Трудовото право и доброволчеството в контекста на дебата за създаване на Закон за подкрепа на доброволчеството

Доброволците са на първа линия при бедствия и извънредни ситуации, подпомагат развитието на общности, на културата, на екологията и на почти всяка сфера на обществения ни живот. Доброволците са и носители на положителна социална промяна като същевременно развиват себе си, придобиват нови умения и създават приятелства. Затова от години организации и доброволци настояват за приемане на Закон за насърчаване на доброволчеството. Дебатът за съдържанието на такъв закон тече още от 2006, а през 2017 Законопроект е внесен в Народно събрание. През 2022 г. този Законопроект с малки изменения е внесен отново в Народно събрание, но отново не се стига до окончателното му приемане.

През август 2023 г. Министерството на младежта и спорта създаде съвместна работна група с представители на администрацията и на неправителствени организация с цел създаване на актуален Законопроект за насърчаване на доброволчеството. Основен въпрос при обсъждане на законовото уреждане на доброволчеството е неговото съотношение с трудовото право. Затова се обърнахме с няколко въпроса по тази тема към  Гл. ас. д-р Цвета Попова.

Гл. ас. д-р Цвета Попова завършва право в Софийски университет „Св. Кл. Охридски” през 2001. През 2018 г. защитава докторска степен по право на тема „Осигурителният стаж в българското законодателство“, а малко след това публикува първата си книга „Осигурителен стаж“. Понастоящем води семинарни занятия и лекции на студенти по Трудово право и по Осигурително право. Цвета Попова има публикувани десетки статии в реномирани български научни и научнопрактически списания в областта на Трудовото и Осигурителното право. От 2004 г. консултира организации с нестопанска цел, синдикални организации, работодатели и работници и служители по въпроси от трудово и осигурителното право.

Законопроект за доброволчеството не се обсъжда за първи път. При предишни дебати в като аргумент срещу приемането му се е посочвал рискът да не се прикриват трудови правоотношения с договор за доброволчество. В тази връзка какви са разликите между полагане на труд, доброволчество и трупа ли се стаж при доброволен труд?

Според българското трудово законодателство всеки положен труд е възмезден. За да се допусне изключение от този принцип – тъй като за полагания доброволен труд не се получава възнаграждение, е необходимо законопроектът да предлага ясно нормативно разграничаване на двата вида труд. Например – задължителен писмен договор за доброволен труд с ясни условия – време, място на полагането му, продължителност, както и да се въведе предварителната му регистрация, за да може да се направи справка имали ли са страните намерение да сключат наистина договор за безвъзмезден труд. Освен това следва само ЮЛНЦ да имат право да ползват доброволен труд, не и търговци, държавни учреждения и пр. Доброволният труд не се различава съществено в другите си параметри от труда по трудово правоотношение и от законодателя зависи дали времето на полагането му ще се признае за трудов стаж. За да се зачита за осигурителен стаж е необходимо да се регламентира специален режим, който да предвижда и дължимостта на осигурителни вноски от задължено лице – например от ЮЛНЦ, за което трудът се полага. Към настоящия момент само доброволците, част от доброволни формирования за предотвратяване или овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях, трупат трудов и осигурителен стаж за времето на участие в такива мероприятия, а вноските им са за сметка на държавния бюджет(чл. 43 от Закона за защита от бедствия (ЗЗБ)).

При предходни обсъждания на законопроект винаги темата за безопасността на доброволците е била една от водещите. Според Вас възможно и подходящо ли е да се прилага уредбата за безопасност на труда по отношение на доброволци?

Да, разбира се. Действащите нормативни разпоредби относно здравословните и безопасни условия може да се приложат и към доброволния труд. Ако се избере подходът доброволецът да не е осигурено лице за трудова злополука и професионална болест, може да се предвиди поне неговото задължително застраховане срещу злополука по време на полагане на доброволния труд (каквото в момента е предвидено в чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗЗБ).

Друг въпрос често предизвикващ дебати е кои подкрепящи доброволчеството мерки следва да се предвидят в бъдещ закон. В тази връзка е предлагано да се въведат възможности за признаване на период на доброволчество за осигурителен стаж както и преференциални условия за размера на здравноосигурителните вноски на доброволци за определен период на доброволстване. Подходящи ли са тези мерки и има ли рискове свързани с тях?

Разбира се, всяко едно от тези предложения следва да се подложи на обществено обсъждане като се прецени и баланса между намеренито да се дари трудът и желанието да се получи облага срещу него – била тя и под формата на осигурителен стаж или на здравно осигуряване за периода на полагането му. Всяка една от тези мерки е подходяща за насърчаването му, като рисковете са свързани с фиктивно полагане на доброволен труд с цел набиране на осигурителен стаж срещу нисък размер на осигурителни вноски (тъй като е очаквано, ако се предвиди дължимост на осигурителна вноска при доброволен труд, не се очаква тя да е висока). Не считам за риск допускането да се трупа стаж (трудов и осигурителен) от полагащо труд лице, независимо че няма договорка за получаване на възнаграждение, тъй като и при двата вида стаж първичното основание за натрупването им е тъкмо извършването на трудова дейност.

Хората често споделят, че биха доброволствали, но нямат време. Предвижда ли възможност за отпуск за доброволстване актуалното трудово законодателство и какви промени следва да се предвидят в него, за да се гарантира възможността на трудещите да участват добровлчески инициативи извън времето си за отдих?

Действащото трудово законодателство не предвижда отпуск за полагане на доброволен труд, освен за една тясна група доброволци и то само за времето на обучението им и на участието им в доброволните формирования за защита при бедствия (чл. 157, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 43, ал. 1 ЗЗБ). Работодателите и  органите по назначаване не са задължени да освобождават от изпълнение на трудовите задължения за времето на полагане на доброволен труд останалите граждани. Аз съм скептична по отношение нормативното въвеждане на такова задължение за работодателя – тогава в известна степен полаганият доброволен труд ще е за сметка и на работодателя. Но приветствам предвиждането на облекчения за ангажирането на работодателите с такова задължение – едностранно или чрез колективно договаряне. 

Какви рискове има за работодателя и работника, в случай че се организира доброволческа дейност в работно време при действащото право?

Работникът или служителят е длъжен да уплатнява целия си работен ден с усилия в полза на работодателя си (чл. 126, т. 3 КТ). Нарушението на това правило може да доведе до дисциплинарни последици за него, а освен това лицето, работейки за другиго, може да изпадне и в конфликт на интереси с тези на своя работодател. Според мен към настоящия момент единствено със знанието и със съдействието на работодателя е допустимо полагане на доброволен труд през работно време от страна на негов работник или служител. Самият работодател за този период губи наетата от него работна сила, а освен това работникът или служителят се разфокусира, изморява повече.