Конкурс не на късмет.

Седем неправителствени организации от общо 16 кандидатствали ще получат над 1.5 млн. лв., за да се борят с последиците от вредното въздействие на хазарта. Фактите около по-голямата част от избраните обаче повдигат съмнения за честния им подбор и опита на победителите в такива задачи. Някои сдружения са създадени непосредствено след 30 септември, когато процедурата беше открита (макар и публично неразгласена). Друго е свързано косвено с компании за залагания, а трето е собственост на 19-годишни младежи. Четири от седемте печеливши пък имат дословно едни и същи цели и дейности и са подавали документи в държавен регистър буквално едно след друго. Всичко това сочи към поредния нагласен държавен конкурс, ефектът от който за хората ще бъде нулев.

Кой ще се бори със зависимостите

Конкурсът на ДКХ дойде след промяна през 2013 г. в Закона за хазарта, който според препоръките на европейска директива задължи операторите на хазартни игри да внасят месечна такса, а тя да се използва като ресурс за общественополезна дейност. Неправителствените организации бяха поканени само на сайта на комисията да кандидатстват за безвъзмездно финансиране на проекти в три области: предпазване на младите хора от хазарт, превенция и лечение на хазартна зависимост и провеждане на социално отговорна реклама и маркетинг. За целта тази година трябваше да бъдат разпределени 2 млн. лв. След като даде изключително кратък срок за кандидатстване - 21 дни, ДКХ повече от месец и половина се бави с оценяването на проектите и обявяването на резултатите. Те бяха публикувани на сайта на комисията след запитване на "Капитал" кои са победителите и какво финансиране са получили.

Бърза проверка в Търговския регистър показва, че две от избраните сдружения - "Инвестиции и ресурси за човека" (чийто избран проект е на стойност над 246 хил. лв.) и "Център за превенция от вредни навици" (с най-скъпия проект от над 283 хил. лв.), са създадени непосредствено след първото заседание на комисията, с което реално започва конкурсът. В първия случай документите за основаване са подадени на 1 октомври (ден след заседанието), а партидата е вписана в Търговския регистър две седмици по-късно. Във втория - подаването е в самия ден на заседанието. Тук любопитна е възрастта на управляващите организацията - между 19 и 21 години.

Информацията за тези две сдружения от Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел при Министерството на правосъдието (ЦРЮЛНЦ) също е доста любопитна. Фирмените дела от Софийския градски съд, с които са вписани в регистъра, са с поредни номера, следвани от това на още една организация, спечелила близо 280 хил. лв. от ДКХ - "Младежите с лице към Европа" (която не е регистрирана в Търговския регистър). Трите сдружения са вписани на една и съща дата в ЦРЮЛНЦ - 30 октомври т.г., когато беше последният срок за подаване на предложения в конкурса. На същата дата намираме вписване и на четвърти победител - "Заеми мястото си в Европа", спечелил над 252 хил. лв. Според юристи, с които "Капитал" разговаря, поредният номер на делата от съда сочи, че са пускани от един човек. Иначе би означавало трите организации случайно да изберат един и същ момент, в който да се наредят за регистрация в съда, и след това случайно да кандидатстват за един и същ конкурс.

В документите за правилата и реда за извършване на общественополезна дейност, с които четирите сдружения са вписани в ЦРЮЛНЦ, също има подозрителни съвпадения. От тях личи, че общите събрания и на четирите са били на 10 октомври 2015 г. Както"Инвестиции и ресурси за човека", така и "Център за превенция от вредни навици" декларират, че ще постигат целите си с "изграждането и стопанисването на спортни обекти и съоръжения" и "семинари и всякакви културни мероприятия". Дейностите на "Младежите с лице към Европа" и "Заеми мястото си в Европа" също се повтарят, като и двете организации обещават "да предотвратяват и облекчават човешки страдания, без да правят разлика по отношение националност, раса, пол, религия, сексуална ориентация или политически възгледи" и да "създават предпоставка за бъдеща личностна, социална и професионална реализация на младия човек".

От четирите организации единствено сдружение "Инвестиции и ресурси за човека" имат интернет страница и даден телефонен номер за контакт, но оттам отказаха коментар на този етап.

Случаят с един от другите победители - фондация "Отговорна игра", пък показва, че част от парите, събрани от хазартната дейност на компаниите, отново се връщат при тях. На пръв поглед няма проблеми – регистрацията на фондацията е от началото на 2015 г., а управляващите са на средна възраст. Ако обаче се направи проверка на адреса, на който е регистрирано сдружението, се вижда, че на него "Отговорна игра" не е сама, а в компанията на "Палмс Люлин" - фирма, чиято основна дейност е "организиране на хазартни игри". Дружеството е собственик на казина и игрални зали в няколко български града. Едноличен собственик на капитала е "Баргейм" АД, регистриран пак на същия адрес. Управители и членове на борда на директорите на двете фирми са Атанас Атанасов и Ангел Ирибозов (вторият е председателят на УС на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия). На посочения телефонен номер на фондация "Отговорна игра", която печели с проект на стойност близо 214 хил. лв., не отговаряше никой.

Неоткриваема на публично посочените си телефони беше и фондация "Проджекта", спечелила близо 136 хил. лв. Тази година организацията се е разделила на два клона - във Враца и Хасково, а от наличната за нея информация става ясно, че се занимава основно с управление на проекти. Според документите в ЦРЮЛНЦ през 2014 г. фондацията не е осъществявала дейност.

Единствената от спечелилите организации, за която съществува повече информация за досегашните й дейности - сдружение "Алтруист", е и тази, получила най-малко финансиране - близо 100.5 хил. лв. То работи основно във Варна и се занимава с развитие на гражданското общество и превенция на насилието.

Нито една от спечелилите организации обаче няма публично известни дейности в областта на хазартната зависимост. Регистрирането в последния момент на повечето от тях пък навява на мисълта, че са създадени специално за конкурса. На въпрос на "Капитал" с какво са спечелили комисията по избор, от ДКХ отговориха, че проектните предложения са оценявани съгласно публикуваната в интернет "Таблица за техническа и финансова оценка" (критериите според нея са съответствие, методика и организация, устойчивост и бюджет и ефективност на разходите - бел. ред.). И напомниха, че процедурата все още не е приключила, тъй като не са сключени договорите за финансиране.

Вредно раздаване

Съмненията в избора на победители се добавят към цялостната неяснота и непрозрачност на процедурата, която се провежда за пръв път тази година. Подборът на кандидатите не се ръководи по Закона за обществените поръчки, а се прави от специална комисия, определена със заповед на председателя на комисията. От регулатора обясниха, че тя е съставена от 7 членове – трима представители на ДКХ, включително председателя, и по един на министерствата на финансите, здравеопазването, младежта и спорта и образованието и науката. Критериите за избор на изпълнители и на проекти пък са разписани доста неясно в наредба на Министерството на финансите за условията и реда за разходване на средствата. В нея е посочено, че детайли като цели на конкретното финансиране и допустими кандидати и дейности трябва да бъдат определени в годишния план на ДКХ. Там обаче има само максималния размер на финансирането за отделни проекти - 300 хил. лв., както и общото финансирането по трите основни дейности. Записаните цели са твърде общи, без да се влиза в конкретика.

Не е ясно и къде ще отиде неразпределената тази година сума от около половин милион лева. "Останалите средства са в единната бюджетна сметка и не са на разположение на Държана комисия по хазарта", отговориха от регулатора.

Дупките в процедурата не са изненада. Още в края на октомври Българският дарителски форум, Българският център за нестопанско право, Националната мрежа за децата и фондация "Работилница за граждански инициативи" обявиха на пресконференция, че изискванията към кандидатите са силно усложнени, а допустимите дейности стесняват възможността проектите да бъдат реално в полза на обществото. Предупредиха, че това финансиране няма цел и не е ясно какво иска да постигне държавата с тези пари. След публикуването на победителите гражданските организации, на чиито призиви за прекратяване на процедурата още преди два месеца българските власти не отговориха, са решили да подадат сигнал до европейските институции. Явно друг начин за честен конкурс няма.