като ксенофобия, нетолерантност, страх от бежанците и ролята на медиите.
Категории
- Анализи и доклади
- Справочници
- Статии
- Наръчници
- Обучителни видеа
- Презентации
- Други обучителни материали
- Бюлетини
- Отчети
- Списания
- Други периодични издания
- Други
- Обучителни материали
- Периодични издания
