English   14427 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Рискове и методи за защита при дистанционна работа.

 
Рискове и методи за защита при дистанционна работа.

Тема: Образование; Организационно развитие

Категория: Други обучителни материали

Най-голямата заплаха за сигурността при дистанционна работа е слабо защитената домашна Wi-Fi мрежа. 

Често хората използват в къщи рутери с фабрични настройки и пароли, а те лесно могат да бъдат разбити. Това позволява на злонамерени лица да проникнат в мрежата и да получат достъп до конфиденциална информация. В действителност, случаите на компрометирани домашни мрежи не са рядкост. 

При хакване на домашната мрежа, злонамерените лица могат да получат достъп не само до интернет връзката, но и до всички устройства, свързани към нея. Това включва компютри, смартфони, принтери и дори умни устройства като термостати и охранителни камери. С компрометирана мрежа, хакерите могат да откраднат лична информация, да заразят устройствата с малуер или дори да шпионират вашите онлайн дейности.

Липсата на адекватна защита на домашната мрежа също така може да доведе до по-бавна интернет връзка. Когато неоторизирани лица я използват, те могат да консумират значителна част от капацитета й, оставяйки ви с бавна и нестабилна връзка, която е далеч от необходимото за безпроблемна дистанционна работа.

Затова е от съществено значение да се предприемат мерки за сигурност, най-малкото смяна на първоначалните пароли с по-силни, редовно актуализиране на фърмуера на рутера и използване на силни методи за криптиране като WPA3. Настройката на отделна мрежа за служебните устройства също може да помогне за изолиране на потенциални заплахи и запазване на сигурността на вашите данни.

Използване на лични устройства за служебни цели


Много хора използват своите лични компютри и смартфони за служебни цели. Това крие значителни рискове, тъй като личните устройства често нямат необходимите нива на защита, които работодателите изискват. Личните устройства обикновено не са оборудвани с корпоративни антивирусни програми, защитни стени или софтуер за криптиране на данни, които са стандарт в бизнес средите. Освен това, те често не получават редовни актуализации на сигурността, което ги прави уязвими към нови заплахи.

Ако вие използвате личния си лаптоп за работа, той може да се зарази с вирус, който да компрометира и служебните файлове и да доведе до изтичане на чувствителна информация. Този вирус лесно може да бъде инсталиран чрез зловреден имейл, който неволно сте отвори, мислейки че е от доверен източник. След като вирусът зарази компютъра ви, той започва да копира и изпраща всички файлове на хакерите, включително служебните документи, съдържащи конфиденциална финансова информация.

Последствията могат да бъдат сериозни - от загуба на доверие от страна на клиентите, до възникване на значителни разходи за разследване на инцидента и за възстановяване на сигурността. Отделно компанията ще трябва да информира всички засегнати клиенти и да се справи с потенциалните правни последствия. 

Личните устройства често се използват за различни цели, които не са свързани със служебните задачи, като сърфиране в интернет, социални мрежи и изтегляне на приложения. Това увеличава риска от заразяване с малуер или други зловредни програми, които могат да компрометират служебните данни. Допълнително, личните устройства обикновено се споделят с други членове на семейството, което създава още една възможност за неоторизиран достъп до чувствителна информация.

За да се избегнат подобни инциденти, е важно работодателите да предоставят служебни устройства на своите служители и да ги обучават за значението на киберсигурността. Служебните устройства трябва да бъдат оборудвани с необходимия софтуер за защита и редовно да се правят актуализации на сигурността. Освен това, компаниите трябва да внедрят политики за сигурност, които ясно да определят какво е допустимо и какво не е при използването на служебните устройства.

Неправилно съхранение и споделяне на данни


Съхраняването и споделянето на конфиденциална информация на непроверени или незащитени платформи може да доведе до сериозни нарушения на сигурността. Много хора, работещи дистанционно, често използват облачни услуги за съхранение на документи и споделяне на файлове с колеги и клиенти. Въпреки това, не всички облачни платформи предлагат необходимото ниво на сигурност и защита на данните, което създава значителни рискове.

Пример за това е служител, който работи в голяма неправителствена организация. Поради удобството и бързината, той решава да използва непроверена облачна услуга за съхранение на служебни документи. Тази платформа предлага лесен достъп и голямо пространство за съхранение, но не е изрично одобрена от ИТ отдела на организацията и не разполага с достатъчни мерки за сигурност, като например криптиране на данните или двуфакторна автентикация.

Един ден, облачната платформа, която служителят използва, е била компрометирана от хакери. Те успяват да проникнат в системата и да изтеглят всички данни, които са съхранени там, включително конфиденциални служебни документи, съдържащи проекти, данни на пратньори и друга чувствителна информация. Хакерите публикуват тези данни в интернет, което довежда до сериозни последствия за организацията, която се налага да реагира бързо, за да ограничи щетите. Допълнително трябва да се информират партньорите за инцидента и да им се обясняват какви мерки да предприемат за защита съответно и на техните данни. Разбира се, това води до загуба на доверие от страна на донорите и някои от тях дори прекратяват договорите си с организацията. Освен това, тя е изправена пред потенциални правни действия и финансови загуби.

Този случай подчертава колко важно е да се използват само проверени и надеждни платформи за съхранение и споделяне на конфиденциална информация. Облачните услуги, които са специално предназначени за бизнес употреба, обикновено предлагат по-високо ниво на защита, включително криптиране на данните, двуфакторна автентикация и редовни проверки на сигурността.

Освен това, е важно служителите да бъдат обучени за рисковете, свързани с използването на непроверени платформи и да следват установените политики и процедури за сигурност на компанията. Работодателите трябва да осигурят ясни насоки и ресурси за сигурно съхранение и споделяне на данни, както и редовно да проверяват и актуализират своите политики за сигурност, за да отговарят на новите предизвикателства и заплахи.

Фишинг и социално инженерство


Фишинг атаките и социалното инженерство са често срещани методи за кибератаки. Хакерите използват тези техники, за да заблудят хората и да получат достъп до конфиденциална информация. Фишингът включва изпращането на фалшиви имейли, съобщения или уебсайтове, които изглеждат легитимни и целят да подмамят получателите да предоставят лични данни, пароли или друга чувствителна информация. Социалното инженерство, от друга страна, използва манипулация и психологически трикове, за да убеди хората да разкрият информация или да извършат определени действия.

Пример за това е случаят с маркетинг мениджър в НПО, който получава имейл, изглеждащ като да е изпратен от неговия директор. Имейлът е добре направен, с подписа и логото на организацията и професионален тон, който не буди съмнение. В съобщението се казва, че директорът има нужда от бързо съдействие и изисква служителят да предостави лични данни и пароли за достъп до някои от системните профили. Служителят, зает с ежедневните си задачи и без да се замисля много, отговоря на имейла и предоставя исканата информация, без да осъзнава, че това е фишинг атака. Така хакерите, които са изпратили фалшивия имейл, получават достъп до конфиденциалната информация на организацията, включително вътрешни бази данни, маркетингови планове и списъци на пратньори.

Последствията за НПО-то, разбира се са сериозни - финансови загуби и загуба на доверие от страна на кпартньорите. Освен това, организацията се налага да похарчи значителни средства за разследване на инцидента, възстановяване на сигурността и обучение на служителите за предотвратяване на бъдещи атаки.

Инвестирането в софтуер за откриване на фишинг атаки и защита на електронната поща може да помогне за предотвратяване на такива инциденти. Тези системи анализират входящите съобщения и блокират подозрителните имейли, преди те да достигнат до служителите.

Мерки за сигурност при дистанционна работа


Първата стъпка към осигуряване на сигурността при дистанционна работа е защитата на домашната мрежа. Използването на силни пароли и редовното актуализиране на фърмуера на рутера са основни мерки. Настройката на виртуална частна мрежа (VPN) може допълнително да защити вашата интернет връзка, като криптира данните и ги прави недостъпни за хакерите.

Използването на криптирани облачни услуги за съхранение на данни е важна мярка и гарантира, че данните са недостъпни за неоторизирани лица. Освен това, при споделяне на конфиденциална информация, трябва да се използват сигурни платформи и методи, които осигуряват защита на данните.

Разпознаването и избягването на фишинг атаки е важно умение за всеки, който работи дистанционно. Служителите трябва да бъдат обучени да разпознават подозрителни имейли и съобщения и да не предоставят лични данни на непроверени източници. Редовното обучение по киберсигурност ще им помогне да придобият добри практики за създаване на пароли и безопасно използване на интернет. 

Сега организациите могат да се възползват от безплатното видео обучение по киберсигурност, създадено от Startup Factory специално за НПО и налично за свободно ползване тук: https://classes.startupfactory.bg/courses/informacionna-sigurnost-npo/ 


Този документ е част от серия публикации, създадени от екипа на сдружение Startup Factory в рамките на проект InfoSec Skills+, който се реализира с финансовата подкрепа на Transatlantic Foundation по проект PROTEUS, съфинансиран от Европейския съюз.


Публикациите имат за цел да подобрят уменията на хората и на организациите на гражданското общество в областта на информационната сигурност и да им предложат начини за укрепване на защитните мерки, за да се адаптират към бързо променящата се цифрова среда.


Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на сдружение Startup Factory и не отразяват непременно вижданията на Европейския съюз или Европейската изпълнителна агенция по образование и култура. Европейският съюз и представляващият орган не могат да носят отговорност за тях.

Година на издаване: 2024

Автор: Теодора Енева

Публикувано от:

Стартъп Фектъри