English   14390 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Из проекта на държавен бюджет: интересно за ЮЛНЦ

 
Из проекта на държавен бюджет: интересно за ЮЛНЦ

Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ)

 

В проекта за ЗАКОН за държавния бюджет на Република България за 2020 г., чието обсъждане тече в момента в Народното събрание, са заложени разходи по перо „Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ)“ в бюджетите на 9 министерства (в т.ч. Министерски съвет). Съдейки по заложените цифри, наблюдаваме увеличаване на сумите, предназначени за ЮЛНЦ спрямо миналата година с 27 726 000 лв. (за 2019 г  общата сума е била 70 326 300 лв. спрямо предвидените 98 052 300 лв. за 2020 г.).

Важно е обаче да се обърне внимание, че най-голям ръст на предвидените разходи се наблюдава в бюджета на Министерски съвет – от 5 500 000 лв. за 2019 г. до 33 340 000 лв., предвидени за 2020 г. Тези 33 340 000 лв. ще бъдат разпределени изцяло като субсидии по програма Вероизповедания, като за разлика от 2019 г. тези субсидии няма да са целеви за изпълнение на конкретна политика като „за насърчаване на междурелигиозния диалог, религиозната толерантност и превенция на дискриминацията“ или „за ремонт на молитвени домове – паметници на културата,“  а ще постъпват директно към регистрирани по Закона за вероизповеданията юридически лица, представляващи религиозните общности.


В следващото изброяване може да видите сумите, заделени за всяко министерство с цел „Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ)“ за 2020 г., както и кои са бенефициентите. Информацията се основава на примерното изброяване на бенефициентите в Законопроекта за държавния бюджет за 2020 г., което не във всички случаи е изчерпателно.


Разходи в графа „Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел“

  • Министерски съвет

Бюджет: 33 340 000

Бенефициенти: вероизповеданията, регистрирани по Закона за вероизповеданията

  • Министерство на отбраната

Бюджет: 262 000

Бенефициенти: Съюз на ветераните от войните в България

  • Министерство на труда и социалната

Бюджет: 4 704 000

Бенефициенти: Пълен списък на стр. 27 от Проектобюджета. Нов бенефициент спрямо миналата година е Сдружение „Национална асоциация на хората с придобити увреждания“

Коментар: Като се махнат изброените изрично организации остават 270 хил, които са с неясен получател.

  • Министерство на здравеопазването

Бюджет: 4 700 000

Бенефициенти: Български червен кръст

  • Министерство на културата

Бюджет: 2 128 000

Бенефициенти: Национален дарителски фонд „13 века България“;Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа

Коментар: Като се махнат изброените изрично организации остават 1 490 000 лв., които са с неясен получател. Финансиране се осъществява посредством Фонд „Култура“

  • Министерство на икономиката

Бюджет: 1 800 000

Бенефициенти: Български институт за стандартизация

Коментар: Като се махнат изброените изрично организации остават 70 хил., които са с неясен получател.

  • Министерство на регионалното развитие и благоустройството

Бюджет: 540 000

Бенефициенти:

Коментар: Не става ясно кои са бенефициенти

  • Министерство на младежта и спорта

Бюджет: 49 888 300

Бенефициенти:

Коментар: Не става ясно кои са бенефициенти, програмното финансиране се осъществява съгласно НАРЕДБА № 5 от 11.08.2016 г.

  • Министерство на правосъдието

Бюджет: 690 000

Бенефициенти:

Коментар: Не става ясно кои са бенефициенти

 

Убежище и бежанци

 

Бюджетна програма „Убежище и бежанци“ на Министерски съвет ще разполага с 9 441 300 лв. за 2020 г. спрямо 8 963 800 лв. за 2019 г. За първи път е заделена сериозна сума за „дневни разходи на граждани на трети страни в процедура по международна закрила“ – 400 000 лв. (за 2019 г. не е имало такава, а за 2018 г. тя е била едва 14 000 лв. при по-голям общ бюджет за програмата). Освен вече цитираната сума от държавния бюджет през 2020 г. програма „Убежище и бежанци“ ще разполага и с 6 263 000 лв., предоставени от ЕС, които ще бъдат похарчени за „подобряване на условията на живот в приемателните центрове за граждани на трети страни в България“ и за „подобряване на сигурността и условията за настаняване в центровете за търсещи закрила в Република Българи“, без да се увеличава капацитетът за настаняване, който си остава 5160 места.

Интересни са целевите стойности, които Министерски съвет си поставя по програмата. Според тях за следващите 2 години ще постъпват по 7000  новорегистрирани молби на лица, търсещи международна закрила на година, от които на точно 10% или 700 ще се предоставя статут на бежанец, а откази ще получат 2200 лица през 2020 г. и 2500 лица  през 2021 г. Министерски съвет явно предвижда и промяна на международната обстановка през 2022 г., т.к. според прогнозата тогава молбите за международна закрила ще се увеличат до 7 500. Тези данни и още може да видите в ПРОЕКТОБЮДЖЕТ ЗА 2020 Г. И АКТУАЛИЗИРАНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА 2021 И 2022 Г. НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ (в „архивирана папка“ ), но без аргументация на прогнозите.


Борбата с трафика на хора

 

Борбата с трафика на хора е дейност към бюджетна програма „Други дейности и услуги“ на Министерски съвет с общ програмен бюджет 14 189 700 лв. Напомняме, че на 15.10.2019 г. бяха обнародвани изменения на Закона за борба с трафика на хора, с които бяха въведени редица изисквания и мерки съгласно международната правна рамка за борба с трафика на хора, сред които и създаването на приюти за последваща реинтеграция.

В ПРОЕКТОБЮДЖЕТ ЗА 2020 Г. И АКТУАЛИЗИРАНА БЮДЖЕТНА ПРОГНОЗА ЗА 2021 И 2022 Г. НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ (в „архивирана папка“ ) са заложени следните цели на дейност Борба с трафика на хора (неизчерпателно изброяване):

  • Разширяване на капацитета и мрежата от специализирани услуги за жертви на трафик, включително чрез управление на две нови услуги в град София – приют и център за подпомагане на жертви на трафик.
  • Прилагане на Национален и Транснационален механизъм за рефериране на жертвите на трафик на хора;
  • Повишен брой жертви на трафик, получили защита и подкрепа в приютите за временно настаняване на жертви на трафик на хора, центровете за подкрепа и подслоните ръководени от НПО. 

И въпреки че целите са напълно в синхрон с изменения Закон за борба с трафика на хора, те изглежда се разминават с прогнозите на Министерски съвет (отново в Проектобюджета на МС за 2020 г.), според които за следващите 3 години броят  на функциониращи центрове и приюти за жертви на трафик няма да се променя и ще остане 7. Броят жертви преминали през приютите и центровете на НКБТХ  също не се предвижда да се  изменя и ще е 25 души (или средно между трима или четирима души на приют) на година за периода 2020 -2022, а превенционно - информационни дейности ще станат от 47 за 2020 г. на 48 за 2021 г. и 2022 г.

Този материал е част от серията "Правни новини за НПО"

 #правниновинизаНПО



Сходни публикации

Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (11 – 15 март, 2024 г.)

Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (11 – 15 март, 2024 г.)

ОБНАРОДВАНИ АКТОВЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИКНищоРЕШЕНИЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТНищоОБЩЕСТВЕНИ КОНСУЛТАЦИИ В социалната сфераПроект на

Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (26 февруари – 8 март, 2024 г.)

Състезание със законодателя: Правен бюлетин за НПО (26 февруари – 8 март, 2024 г.)

ОБНАРОДВАНИ АКТОВЕ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИКВ сфера гражданско участиеРЕШЕНИЕ за промяна в състава на Комисията за прякото участие на

Провеждане на онлайн заседания на Общото събрание

Провеждане на онлайн заседания на Общото събрание

Автор: Адв. Радина Банова-Стоева, Български център за нестопанско право Мерките при COVID 19 ни научиха на много неща, едно от