English   14397 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Правната помощ е един от способите за подсигуряване на правото на защита, без което правата на човека остават букви на хартия

 
Правната помощ е един от способите за подсигуряване на правото на защита, без което правата на човека остават букви на хартия

Интервю с Константин Кунчев, съдия в
Софийски районен съд, Гражданско отделение

Константин Кунчев е съдия в гражданско отделение на Софийски районен съд. Съвместява съдийската си дейност с активна преподавателска работа като хоноруван асистент по граждански процес (в УНСС през 2018-2021 г.) и облигационно право (в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2012-2013 г., УНСС през 2015-2016 г., а понастоящем – в НБУ). Организатор е на различни състезания и стажове за студенти по право. Автор е на поредица сборници със съдебна практика по приложението на ЗЗД и на редица статии  в  областта на облигационното, търговско и потребителското право.


Съдия Кунчев, бихте ли описали какво е съдържанието на института на правната помощ?
За да изясним института на правната помощ, следва да изходим от общото понятие за достъп до съд и достъп до правосъдие, неразделна част от които е процесът по предоставяне на правна помощ. Два са основните акта в тази връзка на европейско ниво – Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и Хартата на основните права на Европейския съюз (Харта/та). ЕКПЧ се прилага за присъединилите се държави, сред които е България, а Хартата е част от интегрираното първично право на ЕС, т.е. и двата документа следва да се прилагат у нас. И в ЕКПЧ, и в Хартата, се говори за достъп до съд като основно право на гражданите. Чрез него се реализира правото на гражданите на защита, което в наши условия е закрепено в чл. 56 от Конституцията на Република България (КРБ).

Правото на защита във връзка с накърнени граждански права се реализира най-вече пред съд, а от 2004 г. действа и Законът за медиацията, уреждащ един извънсъдебен механизъм, чрез който също могат да се решават правни спорове. Отделно от това са административните, административно-наказателните и наказателните производства, като в последните има повдигане на обвинение срещу едно лице и е възможно засягане на неговата лична сфера, поради което необходимостта от професионална защита е още по-интензивна.

Във всеки един от етапите на развитие на един правен спор, гражданите имат нужда от професионално съдействие от адвокат, за да се гарантира защита на техните права. Всъщност, правната помощ е един от способите за подсигуряване на правото на защита, без което правата на човека остават букви на хартия в нормативни актове, неизвестни на никого.
Как се реализира предоставянето на правна помощ в съдебна фаза в България?
Уредбата е в Закон за правната помощ (ЗПП), Наредбата за заплащането на правната помощ и Закон за адвокатурата (ЗА). Във всеки един етап от процеса, нуждаещото се лице, което отговаря на изискванията на ЗПП, може да поиска от съда да му бъде предоставена правна помощ по съответното дело. Администрирането на процеса се извърша от Националното бюро за правна помощ (НБПП). Самият подбор на адвокатите, които са вписани към НБПП, се извършва от адвокатския съвет към съответната адвокатска колегия. Съдът назначава посочения от адвокатския съвет адвокат, който получава заплащане за предоставените услуги по правна помощ от НБПП. Той има за задача да се свърже със страната и да се запознае добросъвестно със случая, като му укаже пълно професионално съдействие за защита на правата му.

Намирам за голям позитив факта, че с последните промени в ЗПП се разшити обхватът на субектите, които имат право да поискат предоставяне на правна помощ  С измененията в ЗПП от декември 2022 г., които са в насока изравняване на обхвата на правната помощ с общоевропейския стандарт за прилагане на института, бяха включени хора с увреждания,  хора, поставени под запрещение или чието оставяне под запрещение се иска. Друг е въпросът, че при последната група лица има голям проблем с това как тези хора да искат правна помощ, като задача на съда в съдебния процес е да идентифицира тези групи граждани и да ги запознае с правото им да поискат правна помощ.

За първи път се предвижда безплатна юридическа помощ в производство по издаване на индивидуален административен акт, както и при неговото оспорване по административен ред. Освен това се предвижда правна помощ и за представителство в извънсъдебни процедури. Значимо за ефективността на правната помощ и нейната достъпност е, че при загуба на дело лицето няма да понесе разноските за своята защита, с което режимът на правна помощ за всички дела се уеднакви и се възприе практиката на съдилищата като правна норма, което е добър подход.

Всъщност смисълът  на новите изменения би се гарантирал само при широка организирана разяснителна кампания съвместно от Министерство на правосъдието и неправителствения сектор. Върховенството на правото е не просто фраза, а реален стремеж, който може да се постигне само ако всеки гражданин осъзнава правата си, нуждата от тяхната защита и правната помощ, до която може да получи достъп.
Къде са пропуските в механизма на предоставяне на правната помощ според Вас?
На първо място, бих отчел един сериозен пропуск не само в ЗПП, но и въобще на нашето юридическо образование и организацията на юридическите ни професии – липсва реален надзор върху качеството на предоставяната услуга. По отношение на правната помощ в момента тези важни контролни функции са оставени в рамките на НБПП, което предоставя възможност на адвокатските колегии и съвети по места да извършват подбора на адвокатите, предоставящи правна помощ. От своя срана, този подбор на практика е сведен единствено до негативен, а именно дали лицето, подало молба за предоставяне на правна помощ, има възражения срещу избрания адвокат. Без адекватни мерки за контрол на качество невинаги се получава предоставяне на необходимата правна помощ.

На следващо място, макар и да се предлага качествена услуга, то, забележете, че размерите на възнаграждения за предоставяне на правна помощ са по-ниски от актуалните минимални размери на адвокатските възнаграждения. Няма как и да очакваме отдадено и компетентно участие от адвокатите при подобно ниско заплащане. Тоест въвеждането на адекватен контрол за качество следва да е съпътствано от актуализация на възнагражденията на защитници съобразно Наредбата и съобразно качеството на извършената правна помощ.

Друг негатив е липсата на обективна и прозрачна система за разпределяне на делата към защитниците на база на тяхната компетентност и натовареност. Това буди съмнения, че възлагането се извършва предимно към определен кръг лица, а всичко това води до недоверие както у страната, която получава правна помощ, така и у органа, който я назначава, но най-лошото - създава негативна нагласа към правната помощ въобще.
Бихте ли споделили визията си за посоки на подобрения, с които ще се постигне по-ефективна и пълноценна защита на правата на гражданите през института на правната помощ?
На първо място, нужно е подобряване на нормативната основа, върху която се изгражда механизмът на правната помощ. В съдебна фаза нека започнем от подобряване на връзката по конкретно дело между съд и НБПП. Следва да има възможност за обективна обратна връзка и възможност за бонифициране или порицаване в зависимост от качеството на предоставяната правна помощ. В тази точка включвам процесът по подбор, който следва да се осъществява по ясни критерии с оглед квалификация, опит в съответна сфера и компетентност, плюс липса на дисциплинарни дела. Тук са и размерите на възнагражденията, които следва да са ясно регламентирани и адекватни, съответни на минимални адвокатски възнаграждения с възможност за завишаване на минималния размер при предоставяни допълнителни усилия и завишено качество.

Не на последно място е нужно по-ефективно и адекватно използване на възможността за налагане на ефективни санкции, например премахване от списъка на НБПП при грубо нарушение на правата на клиента и дезинтересиране от задълженията по защита, за което е нужно и обратна връзка от съда и самата страна. Самите адвокати следва да бъдат предварително уведомявани за предмета на делото, по което гражданите са поискали правна помощ, за да са наясно имат ли компетентност и капацитет да им предоставят качествена правна помощ. Огромен позитив би било разделянето на предметния обхват на видовете гражданскоправна защита – така наречената специализация. И ако всичко това се обобщи в една автоматизирана и централизирана електронна система, която изключва субективния фактор и до която съдът има достъп, то ще може да се осигури избор на адекватен за конкретно дело защитник с нужните качества. Това би било част и от оптимизацията и електронизацията на процесите в съдебната система, които са важни за подобряването на организацията, доверието в и качеството на целия процес.

Следващ стълб в прилагане на института на правната помощ са юридическите факултети на университетите. Добър пример в тази посока е наскоро възстановената Правна клиника в СУ за трудови дела за хора в нужда. Предоставянето на безплатна правна помощ трябва да е близко и достъпно до гражданите. От друга страна, подобен вид дейност ще допринася за развитието на юридическото образование.

Трети стълб на правната помощ, са про боно услугите, предоставяни като стандарт от големите кантори по света, които през своите най-добри адвокати предоставят безплатна правна помощ на хората в невъзможност да си осигурят професионална правна помощ. Адвокатските кантори би следвало да гледат на това като част от добрата световна практика, повишаваща доверието в адвокатурата.

Голяма група обществено значими проблеми, които са свързани с домашното насилие, насилието над жени и деца и над други групи хора по расови или хомофобски причини, са такива, които първата линия на правната помощ, съставена от държава, академия и про боно система, трябва да може да разреши.

В тези ситуации правният съвет и навременните процесуални действия са изключително ценни. И тук вече виждам ролята на неправителствения сектор като организирани центрове, които могат да оказват правна помощ на хора, пострадали от подобен вид насилие. Всъщност бихме могли да прибавим и сектора на НПО като четвърти, допълващ стълб към трите линии на правната помощ. НПО имат съществено място в посока, първо, разгласяване и осведомяване за правната помощ, и, второ, незабавна, бърза, спешна правна и фактологична помощ, която първа осигурява защита и в някои случаи може да спаси дори живот.

ххх

#правниексперти
Този материал е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по ФМ на ЕИП (www.activecitizensfund.bg), проект „ngobg.info. Медията на българските граждански организации“. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от авторите му и фондация ПАЦЕП и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Фонд Активни граждани България. Основната цел на проекта е подобряване на информираността на гражданите за ролята на неправителствените организации в обществото







Автор: Радина Банова-Стоева – адвокат, правен консултант в Български център за нестопанско право

Сходни публикации

Отстоява ли ВКС правото на личен и семеен живот? Интервю с доц. Велина Тодорова относно тълкувателното решение на ВКС за

Отстоява ли ВКС правото на личен и семеен живот? Интервю с доц. Велина Тодорова относно тълкувателното решение на ВКС за юридическа смяна на пола

Доц. Велина Тодорова е юрист (1981 г.) и доктор по социология на правото (1989 г.), доцент по гражданско и семейно право в

Резолюция на Европейския парламент относно принципите на правовата държава и основните права в България – акценти от критиката

Резолюция на Европейския парламент относно принципите на правовата държава и основните права в България – акценти от критиката относно спазването на правата на човека

На 8 октомври 2020 г. Европейският парламент прие Резолюция относно принципите на правовата държава и основните права в

И хората със сменен пол ще са защитени от дискриминация

И хората със сменен пол ще бъдат защитени от закона за защита от дискриминация. След едноседмично отлагане парламентът все пак