Да си доброволец днес е модерно, но невинаги лесно

Аз съм Паула Холст, аз съм доброволка от Германия. Аз съм тук за една година и живея в квартал "Гоце Делчев". Доброволствам към сдружение "Възможности без граници"." Паула ниже старателно новите думички като бримки - една след друга, с премятане, с усукване, сякаш плете топъл шал на една кука. Поглежда ни вдъхновено и продължава на английски. Учи български само от четири месеца, но вече може сама да си пазарува. Тук е по програма на немското правителство, която стимулира младите хора да трупат доброволчески опит, преди да запишат висше образование. Асоциацията с плетката не е случайна. В началото на декември Паула и сънародничката й Мириам Зимон хващат дарените прежди, размятат игли и цветни кълбета и усърдно плетат шапки, шалове и ръкавици за бездомните в нужда. Така стават част от вече традиционната общобългарска кампания "Изплети топлина", която се опитва в студените месеци да стопли душите на хората, останали без подслон.

Двете германки, както и студентките по социални дейности датчанките Трина и Сисилия, помагат безвъзмездно на потенциалните жертви на ксенофобията, расизма и липсващата толерантност към различния. Паула и Мириам поддържат "Фейсбук" страницата на сдружението, за което се трудят, отразяват събития, в които участват. Всеки вторник посещават с доброволци на "Каритас" арт ателието на центъра за настаняване на бежанци в столичния квартал "Враждебна" и играят с децата на интерактивни игри, заедно рисуват, спортуват. С доброволците от специализираните екипи на БЧК пък се опитват да повишат здравната им култура.

"Тези деца пристигат в страната травмирани от преживения ужас на войната, от дългия път, който са изминали. Това е особено видимо от поведението им. Опитваме се да им помогнем, но не е лесно, много скоро те напускат държавата. Как общуваме с тях? С езика на тялото, понякога си разменяме и думички. Ние ги учим на датски, а те нас - на турски и арабски", казва 23-годишната Трина Питърсън и се зарича като се върне в Дания, да се запише в курс по арабски.

За България доброволчеството е сравнително нова практика, развиваща се благодарение на усилията на неправителствения сектор. В Западна Европа и Америка благотворителният труд е философия, възпитавана отрано от обществените структури на различни нива. Тук доскоро мнозина вдигаха рамене с неразбиране пред труда нахалост и похарченото залудо време, без стотинка в замяна, често дори със собствени инвестиции. Но отношението към положения труд на ползу роду, макар и бавно, търпи развитие.

Само за последните 6-7 години броят на доброволците у нас се е удвоил. Младите хора, които са учили и работили зад граница, се връщат с желание да помагат благотворително. Обществеността у нас също натрупа опит и умения в подпомагането на благородни каузи. Но в сравнение с другите страни на ЕС интересът към дейностите у нас е доста по-слаб. Както в семейството, така и в училището и университета, за това не се говори, не се сформира отношение. Все още нямаме и нормативна уредба за доброволчеството. От седем години инициативна група от неправителствени организации се опитва да помогне за създаването на проектозакон, но без успех до този момент. "Стотици организации, които работят с доброволци, обсъдиха проектозакона, но той не беше приет. Сега е отново в Народното събрание, съгласува се в комисии. Питам се дали на финала няма да е демоде, защото процесите са много динамични. Изоставаме от потребностите и на организациите, и на доброволците. Много институции, включително и държавни, вече си правят свои нормативни рамки за доброволчеството", отчита Ренета Венева, председател на Националния алианс за работа с доброволци (НАРД). Алиансът е създаден преди 17 години, обединява 53 организации - училища, болници, социални услуги, читалища, библиотеки и НПО-та, които работят по едни и същи стандарти за популяризиране на про боно труда.

Според национални проучвания на НАРД доброволческият труд развива т.нар. меки умения - за решаване на проблеми, а те са не по-малко важни за работодателите, отколкото ключовите компетенции. В Холандия както и в останалите европейски страни благотворителният труд се вписва в специална графа в СV-то, дава му тежест, подсилва общественото доверие.

От значение обаче са както натрупаният опит, така и авторитетът на организацията, за която си работил. Работодателите често предпочитат доброволците заради изградените им трудови навици, отговорност и практическите професионални умения в дадена област. Да доброволстваш в друга държава има и допълнителни предимства. Дава ти възможността да пътуваш, да опознаеш нова култура, да понаучиш или да ошлайфаш чужд език, казват доброволките от Холандия и Германия.

"Доброволците идват при нас, мотивирани от каузата за толерантност към различните. Имахме едно транссексуално момиче, което по документи все още е мъж. Минало е през лекарски консултации и становища, пие хормони, предстои му операция за смяна на пола. Но тя е решила да е такава, каквато се чувства. Тази доброволка се включи в проекта "Език без омраза", участваше в семинари, ходеше по университетите и училищата на страната. След презентациите често се изправяше пред аудиторията с въпрос: Вижте ме, има ли някаква причина аз да съм дискриминирана? В едно училище извън София едно от децата каза: Да, защото си чужденка. Едва след като тя настоя: А има ли и друга причина да съм обект на дискриминация, друго дете каза - да, ти си различна", разказва Мария Алкалай, обучител към проекта "Езика без омраза".

Да подпомогнеш кауза с есемес не е единственият начин да отвориш сърце за благороден жест. Някои помагат на болните в хосписи, грижат се за възрастни хора или деца, други сортират дрехи, храна или готвят за бедни, садят дръвчета... Напоследък се забелязва повишен интерес и към проекти в областта на екологията и спорта. Тази година например на националното първенство по гребане имаше 250 доброволци, подготвени от НАРД да подпомагат състезателите при излизането им от водата на финала, един много стресов за тях момент.

"Днес е модерно да си доброволец. Но пък хич не е лесно да пътуваш дни наред, да опъваш шатри и да водиш номадски живот, да крадеш от съня си. Миналата година покрай обиколките ни из страната две седмици не се бяхме прибирали у дома си. Беше зимата, студ, лед, голямо приключение...", казва с усмивка 29-годишният Радослав, доброволец към "Възможност без граници".

Доброволчеството може да е заразно, допълва го Мария Алкалай и разказва: Това лято пък една от доброволките решила да внесе у нас част от немския опит. И насадили между жилищните блокове няколко стръка домати.

Идея на т.нар. споделени общностни градини е в тях да се отглеждат зеленчуци за бездомните, за хората с по-малки доходи. Всички имат достъп до градината, заедно отглеждат зеленчуците, поливат ги. Така засадили пред офиса няколко стръка домати. Едва след като те цъфнали, вързали и дали плод, съседите разбрали за появата на малката зеленчукова градина. Приели я радушно. А един господин от съседите толкова се вдъхновил, че дни наред се кахърел: Тия деца ще уморят доматите. Така не се гледат. Най-накрая взел в свои ръце отговорността по поливането им. Родили се шест домата, после една нощ изчезнали. Но и самата нестандартна идея повелява това - всички да се трудят, а плодът на усилията им да отиде при нуждаещите се. Такава е и философията на благотворителността, отчита Мария Алкалай.